Решение № 2500 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2020 г.

Решение № 2500 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10021/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 13160/11.09.2020 г. на Г. Палагачев, с постоянен адрес: гр. Смолян, [адрес], чрез адв. В. Крумова от АК - Перник, за отмяна на влязлото в сила решение № 4224/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11583/2018 г. по описа на Административен съд – град София (АССГ), оставено в сила с решение № 5393/7.05.2020 г. по адм. дело № 11397/2019 г. по описа на Върховния административен съд. С описаното решение е отхвърлена жалбата срещу Заповед № ДН-00-19/10.10.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 97, ал. 1, вр. с чл. 107, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 89, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 91, ал. 1, вр. с чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на Палагачев е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като "Държавен инспектор" в отдел "Контрол и статистика" към Главна дирекция "Автомобилна инспекция" в ИААА, с ранг І младши. В искането за отмяна е заявено конкретно правно основание – чл. 239, т. 1 АПК, изразяващо се във възникване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, с които подателят се е снабдил след като делото е било решено и които са от съществено значение за решаване на правния спор. Искателят поддържа, че от представения формуляр (Приложение № 2) от 31.01.2018 г. за годишна оценка на дейността на служителя през периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. е видно, че оценяващият ръководител Д. Войновски – към тогавашния момент "Главен секретар" на ИААА е препоръчал на Г. Палагачев да повишава квалификациите си самостоятелно, което потвърждава твърдения в първоинстанционното производство факт, че ръководителят е знаел за провежданото обучение. От друга страна, от представения към искането формуляр (Приложение № 1) за оценка от междинна среща за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в мотивите на който изрично е записано, че служителят изпълнява вътрешните правила, утвърдени от ИААА, се прави заключение, че прекият ръководител на служителя е преценил, че доведеното до неговото знание напускане на сградата с цел провеждане на обучение в рамките на работното време, не води до нарушаване на вътрешните правила и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). На следващо място, като ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство, обуславящо основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК е посочено и решение № 5241/30.04.2020 г. по адм. дело № 8900/2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 3463/25.05.2018 г. по адм. дело № 14078/2017 г. на АССГ за отмяна на заповед № 949/20.11.2017 г., с която на основание 82а, ал. 2 ЗДСл. и чл. 8 от Устройствения правилник на ИААА е прекратено действието на Заповед № 451/21.11.2016 г. за преназначаването на Г. Палгачев на длъжност "Главен директор" на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" и възстановяването му на длъжността, заемана преди преназначаването. Базирайки се на този съдебен акт искателят счита за обективно невъзможно уволнението му като "Държавен инспектор" при положение, че след отмяна на заповедта, с която е отменено временното му преназначаване като "Главен директор", същият е бил възстановен и е заемал именно тази длъжност, когато е наложено дисциплинарното му наказание като "Държавен инспектор". Мотивира теза, че така постановеният съдебен акт се явява от съществено значение за решаването на спора по делото, чието решение е предмет на искането за отмяна. На трето място, като ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, е посочено и вписването в служебната книжка на молителя на невярно според искателя обстоятелство, а именно – че в качеството му на "Главен директор" е извършил дисциплинарно нарушение, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание "Уволнение". Изложени са подробни съображения за неправилност на решението, чиято отмяна се претендира. Към искането за отмяна са представени следните писмени доказателства: писмо 13-00-00-58/1/7.07.2020 г. от ИААА, формуляр (по Приложение № 1), изготвен на 27.07.2018 г., формуляр (по Приложение № 7), изготвен на 12.02.2018 г., формуляр (по Приложение № 2), изготвен на 31.01.2018 г., формуляр (по приложение № 4), регистриран на 7.02.2018 г., формуляр (по приложение № 1), изготвен на 20.07.2017 г., формуляр (по Приложение № 7), изготвен на 06.02.2017 г., формуляр (по Приложение № 2), изготвен на 27.01.2017 г., формуляр (по Приложение № 2), изготвен на 21.07.2017 г., формуляр (по Приложение № 2), изготвен на 28.01.2016 г., формуляр (по Приложение № 1), изготвен на 14.07.2015 г., формуляр (по приложение № 2), изготвен на 28.01.2015 г., формуляр (по приложение № 2), изготвен на 31.01.2014 г., формуляр (по Приложение № 4), изготвен на 26.07.2013 г., формуляр (по Приложение № 2), изготвен на 22.01.2013 г., формуляр (по Приложение № 4), изготвен на 14.08.2012 г., формуляр, изготвен на 22.11.2011 г., формуляр, изготвен на 14.07.2011 г., формуляр, изготвен на 26.11.2011 г., копие на служебна книжка № 554/1.04.2009 г., удостоверение № 1613 за преминато обучение за консултант по безопасността при превози на опасни товари по шосе, сертификат за професионална компетентност от IRU – 2 броя, удостоверение за професионална компетентност за автомобилен превоз на пътници, удостоверение за професионална компетентност за международен автомобилен превоз, свидетелство за професионална квалификация за извършване на периодични прегледи за проверка на превозни средства, превозващи опасни товари по ADR и удостоверение за допълнително обучение за извършване на прегледи и проверки по ADR на превозни средства. Ответникът по искането за отмяна – изпълнителният директор на ИААА, чрез процесуален представител Н. Ичева – "Главен юрисконсулт" в отдел "Правен" към дирекция "Административно-правно обслужване" в Агенцията, в писмен отговор, оспорва наличието на релевираното основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение № 4224/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11583/2018 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Г. Палагачев срещу Заповед № ДН-00-19/10.10.2018 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "Държавен инспектор" в ИААА. За да постанови решението си, АССГ е приел от фактическа страна следното: Със Заповед № РД-01-761/14.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИААА и въз основа на заведен на 31.07.2018 г. с рег. № 11-06-5690/7 доклад, в който е посочено, че в резултат на извършена проверка относно използван от служителя Г. Палагачев отпуск за периода 13.11.2017 г. – 12.04.2018 г. е установено, че същият по време на проведени в периода обучения по "Управление на МПС" се е водил едновременно и на работа, и на обучение, на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл е наредено Дисциплинарният съвет (ДС) на ИААА да образува дисциплинарно дело срещу Г. Палагачев за изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в доклада. С последваща заповед от 27.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИААА е наредено да бъде образувано второ дисциплинарно дело срещу служителя – във връзка с постъпил втори доклад с рег. № 11-06-7099/1/15.08.2018 г., което да бъде обединено с вече образуваното. На 27.08.2018 г. е проведено заседание на ДС, на което е взето решение да се обединят в общо производство двете дисциплинарни производства и е разпоредено да бъдат изискани писмени обяснения от държавния служител, както и същият да бъде поканен да се яви за изслушване от ДС. В отговор на получените на 28.08.2018 г. писма, с които на служителя е дадена възможност да депозира своите възражения и е уведомен да се яви за изслушване на конкретна дата, на 29.08.2018 г. в деловодството на ИААА са постъпили писмени обяснения, а малко по-късно, на същата дата, е проведено и предвиденото изслушване на служителя от ДС. Служителят заявил, че поддържа дадените от него писмени обяснения, потвърждава, че е присъствал на всички учебни часове по време на обучението си в периода 30.11.2017 г. – 1.12.2017 г. и е положил лично подписа си в учебните картони. За конкретното обучение е уведомил прекия си ръководител, а едновременното присъствие на две различни места обяснил с това, че невинаги чекинг системата работи, от което обстоятелство при възможност се възползвал. На 10.09.2018 г. в ИААА е депозиран доклад от извършена проверка в Учебен център "Братя Василеви" ООД, ведно с обяснения от управителя на дружеството, видно от които Г. Палагачев е обучен в центъра, като датите и часовете, вписани в учебните картони, са посочени от курсиста и подписани лично от него. На 26.09.2018 г. е проведено последващо заседание на ДС, на което е прието, че Г. Палагачев с поведението си виновно е нарушил редица норми от КПСДА, поради което е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за което са гласували 5 от 7-те члена на съвета. Последвало е изслушване, след което е издадена оспорената заповед. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Счел е за съобразени както общите изисквания към процедурата, така и специфичните такива, предвидени от законодателя, с оглед тежестта на предлаганото наказание, изясняване на фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и срокът за налагане на наказанието. АССГ е стигнал до заключение за правилно установено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на чл. 11 и чл. 5, ал. 2 КПСДА, съгласно които служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения и при изпълнение на служебните си задължения да следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Приел е, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител. По тези съображения, съдът е формирал заключение, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Върховният административен съд е оставил решението в сила. За да обоснове този резултат касационният съд е формирал извод, че Г. Палагачев, видно от отразяванията в учебните картони и от записаното в чекинг системата за спазване на работното време, безспорно е бил по едно и също време на две различни места. Т. к. последното е физически невъзможно, са възможни две разрешения: 1) Ако отразеното в учебните картони е вярно, то служителят не е спазвал работното време и е използвал, както сам е признал, възможността да не въвежда излизанията си в чекинг системата, като едновременно с това не е подал молба за ползване на отпуск. 2) Ако действително е бил на работа, както е отразено в чекинг системата, в дните, в които служителят според документацията на учебния център е бил на курс, то отразеното в картоните не е вярно и същият фиктивно е посочен като посещаващ курсовете. И в двата случая са създадени неверни данни по вина на Г. Палагачев. При това положения касационната инстанция е счела, че нарушението се явява доказано. Потвърдила е заключението на първоинстанционния съд за мотивираност на оспорения акт, в това число и съобразеността със специфичните правила на дисциплинарното производство и актовете, постановявани в хода му. По същество е споделил извода на АССГ, че деянията от фактическа страна представляват нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 5, чл. 11, чл. 5, ал. 2 КПСДА, правилно квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. Настоящият петчленен съдебен състав намира, че искането за отмяна е подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия, респ. на доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, би могла да представлява основание за отмяна по тази точка от чл. 239 АПК. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание представляват и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства е необходимо да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Представените с искането писмени документи са станали известни на молителя много преди приключване на устните състезания по делото пред решаващата инстанция - на дати, предшестващи подаване на искането. В съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, в сила от 1.07.2012 г., приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. (Наредбата), Г. Палагачев е уведомен за съставянето на формулярите още към момента на изготвянето им, а именно - 27.07.2018 г., 12.02.2018 г., 31.01.2018 г., 07.02.2018 г., 20.07.2017 г., 06.02.2017 г., 27.01.2017 г., 21.07.2017 г., 28.01.2016 г., 14.07.2015 г., 28.01.2015 г., 31.01.2014 г., 26.07.2013 г., 22.01.2013 г., 14.08.2012 г., 22.11.2011 г., 14.07.2011 г., 26.11.2009 г., като за уведомяването си се е подписал на предвиденото за това място. Всички те са постановени във връзка с признаване, респ. удостоверяване на конкретни права и компетенции на искателя, от което следва извод, че последният безспорно е знаел за съществуването и съдържанието им още към момента на тяхното съставяне. След като молителят е знаел за съществуването на тези документи и към момента на съдебното дирене пред АССГ, очевидно същите не биха могли да представляват новооткрити доказателства. Не са и новосъздадени, защото датите на постановяването им предхождат постановяването на окончателния съдебен акт. Отделно от това, доколкото документите се съхраняват съгласно нормативните изисквания на Наредбата в личното му досие, до което той има право на достъп по всяко време по реда на чл. 17, ал. 4 ЗДСл, то следва, че те безспорно са били известни и на разположение на молителя от момента на съставянето им, включително и до настоящия такъв, като той е могъл да се снабди с копия от тях много по-рано от момента на депозираната от него молба на 30.06.2020 г. При проявяване на необходимата процесуална активност е било възможно и в съдебното производство да се поиска задължаване на ответника да ги представи в хода на процеса, което не е сторено. Единодушно се приема в теорията и съдебната практика на Върховния административен съд, че документ, който е съставен с участието на страната, включително документите, които изхождат от търговската или счетоводната документация на страната, не представляват нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, т. к. страната е знаела за съществуването им и е могла да ги представи по време на висящността на производството при полагане на дължимата грижа. Знанието относно съществуването на тези документи е удостоверено чрез положения върху тях подпис на искателя. Бидейки съвсем наясно с наличието, а и местоположението им, той не ги е представил в хода на производството пред АССГ, с което е преклудирана възможността му да го стори на по-късен етап, включително и при подаване на искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Основание за отхвърляне на искането в тази част е и обстоятелството, че описаните документи не касаят обстоятелства, които са от съществено значение за спора, развил се пред АССГ и Върховния административен съд, което е задължителна предпоставка за наличието на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Фактическите основания, послужили за налагането на дисциплинарно наказание на служителя в качеството му на "Държавен инспектор" в ИААА, и посочени от дисциплинарнонаказващия орган в заповедта му, нямат нищо общо с удостоверяваните с представените документи обстоятелства, поради което последните не биха могли да доведат до различен извод при постановяването съдебните решения. По тези съображения следва извод, че същите са неотносими към спора, поради което и искането, обосновано на тяхното съдържание, е неоснователно. След като документите предхождат атакуваното решение, могли са да бъдат представени и не са от значение за делото, т. к. са неотносими към правилността на правния извод относно неоснователността на жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се налага категоричен извод за липса на предвидените в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК предпоставки. По отношение на посоченото от искателя решение № 5241/30.04.2020 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 3463/25.05.2018 г. на АССГ: С описаните решения е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване действието на заповед № 451 от 21.11.2016 г. за временното преназначаване на Г. Палагачев на длъжност "Главен директор" и за възстановяването му на предишната му длъжност – "Държавен инспектор". Противно на доводите на искателя, посоченото решение не представлява нито ново писмено доказателство, нито ново обстоятелство от съществено значение за правния спор. В тази връзка следва да се посочи следното: От съдържанието на оспорената в инстанционното производство заповед е видно, че изводът на дисциплинарно-наказващия орган досежно нарушенията е основан на извършените от Г. Палагачев действия, констатирани в хода на разследването, като за целта се е позовал на събраните доказателства, като например: протоколи от заседания на ДС, обяснения на Г. Палагачев, доклад от извършена проверка в учебния център, справка от служителя по сигурността на информацията в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и други. Всички констатации са направени въз основа на конкретни доказателствени материали, изрично описани в акта, сред които не фигурират данни за издадена на основание чл. 82а, ал. 2 ЗДСл и чл. 8 от Устройствения правилник на ИААА заповед за прекратяване действието на заповед № 451 от 21.11.2016 г. за временното преназначаване на Г. Палагачев на длъжност "Главен директор" и за възстановяването му на предишната му длъжност – "Държавен инспектор", и обстоятелствата, произтичащи от същата. От съдържанието на решението на Върховния административен съд, което е посочено от искателя в настоящото производство е видно, че с влязъл в сила съдебен акт е разрешен въпросът относно законосъобразността на заповед № 949/20.11.2017 г. за прекратяване на временното преназначаване по чл. 82а ЗДСл на Г. Палагачев на длъжност "Главен директор" на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" и възстановяването му на заеманата преди преназначаването длъжност, а именно – "Държавен инспектор". Това обстоятелство обаче няма съществено значение за правилното решаване на правния спор във връзка със законосъобразността на заповедта от 10.10.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя в качеството му на заемащ длъжността "Държавен инспектор". Това е така, т. к. органът не се е позовал на него при прегледа на фактическата обстановка, послужила за формиране на съответните правни изводи, поради което евентуална промяна, касаеща законосъобразността на тази заповед и обстоятелствата, произтичащи от нея, не би могла да окаже никакво влияние върху изводите му, обективирани в процесната такава. Това обстоятелство няма значението нито на юридически, нито на доказателствен факт, поради което и във връзка с изложеното, следва извод, че не би могло да бъде прието за "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Още повече, че то се явява и нововъзникнало спрямо постановеното решение, което е самостоятелно основание за отхвърляне на искането. Посоченото решение не би могло да се приеме и като ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Основание за отмяна би бил новооткрит, респ. новосъздаден документ относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. В случая обстоятелствата, които се доказват с решението касаят законосъобразността на съвсем различна от процесната заповед и не са били предмет на доказване в първоинстанционното производство, поради което и с представянето на документа, от който се установяват, не се обосновава посоченото основание за отмяна. Несподелим е доводът на искателя, че свързаността на двете съдебни решения произтича от обстоятелството, че отмяната на заповедта, с която е отменено временното му преназначаване и е възстановен на длъжността си като "Държавен инспектор", води до възстановяването му с обратно действие към момента на постановяването й, на длъжност "Главен директор", поради което е било обективно невъзможно извършването на дисциплинарно нарушение като "Държавен инспектор" – обстоятелство, послужило за издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В закона не е предвидено такова обратно действие на възстановяването на незаконосъобразно прекратеното служебното правоотношение, поради което остава непроменен изводът за неотносимост на обстоятелствата, установени с посоченото решение на Върховния административен съд, към тези, предмет на процесния спор. Не се установява наличие на основание за отмяна на процесното решение и от представеното копие от служебна книжка № 554/1.04.2009 г. на Г. Палагачев. По същество записванията в служебната книжка не установяват нито новооткрити обстоятелства, нито представляват новосъздадени, респ. новооткрити документи, в които се съдържат данни за твърдени в хода на процеса факти. Подобни твърдения не са и наведени от искателя. Доводите относно погрешните според молителя вписвания в служебната му книжка, са неотносими в настоящото производство по отмяна, т. к. не представляват нови обстоятелства, респ. нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на правния спор по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, каквото правно основание е заявено изрично от молителя и подлежи на съдебна проверка от настоящия съдебен състав. За пълнота на изложението следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна доводи за незаконосъобразност на процесната заповед са неотносими и не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, доколкото не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези по т. 1 - 6. Въпросът относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт е бил предмет на двуинстанционна проверка – от АССГ и от Върховния административен съд. Правилността на изводите им не подлежи на последващ инстанционен контрол, т. к. касационното решение съгласно чл. 223 АПК е окончателно и може да бъде отменено само при наличие на основание за отмяна по чл. 239 АПК, каквото не се констатира в настоящото производство. От изложеното следва изводът, че представените към искането за отмяна документи не установяват наличието на ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение № 4224/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 11583/2018 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 5393/7.05.2020 г. по адм. дело № 11397/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Предвид изложените съображения, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и предвид липсата на направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,