Решение № 269 от 29.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 655/2014 г.

Решение № 269 от 29.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 655/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения В. Б. В. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 574 от 13 октомври 2010 г. на Габровския районен съд, постановена по нохд № 1233/2009 г. по описа на този съд. Със саморъчно изготвеното искане осъденият В. претендира отмяна на посочената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като съдебното разглеждане на делото е проведено в негово отсъствие. В съдебното заседание пред ВКС осъденият В. участва лично и с назначения му служебен защитник адвокат С. А. от САК, която поддържа искането при изложените в него съображения. В рамките на упражненото право на лична защита осъденият В. моли делото да бъде възобновено и да бъде намалено наложеното му наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения В. Б. В. за това, че през периода 01. 08. - 06. 09. 2009 г., в [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на технически средства, отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, от владението на Х. Г. И., на стойност 544 лева и от владението на Д. В. В. на стойност 10542 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Оправдан е частично по обвинението във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК и изцяло по обвинението по чл. 216, ал. 5 от НК. Осъден е да заплати на [фирма], представлявано от управителя Д. В. В., сумата 9980 лева, представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, заедно със законните последици. Гражданският иск е отхвърлен до пълния му размер от 20780 лева като неоснователен и недоказан. Присъдени са дължимата държавна такса и направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения В.. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в законна сила петнадесет дни след обявяването й, на 28. 10. 2010 г. Не е проверявана по касационен ред. Искането на осъдения В. за отмяна на присъдата е процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения на влязлата в законна сила присъда по настоящето производство, от този на предаването му от страна на властите на Република Гърция въз основа на издадена от българските власти Европейска заповед за арест (ЕЗА), което е станало на 09. 01. 2014 г. (писмо № 227 от 10. 01. 2014 г. на МП - ГД "Охрана", приложено по настоящето дело). Искането за възобновяване на делото е постъпило във ВКС на 31. 03. 2014 г. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Основното съображение на осъдения, изложено в искането и поддържано пред съда, е свързано с неговото напускането на страната и задържането му от гръцките власти през м. април 2010 г., което е възпрепятствало явяването му пред българския съд и участието му в съдебното разглеждане на настоящето дело. Наказателното преследване срещу осъдения В. е проведено в негово присъствие в досъдебната фаза на процеса и изцяло в негово отсъствие - в съдебната фаза. Досъдебното производство е започнало на 10. 09. 2009 г. в РУ на МВР - [населено място], когато е извършен оглед на местопрестъплението с изготвен фотоалбум към него. На 11. 09. 2009 г. В. е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение "Подписка", като му е разяснено нейното съдържание и последици от неизпълнението й. Надлежното извършване на това процесуално-следствено действие е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от В. и от разследващия орган (л. 14 от ДП). Същият ден е проведен и разпит пред съдия на В. във връзка с повдигнатото му обвинение (л. 16 от ДП). Проведеното дознание е предявено на В. окончателно на 17. 12. 2009 г. (л. 65 от ДП). Обвинителният акт срещу него е внесен в съда на 29. 12. 2009 г. и на 04. 01. 2010 г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22. 02. 2010 г. и е разпоредил връчване на преписи от обвинителния акт и от разпореждането на осъдения В.. Това разпореждане на съда е надлежно изпълнено на 04. 02. 2010 г. (призовка на л. 12 от нох дело). Преписите са връчени на неговата сестра С. Р. при изрично поето задължение от нейна страна те да бъдат предадени на В. Призовката съдържа изрично уведомяване за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при подробно изброяване на предпоставките за това. В съдебното заседание на 22. 02. 2010 г. осъденият В. се е явил лично. Връчен му е препис от гражданския иск и са му разяснени правата по чл. 55, 94 и 277 от НПК, както и правото на отводи и на нови искания. По направено от осъдения искане за осигуряване на служебен защитник и с оглед становището му за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът е отложил делото за 21. 04. 2010 г., като е разпоредил осигуряване на служебна защита за осъдения. В това съдебно заседание осъденият В. не се е явил, редовно призован. Съдът е назначил адвокат Б. от Г. за негов служебен защитник, постановил е принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание и е отложил делото за 07. 06. 2010 г. След заседанието, с писмо на РП - гр. Габрово съдът е уведомен, че на 07. 04. 2010 г. осъденият е напуснал страната през ГКПП - Кулата в посока Република Гърция и няма данни за завръщането му (л. 36 от съдебното дело). В изпълнение на постановеното от съда принудително довеждане, В. е търсен и на посочения от него на досъдебното производство адрес, където не е намерен (л. 41 от делото). Същият е обявен за общодържавно издирване с телеграма от 23. 04. 2010 г. Така установените по делото обстоятелства, са дали основание на съда за неприсъственото по отношение на осъдения В. съдебно разглеждане на делото в съдебно заседание на 07. 07. 2010 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и при участие на назначения от съда за служебен защитник адвокат Б.. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения, на 13. 10. 2010 г. съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 г.). Според посочената норма, задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена (чл. 423, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НПК) или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, какъвто несъмнено е настоящият случай. Осъденият В. е участвал лично в цялата досъдебна фаза на наказателното производство. При взимане на мярката му за неотклонение "подписка" е бил уведомен за задълженията си да не се отклонява от посоченото местоживеене без разрешение на съответния орган, да съобщава за всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване, а също така е бил уведомен и за последиците от неспазване на тези изисквания. Въпреки това, осъденият се е отклонил от известния по делото адрес без съответно разрешение, не е уведомил за това съда, напуснал е пределите на страната и не е съобщил новото си местопребиваване. Така той сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие в съдебната фаза на процеса, след като му е било известно, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Съдът е направил необходимото за установяване на местонахождението му, след което е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство и е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. На В. е бил гарантиран справедлив наказателен процес в негово отсъствие при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в този процес е негов личен избор, от който обаче той не може да черпи права. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че по негово твърдение е бил задържан и осъден за извършено престъпление в Република Гърция, след като преди това се е отклонил от местоживеенето си, нарушил е условията на взетата мярка за неотклонение и е напуснал пределите на страната, без надлежно уведомяване и разрешение за това. Изводът за неоснователност на искането на осъдения В. не се променя и от обстоятелството, че същият е бил предаден на българските власти по силата на ЕЗА, издадена от прокурор при РП - гр. Габрово на 12. 11. 2010 г. с цел предаването му за изтърпяване на наложеното с присъда № 574 от 13. 10. 2010 г. на Районен съд - гр. Габрово (Заповедта е предадена на ВКС от прокуратурата). В ЕЗА е посочено (раздел "д"), че присъдата е постановена задочно, като лицето е призовано лично или е уведомено по друг начин за датата и мястото на съдебното заседание, довело до постановяване на задочната присъда. В същия раздел, като налични правни гаранции, са посочени текстовете на чл. 423, ал. 1 от НПК и чл. 423, ал. 5 от НПК. По този начин всъщност е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЗА (редакция ДВ, бр. 55/2011 г.), според който съответният компетентен съд може да откаже екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане, постановени в съдебен процес без личното участие на лицето, освен ако в заповедта не се съдържа информация за спазване на едно от четири условия, като условието по т. 1 е описаното по-горе. След като осъденият В. е предаден за изтърпяване на наказание в рамките на тази изпълнена процедура, при поисканото от него възобновяване на наказателното дело единствено поради неучастието му в неговата съдебна фаза и при изложените по-горе фактически и правни съображения, ВКС намира, че не е обвързан с разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК за възобновяване на делото при предоставени гаранции за това и без оглед на това дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. В случая, процесуалното поведение на осъдения и фактът, че той е бил запознат с воденото срещу него производство, но сам е решил да не участва в съдебното разглеждане на делото, за което е бил уведомен, поискал е и е получил правна помощ в лицето на защитник и той е изпълнил задълженията си на такъв, дава основание за извода за неоснователност на искането на осъдения В. за възобновяване на делото, поради което то следва да бъде оставено без уважение. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение