Решение № 2988 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2009 г.

Решение № 2988 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8442/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. К. Михайловска, в качеството й на пълномощник на Жива Иванова Фикова, Адриана Борисова Алкалай, Люля Андреева Шишкова - Тошич, Александрина Георгиева Лучева, Величка Георгиева Лучева и Мария Петрова Каназирска - Василева, срещу решение от 1.07.2004 г. и допълващото го решение от 31.10.2007 г., постановени от Софийски градски съд по адм. дело № 458/2000 г. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Областният управител на област София не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура застъпва становище, че жалбата е неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и е процесуално допустима. С оспорваното решение от 1.07.2004 г. съдът от първата инстанция е отменил мълчаливия отказ на областния управител на област София по заявление вх. № РД-97-00-7411 от 23.11.1998 г., с което е поискано обезщетение за имот - 1/6 ид. част от ливада от 1010 кв. м в м. "Гъсти рид - Раковец", бивша собственост на Борис Колищърков, отчуждена на основание Указа за лишаване от поданство и отнемане в полза на държавата на имотите и вместо това е постановил да се обезщетят Жива Иванова Фикова, Адриана Борисова Алкалай, Люля Андреева Шишкова - Тошич, Александрина Георгиева Лучева, Величка Георгиева Лучева и Мария Петрова Каназирска - Василева с компенсаторни записи. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че от наследниците на б. ж. на гр. София Иван Въжаров са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС 5/6 ид. части от ливада, цялата от 14403 кв. м, находяща се в м. "Редки рид", Красно село-Бояна. Приел е още, че 1/6 ид. част от същия имот е бил одържавен от дъщеря му Живка Въжарова (по мъж Борисова Колищъркова) по Указ № 447 от 16.03.1948 г. на Президиума на Народното събрание за лишаване от българско поданство на 7 лица, вкл. съпругът й Борис Колищърков, а имуществото им е било конфискувано от държавата, както и това на техните съпруги и деца и всичко, което биха придобили в бъдеще. Приел е още, че с поредица от сделки (замяна с решение на ТПС - комисия и доброволна делба) част от имота е станала собственост на трети добросъвестни лица. Славчо Васев Велев е придобил собственост върху парцел VI-567, кв. 23, в землището на с. Бояна, местност "Беловодски път" с площ от 1950 кв. м, а Лозан Стрелков - собствеността върху парцел ХV-567, кв. 23, в землището на с. Бояна, местност "Беловодски път" с площ от 2060 кв. м. Съдът е установил, че със заповед № РД-57-413 от 24.3.1994 г. на кмета на Столична община е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти 5/6 ид. части от имоти с пл. № № 564, 565 и 566 с площ от 3900 кв. м. - части от бившия имот пл. № 567 от кв. 23 на в. з. "Беловодски път". А със заповед № РД-57-414 от 24.03.1994 г. е отказано да се отпише от актовите книги другата 1/6 ид. част от имота, тъй като Указ 447/16.3.1948 г. на ВНС не попада в приложното поле на ЗВСВОНИ. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че жалбоподателите Адриана Колищъркова, Александрина Лучева, Величка Лучева, Люля Шишкова-Тошич, Цветанка Каназирска и Жива Фикова са правоприемници на бившите собственици на 1/6 ид. част от имота от 1010 кв. м в Боянското землище, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Приел е още, че Указът, с който Борис Колищърков и семейството му са били лишени от поданство е от вида, посочен в чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ (изм. публ. в ДВ бр. 9 от 1.02.2000 г. - възстановява се собствеността върху имоти, отчуждени по ... указите, с които е отнето имуществото на граждани в полза на държавата) и жалбоподателите следва да бъдат признати за правоимащи. Въз основа на заключението на експерта, което е прието от съда за обективно и правилно съдът е счел, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, пр. З от ЗОСОИ - имота не може да бъде възстановен реално, защото е станал собственост на трети лица. При това положение е приел, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, претенцията на жалбоподателите следва да бъде удовлетворена като на същите бъде признато право на обезщетение с компенсаторни записи за описания имот - 1/6 ид. част от имот в Боянското землище. По молба на процесуалния представител на жалбоподателите и в производство по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) вр. чл. 45 от ЗАП (отм.) съдът е постановил допълнително решение на 31.10.2007 г., с което е отхвърлил жалбата в частта, относно искането за обезщетяване за 3000 кв. м, представляващи частта от имота, предмет на замени по решения на ТПС комисия и придобити възмездно впоследствие от Славчо Васев и Лозан Стрелков, както и е отхвърлил молбата в останалата й част, като неоснователна. В мотивите на съда е прието, че направеното искане за спиране на производството е процесуално недопустимо в производство по реда на чл. 193 от ГПК, а данни за съдебни производство не са били представени. Решението на съда е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд с указания, при следните съображения: От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява следното: Пред областния управител, в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, е заявено искане вх. № РД-97-00-7411 от 23.11.1998 г. от Адриана Колищъркова Алкалай, Александрина Георгиева Лучева, Величка Георгиева Лучева, Вера Тодорова Въжарова, Иван Петров Въжаров, Константин Петров Въжаров, Люля Андреева Шишкова - Тошич, Цветанка Костова Каназирска и Жива Иванова Фикова, в качеството им на наследници на Иван П. Въжаров, за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за имот, находящ се в гр. София, район Витоша, вилна зона Беловодски път, бивша ливада от 14403 кв. м., в бившата местност "Редки рид-Раковец", сега вилна зона Беловодски път. В заявлението е посочено, че 5/6 идеални части от имота, одържавени по реда на ЗОЕГПНС от наследници на Иван П. Въжаров, са деактувани и възстановени със заповед № РД-57-413 от 24.03.1994 г. на кмета на СГО на основание ЗВСВОНИ. Посочено е още, че за останалата 1/6 идеална част от същия имот, възстановена по силата на ЗВСВОНИ, очакват деактуване, за което са подали заявление. Заявителите сочат, че друга част от имота 4010 кв. м е получена по замяна от частни лица по решение на ТПС - комисия, за която част е налице висящ съдебен спор, тъй като по решението за замяна физическите лица получават 3000 кв. м, а реално усвояват имот от 4010 кв. м. Твърдението на заявителите е, че тези 1010 кв. м не са станали частна собственост, а са били държавна /общинска такава до 1992 г./ При тези факти искането им е формулирано така: "1. реално възстановяване на 1/6 ид. част и чрез отделяне на самостоятелен имот за частта от 1010 кв. м от имота, която е заграбена и за която съществуват реални предпоставки по чл. 2, ал. 4 (5), изр. 1, била е държавна собственост към 1992 г. и не е застроена (посоченият текст към момента на подаване на заявлението - ДВ, бр. 88 от 31.07.1998 г. - гласи: "Във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания ..."); 2. за частта от имота, за която водим дело заявяваме искането си за обезщетение с компенсаторни записи условно с оглед спазване на преклузивния срок по ЗОСОИ и ще приемем да бъдем обезщетени по този начин само в случай, че с влязло в сила неотменимо съд. решение бъде установено, че е невъзможно реалното възстановяване; 3. за частта от имота, която не може да бъде възстановена по т. 1 и т. 2 горе - с жилищни компенсаторни записи за правото на собственост на основание чл. 5, ал. 1" (който текст в приложимата редакция гласи: Собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места и във вилните зони, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават (ако изберат този начин на обезщетяване) специални жилищни компенсаторни записи. "). Заявлението не е подписано от заявители № № 4, 5 и 6 - Вера Тодорова Въжарова, Иван Петров Въжаров и Константин Петров Въжаров. Така формулираното заявление не е "валидно" по смисъла на закона. Същото е депозирано "условно" и "с оглед спазване на срока по ЗОСОИ", съдържа неопределена и неопределяема претенция за обезщетение, обвързана с деактуване на 1/6 ид. част от имота и решаване на съдебни спорове по непосочени дела с неясни искови или други претенции. Ето защо настоящата инстанция намира, че за административния орган не е било възможно, да се произнесе в законоустановения двумесечен срок по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ в редакцията на текста след изменението публ. в ДВ, бр. 12 от 1999 г., тъй като заявителите не са представили посочените от тях доказателства - за деактуването на 1/6 ид. част и за решаване на визираните от тях съдебни спорове. В преклузивния срок по чл. 6, ал. 6 на ЗОСОИ, в приложимата към 30.12.1999 г. редакция на текста, жалбоподателите са оспорили по съдебен ред мълчалив отказ на административния орган. Съдът от първата инстанция е следвало да прецени дали пред него е налице процесуално допустима за разглеждане жалба, дали е подадена от активно легитимирани страни; налице ли е валидно депозирано и заявено искане пред административния орган; налице ли е мълчалив отказ и дали същият е законосъобразен. В случая съдът неправилно е приел, че пред него е налице жалба, съответстваща на изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗАП (отм). Жалбата е бланкетна и в нея не са изложени конкретни оплаквания, липсва и конкретно искане на жалбоподателите. Искането е формулирано общо: "Молим да отмените мълчаливия отказ със законните последици". Към жалбата липсва описание на писмените доказателства, на които жалбоподателите се позовават; не са направени и искания за събиране на доказателства за фактите и обстоятелствата, на които се позовават, за да докажат претенцията си. По този начин за съда искането на жалбоподателите е останало неясно формулирано. Както е видно от последващите процесуални действия, процесуалният представител на жалбоподателите адв. Михайловска така и не е уточнила искането, а съдът го е "извел" неправилно от депозираното пред административния орган заявление. Въз основа на това съдът е възприел неправилно фактите по делото и е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същият съд. Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 517 от 1.06.1998 г., издадено от СО - район "Витоша", б. ж. на гр. София Иван П. Въжаров - поч. 18.03.1931 г. - е имал шест деца: Петър, Аспарух, Мария, Живка, Вида и Недялка. От коляното на починалия на 19.11.1974 г. Петър Иванов Въжаров са Вера Тодорова Въжарова, Иван П. Въжаров и Константин П. Въжаров; от коляното на починалия през 1986 г. Аспарух Въжаров наследница е Адриана Колищъркова Алкалай. Негова осиновена дъщеря, при условията на непълно осиновяване, е и Людмила Борисова Колищъркова-Фикова, продала наследствените си права с договор за продажба на наследство от 10.02.1994 г. (л. 79) на дъщеря си Жива Иванова Фикова; от коляното на починалата през 1983 г. негова дъщеря Мария Иванова Шишкова е Люля Андреева Шишкова - Тошич; от коляното на починалата през 1977 г. Вида Иванова Томова е Цветанка Костова Каназирска (починала през 2003 г. и оставила за своя наследница Мария Петрова Каназирска-Василева); от коляното на починалата през 1988 г. Живка Иванова Въжарова е Людмила Борисова Фикова; от коляното на починалата през 1940 г. Недялка Георгиева Лучева са Александрина Георгиева Лучева и Величка Георгиева Лучева, и двете - по наследствена трансмисия от Татяна Георгиева Лучева-Дойнова, поч. през 1976 г. Заявителите са посочили пред административния орган, че 5/6 ид. части от процесния имот са били деактувани със заповед № РД-57-413 от 24.03.1994 г. на кмета на СГО приложена на л. 109 от делото, като пред касационната инстанция твърдят още, че реално не им е била възстановена квадратура, съответстваща на одържавените 5/6 ид. части (5/6 ид. части от 14403 кв. м са общо 12000 кв. м; респ. 1/6 ид. част е 2400 кв. м). Ето защо уточняват, че претендират обезщетение за частта, която реално не може да им бъде възстановена. Жалбоподателите - наследници на Иван П. Въжаров обаче нито са формулирали правилно претенцията си, нито са се справили с доказателствената тежест. От приложеното по делото удостоверение от 1.04.1994 г. (л. 110) е видно, че са били отписани от актовите книги на ТОА "Витоша" и предадени на наследниците на Иван П. Въжаров (без да са посочени конкретно) 5/6 ид. части от имоти с нови пл. № № 564, 565 и 566 с площ от 3900 кв. м; от 700 кв. м терен южно от пътя за Златни мостове; от 2300 кв. м терен между пътя и горните имоти; от 300 кв. м терен източно от парцели VI и ХV, представляващи части от бившия имот пл. № 567 от кв. 23 на в. з. Беловодски път. Тоест, наредено е да се отпишат от актовите книги терени в размер на 7200 кв. м. Със заповед № РД-57-675 от 3.11.1998 г. е била допълнена заповед № РД-57-413 от 24.03.1994 г. на кмета на СГО, в която се добавя изразът: "Останалата част от около 5268 кв. м, включваща парцел VI-567 с площ от 2100 кв. м и парцел ХV-567 с площ от 2100 кв. м е собственост на частни лица - нот. актове № № 127, т. I, д. 119/1958 г. и 72, т. Х, д. 1726/1959 г. на I-ви нотариус. Върху площ от 1068 кв. м е реализиран път за Златни мостове". За тези 5000 кв. м, които реално не е възможно да бъдат възстановени на наследниците на Иван П. Въжаров вероятно се претендира обезщетение по реда на ЗОСОИ с компенсаторни записи. Жалбоподателите Вера Тодорова Въжарова, Иван П. Въжаров и Константин П. Въжаров са оттеглили жалбата си и по отношение на тях производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на съда от 23.06.2000 г. Следователно претенцията е на останалите наследници - Адриана Алкалай, Величка Лучева, Люля Шишкова-Тошич, Цветанка Костадинова Каназирска и Жива Иванова Фикова. Александрина Лучева е починала в хода на съдебното производство, видно от писмо изх. № АО-1100-2302 от 12.10.2007 г. (л. 64 от адм. дело № 8442/2009 г. на ВАС) и е оставила за своя наследница сестра си Величка Лучева. Последната е лишена от граждански права, като съдът в кантон Женева, Швейцария й е определил настойник в лицето на г-н Себастиен Громанж, упълномощен юрист от Службата за закрила на възрастни (л. 70 от адм. дело № 8442/2009 г. на ВАС). Той от своя страна е упълномощил адв. Снежанка Ангелова Раденовска да я представлява (която не е взела отношение). Жалбоподателите или техния процесуален представител - адв. Михайловска следва да направят уточнение на претенцията си, за да се прецени правилно налице ли е правен интерес от оспорването, както и да се определи обема на правата им и (евентуално) начина на обезщетяване. По отношение на останалата 1/6 ид. част от одържавения по Указ № 447 от 16.03.1948 г. на Президиума на НС недвижим имот, за който е бил съставен АДС № 5879/4700 от 3.12.1949 г. От приложения на л. 8 от делото акт за завземане на недвижим имот е видно, че 1/6 ид. част от ливада в с. Бояна-Кр. село-София, м. "Редки рид" от 14403 кв. м при съседи: д-р Кисьов, Димитър Марков, Живка Б. Колищъркова, бр. Мито и Младен Дудеви и път, е бивша собственост на Живка Борисова Колищъркова, от която е бил одържавен. Този имот е преминал към фонда на ТПС. Следователно претенции за обезщетяване за одържавените 1/6 ид. части могат да имат единствено наследниците на Живка Иванова Въжарова, по мъж - Борисова Колищъркова, т. е. съгласно приложеното по делото и посочено по-горе удостоверение за наследници това е Людмила Борисова Фикова, осиновена от Аспарух Ив. Въжаров при условията на чл. 55 от Семейния кодекс, действащ към 1947 г. - непълно осиновяване (л. 81) и нейната дъщеря Жива Фикова, на която тя е продала наследствените си права с договор от 18.02.1994 г. (л. 79,80). Ето защо съдът неправилно е приел, че мълчаливият отказ да се признае право на обезщетение по реда на ЗОСОИ за 1/6 ид. част от ливада в с. Бояна-Кр. село-София, м. "Редки рид" от 14403 кв. м при съседи: д-р Кисьов, Димитър Марков, Живка Б. Колищъркова, бр. Мито и Младен Дудеви и път, е оспорен от Адриана Алкалай, Величка Лучева, Люля Шишкова - Тошич, Цветанка Каназирска и Жива Фикова. Жалбоподател е единствено Жива Иванова Фикова, в качеството й на наследник на бившата собственичка Живка Борисова Колищъркова, от която е бил одържавен този имот. От приложените с касационната жалба доказателства (л. 75) е видно, че със заповед № РД-57-378 от 19.10.2000 г. областният управител на област София е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост на район "Витоша" актуваните с АДС № 5879/4700 от 3.12.1949 г. 1/6 ид. част от неусвоената част с площ от 7200 кв. м от бивша ливада, цялата от 14403 кв. м, представляваща: имоти с пл. намера 564, 565, 566 с площ около 3 900 кв. м, находящи се в м. "Редки рид", Боянско землище; имоти с нови пл. № № 562, 784 и 785 (части от стар имот пл. № 567) с площ от около 3300 кв. м, находящи се във в. з. Беловодски път и да се предаде владението на имота на наследниците на Живка Иванова Въжарова (по мъж Борисова Колищъркова). Същите, съгласно удостоверение рег. (№ РД-97-00-3282а от 22.11.2000 г., са отписани от актовите книги за държавна собственост на район Витоша (л. 76). Ако страните бяха действали коректно и бяха представили този административен акт на съда от първата инстанция той би стигнал до извода, че жалбата на Жива Иванова Фикова срещу мълчаливия отказ на административния орган е недопустима, поради отсъствие на правен интерес от оспорването, за наличието на който съдът следи служебно. Правният интерес не е налице, тъй като след депозиране на жалбата пред първоинстанционния съд е постановен административен акт, с който е била удовлетворена претенцията на жалбоподателката - собствеността върху 1/6 ид. част от претендирания за обезщетяване имот е била възстановена на наследницата на Живка Ив. Въжарова (по мъж - Б. Колищъркова) Жива Ив. Фикова. Едва с касационната си жалба процесуалният представител на наследниците на Иван П. Въжаров конкретизира заявената пред административния орган претенция за обезщетяване: 1. претендира се реално възстановяване на собствеността върху 1010 кв. м в полза на всички наследници на Иван П. Въжаров с твърдението, че не са били деактувани и не са били предмет на разпоредително действие от страна на държавата; 2. претендира се обезщетение за частта от 14403 кв. м, която не може да бъде възстановена реално и 3. за частта от имота от 4010 кв. м, която е била предмет на замени по решение на ТПС - комисия и придобита впоследствие от частни лица - Славчо Васев и Лозан Стрелков, като е посочено, че "обезщетението е дължимо след влизане в сила на съдебните решения по висящите гражданско-правни спорове". Като доказателства са приложени решение от 20.04.2000 г., постановено по гр. дело № 1571/1999 г. по описа на СРС; решение от 17.07.2008 г., постановено по въззивно гр. дело № 646/2007 г. от СГС; решение от 12.01.2005 г., постановено по гр. дело № 9571/2003 г. от СРС; решение от 12.03.2009 г., постановено по въззивно гр. дело № 160/2006 г. от СГС и определение № 799 от 30.07.2009 г., с което състав на ВКС, в производство по чл. 288 от ГПК, е допуснал касационно обжалване на решение от 17.07.2008 г. и допълващото го решение от 20.02.2009 г., постановени по въззивно гр. дело № 646/2007 г. от СГС. От приложените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че по решение на петчленен състав на комисията по ПМС от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и др. обществени стопанства, по протокол съставен на 12.10.1956 г., е извършена замяна на три селскостопански имота, сред които и част от одържавения с акт за завземане на недвижим имот № 5879/4700 имот описана като нива от 1800 дка, II кат., находяща се в м. "Раковец", при граници: шосе, наследници на Мито Дудев, и държ. място (бивша собственост на насл. на Въжаров) с отстъпената от Стоимен Спасов Марков нива от 3 400 дка. Съгласно т. 15 от същия протокол, на Спас Манчев Тошков, в замяна на отчуждения му имот, се предоставя нива от 1200 дка, в м."Раковец", II кат., при граници: гора, Стоимен Марков, д-р Апостолов. По силата на горното решение на комисията, приобретателят Стоимен Спасов Марков се е снабдил с нот. акт № 51, съставен на 30.01.1957 г. по нот. Дело № 230/57 г., за право на собственост върху придобития в замяна имот, а приобретателят по същото решение Спас Манчев Тошков - с нот. акт № 95, съставен на 8.10.1957 г. по нот. дело № 4859/57 г., с който бил признат за собственик на получения в замяна имот. С решение по протокол № 46/19.12.1957 г., ИК на СГНС е разрешил на Стоимен Марков да продаде на Славчо Васев Велев и на Лозан Иванов Богданов-Стрелков недвижимия си имот, представляващ ливада от 1800 кв. м, в землището на София-Бояна, м."Раковец", при описаните в акта граници, като между страните е бил сключен договор за покупко-продажба и съставен нот. акт № 127, т. I, нот. дело № 119/1958 г. С решение по протокол № 16/14.05.1959 г., статия 40 ИК на СГНС, на основание чл. 1 от ЗРПВПВННИ (ред. Изв., бр. 90 от 11.11.1958 г.), е определил Славчо Велев и Лозан Стрелков за купувачи на предложеното за продажба от Спас Манчев Тошков празно място от 1200 кв. м, попадащо в терен, отреден за вилно застрояване, съставляващ по скицата част от имот пл. сн. № 567 по плана на гр. София, м."Беловодски път", при съседи: държавно място, Стоимен Марков и д-р Атанас Кисьов. С договор за покупко-продажба, сключен въз основа на горното решение на 17.06.1959 г. с нот. акт № 72, т. Х, съст. по нот. д. № 1726/59 г., Спас Манчев Тошков е продал на Славчо Васев Велев и на Лозан Иванов Стрелков, собственото си празно дворно място-нива, в землището на с. Бояна, м."Раковец", с пространство от 1200 кв. м, при съседи: гора, Стоимен Марков и д-р Кисьов. С договор за делба, сключен на 3.06.1964 г., вписан с ре г. № 6604, т. VI, № 235 на 6.06.1964 г., приобретателите по горните договори са ликвидирали съществуващата помежду им съсобственост върху парцели VI-567 и ХV-567 от кв. 23, като наследодателят Лозан Стрелков е получил в свой дял и изключителна собственост имота, представляващ парцел VI-567 от кв. 23, по плана на София-Бояна, вилна зона, с пространство 2 060 кв. м, а другият съсобственик - Славчо Велев е получил имота, представляващ парцел ХV-567 от кв. 23 по плана на София-Бояна, вилна зона с пространство от 1950 кв. м. По регулация към парцел VI-567 се придават 450 кв. м, а към парцел ХV - 25 кв. м с неуредени сметки по регулацията. От доказателствата по делото (съдебно-техническа експертиза на в. л. М. Григорова - л. 51-53) се установява още, че по кадастралния план от 1956 г. одържавеният имот е заснет като имот пл. № 567 от кадастрален лист 611 и е съдържал 13125 кв. м. В обхвата на регулацията от 1959 г. обаче влиза само част от имот пл. сн. № 567 и за тази част са отредени парцели пл. № VI-567 и пл. № ХV-567 от кв. 23 по плана на Бояна, вилна зона, "Беловодски път", утвърден със заповед № 1224/16.03.1959 г. Последвали са изменения на регулацията, със заповеди № 332 от 5.07.1960 и № 125 от 29.04.1964 г., при което е било извършено сливане на парц. ХIV и XV в един парц. ХV и разширение на парц. VI с 350 кв. м от съседен имот, като останалата част от същия имот, попада в границите на парк "Витоша". Замяната на имотите по нот. актове № 95/1957 г. и 51/1957 г. и продажбите по нот. актове № 72/1959 г. и 127/1958 г. са били извършени по време, когато процесната част от имота не е била регулирана. Преди одобрението на регулационния план на в. з. Беловодски път са съществували местностите "Гъсти рид, Къси дол, Редки рид, Дудева дупка, Пандурица и др., като впоследствие тези имоти се включват в една местност - "Раковец", за която впоследствие е одобрен регулационния план на м. "Беловодски път". Съгласно действащия регулационен план на в. з. Беловодски път стария имот пл. 567 попада върху парцели VI-567, ХV-567, улици, терен за озеленяване и извън регулация. В парцелите са построени жилищни сгради. При така изложеното настоящият състав намира, че решението си съдът е постановил без да е изяснил предмета на спора от една страна. От друга страна експертното заключение е непълно и не отговаря на основни въпроси, касаещи съществото на спора, като напр. не е изяснен въпроса за идентичността на одържавените (ид.) части от имота на Иван П. Въжаров и Живка Колищъркова с тези, които са предмет на деактуването със заповедите на кмета на СГО и областния управител, съответно заповед № РД-57-413 от 24.03.1994 г. (л. 109) и заповед № РД-57-378 от 19.10.2000 г.; не е изяснено също каква част от одържавения имот не е възможно да се възстанови реално по така посочените заповеди, тъй като попада в пътя за "Зл. мостове", за озеленяване и в парк "Витоша"; не е посочено какви са били придаваемите части по регулация към парцел VI-567 (който се разширява до 2100 кв. м) и парцел ХV-567 (също с площ от 2100 кв. м). За да реши окончателно претенцията за обезщетяване като определи правоимащите, обема от права и начина на обезщетяването съдът от първата инстанция е следвало още да спре производството по делото до приключване на гражданско-правните спорове с влезли в сила съдебни актове. Пред вид горното настоящата инстанция счита, че при постановяването на решението си съдът от първата инстанция е допуснал особено съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на постановения акт и връщане на друг състав при същия съд за ново разглеждане при изпълнение на указанията в настоящото решение. При този изход на спора претенцията за разноски е неоснователна. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,