Решение № 9521 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Гъбиланд ЕООД, със седалище и адрес на управление: община Пазарджик, [населено място], [адрес], подадено чрез управителя А. Г. З., приподписано от адв. И. Палев, за отмяна на влязло в сила решение 12821 от 26 ноември 2024 год., постановено по адм. дело 7196/2024 год. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила решение 1298 от 02 април 2024 год., постановено по адм. дело 726/2023 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Гъбиланд ЕООД против Ревизионен акт Р-16001322004852-091-001 от 11 април 2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 203 от 12 юни 2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП. В искането се твърди, че са налице основания по чл. 239, т. 1 и чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Навеждат се доводи за открити нови писмени доказателства от съществено значение на делото, получени от трето лице доставчика Старт 57 ЕООД. Като такива подателят на искането представя 17 фиша с 818745, 818591, 818744, 018435, 215882, 216265, 215900, 018447, 818727, 213205, 655376, 018734, 018440, 018445, 215892, 215881 и 818746. Твърди се, че всички са издадени от РУ Пазарджик към ОДМВР - Пазарджик, за налагане на глоби по Закона за движение по пътищата на водачи на МПС ползвани от "Старт 57" ЕООД за доставките на гъби до производствената база в [населено място]. Според подателят на искането, тези фишове удостоверяват, че водачи, работещи по трудов договор и управляващи МПС на доставчика "Старт 57" ЕООД, при изпълнение на служебните си задължения са спирани, проверявани и санкционирани, както и косвено доказват, че през лятото на 2022 год. е извършван превоз на гъби от доставчика "Старт 57" ЕООД до базата им в [населено място]. На следващо място се излагат доводи за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Посочва се, че защита на дружеството Гъбиланд ЕООД е била възложена лично на адвокат М. Менков с оглед неговата личност знания и умения, които притежава и въз основа на които е взето решение договорът за процесуално представителство да бъде сключен именно с него. Вместо това, по делото пред Административен съд Пазарджик се е явявала адв. А. Милева, касационната жалба е изготвена и подписана от адв. С. Г. Каракушева, а по делото пред Върховния административен съд се е явявал адвокат Атанасов. Искателят счита, че в случая извършената подмяна в лицето на представляващия е довело до неправилно събиране и преценяване на доказателствата, които съпътстват процесните доставки от "Старт 57" ЕООД, съответно преупълномощените лица не са предприели най-добрите действия в защита на интереса на Гъбиланд ЕООД и в тази връзка дружеството не е било надлежно представлявано пред съда. На последно място се твърди, че делото е било компрометирано /опорочено/ още на първата инстанция, тъй като е осъществен външен натиск от страна на прокурор от Окръжна прокуратура Пазарджик - Ж. П., под всякаква форма както на страните по делото, така и на съда при събирането на доказателствата и вземането на решение. По тези съображения се претендира отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Административен съд Пазарджик. В проведено на 08 май 2025 год. открито съдебно заседание подателят на искането, редовно призован, се е представлявал от процесуалния представител адв. С. Кънев. Изразил е становище, че поддържа подаденото искане за отмяна. Като писмени доказателства е представил протокол от проведено открито съдебно заседание от 28 януари 2025 год. по адм. дело 544/2024 год., по описа на Административен съд Пазарджик, в което е разпитан свидетелят М. Т. полицейски служител към Специализирани полицейски сили гр. Пловдив и жалба до директора на ОД на МВР Пазарджик, подадена от А. К., управител на Старт 57 ЕООД, срещу А. Т. и С. Т. и двамата полицейски служители към ОД на МВР-Пазарджик, съдържаща искане за дисциплинарна проверка на посочените лица. Ответната страна директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Ц. Дамянова, в писмено становище излага доводи за неоснователност на подаденото искане за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено по реда на Наредба 1 от 09 юли 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (заглавие изменено ДВ, бр. 14/2025 год.). Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на искането за отмяна и изложеното в него, намира същото за допустимо, като подадено от страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна се явява неоснователно по следните съображения: От фактическа страна се установи, че производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Гъбиланд ЕООД против ревизионен акт Р-16001322004852-091-001 от 11 април 2023 год., издаден от П. Д. С. на длъжност началник на сектор възложил ревизията и С. М. З. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 203 от 12 юни 2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С решение 1298 от 02 април 2024 год., постановено по адм. дело 726/2023 год., по описа на Административен съд Пазарджик е отхвърлена жалбата на Гъбиланд ЕООД против Ревизионен акт Р-16001322004852-091-001 от 11 април 2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 203 от 12 юни 2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В случая спорът касае отказано право на приспадане на данъчен кредит на Гъбиланд ЕООД за данъчен период - м. август 2022 год., в общ размер на 99 875,30 лв. и лихва 5 058, 66 лева по 62 броя фактури, издадени от Старт 57 ЕООД. След извършената проверка контролните органи са стигнали до извод, че с процесните фактури, издадени от доставчика Старт 57 ЕООД, е документирано привидно извършване на доставки на стоки, т.е. не е налице реално осъществени облагаеми доставки. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и е счел, че органите по приходите са направили правилен извод, че в случая няма реално извършени доставки на стоки и правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Посочено е също така, че както "Старт 57" ЕООД, така и ревизираното дружество Гъбиланд ЕООД не са представили безспорни доказателства относно реалното прехвърляне на собствеността на стоките и тяхното транспортиране. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Върховния административен съд от Гъбиланд ЕООД и същото е потвърдено с решение 12821 от 26 ноември 2024 год., постановено по адм. дело 7196/2024 год. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. В решението си тричленният състав е приел, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не е успял да докаже защитната си позиция и да опровергае изводите на органите по приходите в процесния ревизионен акт и ревизионен доклад към него. Посочено е, че данъчно задълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, които по безспорен начин да потвърждават, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчно задължени лица за целите на подлежащи на облагане с данък добавена стойност (ДДС) негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. Тези доказателства могат да включват по-специално документи, държани от доставчици на стоки или услуги, от които данъчно задълженото лице е придобило стоки и услуги и за които е платило ДДС. В заключение е прието, че съвкупната преценка и съпоставката на ангажираните доказателства по делото води до извод за правилност на първоинстанционното решение. Представените пред настоящия петчленен съдебен състав доказателства не водят до различни изводи. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилно постановени такива поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Във всички случаи, новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. Както бе посочено по-горе в настоящото производство искателят представя 17 броя фиша за налагане на глоби по Закона за движение по пътищата на водачи на МПС ползвани от "Старт 57" ЕООД, за които твърди, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Настоящият състав счита, че представените фишове не представляват нови писмени доказателства. На първо място от направената проверка се установява, че четири броя фиша с 018435, 215881, 215882 и 655376 се намират в корицата на първоинстанционното дело от стр. 1986 до стр. 1989. Тези доказателства са представени от процесуалния представител на жалбоподателя, приети са от съда с протоколно определение от 23 януари 2024 год. и са обсъдени от съда. В решението на първоинстанционния съд е посочено, че два от тези фиша са извън обхвата на твърдените маршрути и само два са за нарушения, извършени в [населено място]. Прието е, че същите не могат да бъдат от значение за спорното право, тъй като съставляват доказателство единствено за това, че товарните автомобили са били управлявани на въпросните две дати, но не могат да докажат с каква стока са били натоварени и в какъв обем. Останалите фишове, представени с искането за отмяна, са извън ревизирания период от 01 август 2022 год. до 31 август 2022 год. обхванат от процесния ревизионен акт, поради което същите са неотносими в настоящото производство. От изложеното следва изводът, че представените 17 броя фиша, издадени от РУ Пазарджик към ОДМВР - Пазарджик, за налагане на глоби по Закона за движение по пътищата, не представляват нови доказателства, които да се отнесат към фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение на това правно основание е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че е налице отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Цитираната разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В случая искателят твърди, че е налице втората хипотеза, а именно, че в следствие на нарушаване на административнопроизводствените правила "Гъбиланд" ЕООД не е било надлежно представлявано в производствата пред Административен съд Пазарджик при разглеждане на адм. дело 726/2023 год., както и в производството пред Върховния административен съд при разглеждане на адм. дело 7196/2024 год. Настоящият състав не споделя изложеното в искането за отмяна. Видно от данните по делото в производството пред Административен съд Пазарджик са представени пълномощно за процесуално представителство (стр. 1910) и договор за правна защита и съдействие 1321 от 11 октомври 2023 год. (стр. 2031). С представеното пълномощно жалбоподателят "Гъбиланд" ЕООД, чрез управителя А. З., е упълномощил Адвокатско дружество М. Менков и съдружници , представлявано от адвокат М. Менков. В пълномощното е вписано, че същото важи до приключване на производството пред всички съдебни инстанции, а в изречение последно изрично е посочено, че пълномощникът има право да преупълномощава други адвокати/адвокатски сътрудници да извършват изцяло/с част от правата на настоящото пълномощно. Също така в представения Договор за правна защита и съдействие, сключен между "Гъбиланд" ЕООД и Адвокатско дружество М. Менков и съдружници , е посочено, че във връзка с процесуалното представителство Клиентът предоставя изрично на Дружеството и преупълномощените от дружеството адвокати редица права, в т.ч. да се разпорежда с предмета на делото, да оттегля или да се отказва от иска/жалбата, както и да подготвя, подава и получава всякакви документи молби, жалби, възражения, писмени защити, уточнения, решения и пр. в това число и услуги посочени в разпоредбата на чл. 24 от Закона за адвокатурата. По делото своевременно е представено и пълномощно от 20 октомври 2023 год. за преупълномощаване на адв. А. Милева, подписано от адв. М. Менков, която е осъществила процесуалното представителство на "Гъбиланд" ЕООД пред Административен съд Пазарджик. Действително касационната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от "Гъбиланд" ЕООД, чрез адв. С. Каракушева, но към нея е приложено доказателство за процесуално представителство на адв. Каракушева, а именно пълномощно от 26 април 2024 год. за преупълномощаване (стр. 21), подписано от адв. М. Менков. По делото е налице и пълномощно от 01 ноември 2024 год. за преупълномощаване на адв. А. Атанасов (стр. 79), осъществил процесуалното представителство на "Гъбиланд" ЕООД в проведеното открито съдебно заседание на 05 ноември 2024 год. С оглед така установеното "Гъбиланд" ЕООД е било надлежно представлявано в производствата пред Административен съд Пазарджик при разглеждане на адм. дело 726/2023 год., както и в производството пред Върховния административен съд при разглеждане на адм. дело 7196/2024 год., за което своевременно са представени пълномощни за процесуално представителство и преупълномощаване, поради което не е налице твърдяното в искането за отмяна основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Неоснователно е и последното твърдение в искането за отмяна, а именно, че е осъществен външен натиск от страна на прокурор от Окръжна прокуратура Пазарджик - Ж. П., под всякаква форма както на страните по делото, така и на съда при събирането на доказателствата и вземането на решение. Същото не е подкрепено с доказателства, не е представен влязла в сила присъда или друг акт с такова съдържание и не може да се отнесе към нито едно от лимитивно посочените в чл. 239 АПК основания за отмяна на влязло в сила решение. Поради това, настоящият състав счита, че искането за отмяна е неоснователно и по това възражение. По отношение на представения от процесуалния представител на искателя протокол от открито съдебно заседание, проведено на 28 януари 2025 год. по адм. дело 544/2024 год., по описа на Административен съд Пазарджик и жалба до директора на ОД на МВР Пазарджик, следва да се посочи, че е абсолютно недопустимо цененето на показания на лица, обективирани в протокол по друго дело, а що се отнася до жалбата, подадена от А. К., управител на Старт 57 ЕООД, срещу полицейски служители към ОД на МВР-Пазарджик, то същата е неотносима към настоящия спор. С оглед изложеното, настоящият петчленен състав на първа колегия приема, че не са налице хипотезите на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК по отношение на влязлото в сила решение. Искателят не сочи наличието на факти и обстоятелства, които да водят до приложението и на някое от другите основания, посочени в чл. 239 АПК, поради което искането за отмяна като неоснователно, следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременното направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответната страна на Национална агенция за приходите, която се явява юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административния акт (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото обаче не следва да се изчислява съобразно Наредба 1 от 09 юли 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа, а по чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, тъй като настоящото производство е по реда АПК, а не по реда на ДОПК. Ето защо, настоящият състав, като съобрази вида и количеството на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, а именно представено писмено становище по подаденото искане за отмяна и без участие в открито съдебно заседание, приема, че в полза на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия