Решение № 14206 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 58/2013 г.

от ЗКН и т. 10/ Заверено копие от Книгата за копия. На последното заявление е отговорено с втория обжалван от Ангелова административен акт - Решение № 2 на директора на НИМ, изведено с изх. № РД-44-11/11.06.2012 г. (л. 30). С него е отказан достъпът до исканата информация, като са посочени текстове от ЗДОИ (чл. 41а, ал. 2 и чл. 41б), поради което се прави това. Информацията е квалифицирана като "повторна" по смисъла на ЗДОИ. Изложено е, че тя е събрана и създадена от обществена организация - музей. Освен това обработката с цел предоставянето й, изисква усилия по-големи от обикновените. По делото са приложени копия от Заявление на Ангелова вх. № РД-44-21/05.06.2012 г. (л. 31) и Отговор на директора на НИМ с изх. № РД-44-21/11.06.2012 г., касаещи въпроси, невключени в предмета на първоначалната жалба на касаторката. Видно от протокола от съдебното заседание по делото, проведено на 01.10.2012 г. (л. 47) адв. Попов, като процесуален представител на ответника, е направил искане до съда за отхвърляне жалбата на Ангелова и присъждане на направените от директора на НИМ разноски по делото. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Горната фактическа обстановка е възприета и изложена накратко и в обжалваното решение на АССГ. При така установеното от фактическа страна, съставът на АССГ е приел, че жалбата на Ангелова против обжалваните актове на директора на НИМ е неоснователна. Установено е, че в относимите нормативни актове не съществува понятието "маркировка", отнасящо се до движимото културно наследство. Прието е също, че със заявленията е направено искане за "повторно използване на информация от обществен сектор". Като "безспорно" е прието и това, че исканата информация не може да се предостави без съответната преработка. В заповедта за изложбата в РИМ - Варна, се съдържа информация и за други музейни ценности и предоставянето на информация единствено и само за ПЗС изисква усилия, по-големи от обичайните. Обстоятелството, че се касае за информация, която се съхранявала в музей, безспорно я поставя в предвидените в чл. 41б, т. 4 от ЗДОИ, ограничения. Настоящият състав на ВАС не възприема така направените правни изводи. Касационната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, е задължена служебно да провери допустимостта на обжалвания съдебен акт. В случая тя не може да изпълни това си задължение поради липса на доказателства, установяващи допустимостта на първоначалната жалба на Ангелова в цялост. Последната е постъпила на 25.06.2012 г. в АССГ и видно от текста й (л. 4), е насочена против два административни акта на директора на НИМ, разгледани и по-горе - Решение № 2, изведено с изх. № РД-44-11/11.06.2012 г. и Решение с изх. № РД-44-11/30.05.2012 г. Жалбата в частта й относно акта на директора от 11.06.2012 г. е подадена в срок, поради което е допустима. АССГ не е съобразил обаче, че частта от жалбата касаеща втория акт - Решение с изх. № РД-44-11/30.05.2012 г., при липсата на данни по делото, кога е връчено това решение на Ангелова, е възможно да е просрочена. Срокът за обжалването му може да е изтекъл преди 25.06.2012 г., при което жалбата, подадена в АССГ на същата дата, ще бъде просрочена и съответно - процесуално недопустима. Съдът е длъжен да следи служебно за срочността на жалбата и не може да изгражда фактическите си и правни изводи върху "вероятни", непроверени по съответния ред, факти. Постановяване на решение по изцяло или частично недопустима жалба, ще доведе до недопустимост и на самото решение в съответната му част, поради което се налага отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Доводът за допуснати очевидни фактически грешки в мотивите на решението е основателен. Така на стр. 2, абз. 5 от него, действително е записано, че "Задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ в случая е кметът на Район "Младост", докато такъв в действителност е директорът на НИМ. Вярно е и посоченото неправилно позоваване на текстове от Закона за културното наследство (ЗКН), извършено на стр. 3, аб. 1 от решението - чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 1. Върховният административен съд счита, че доводът за допуснато нарушение на материалния закон относно характера на искането на Ангелова също е основателен. Видно от текста на обжалваните отговори на директора на НИМ, същият е възприел искането за достъп до обществена информация като такова за "повторно използване на информация от обществения сектор" по смисъла на чл. 2а, ал. 1 от ЗДОИ. В първоначалната й жалба (стр. 3, абз. 2 отдолу), касаторката изрично е записала, че искането й е с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е., че тя иска достъп до същата за да си състави собствено мнение за дейността на задължения по закон субект - директора на НИМ. Същата теза тя е развила и пред съда, в представената в с. з. на 01.10.2012 г. "Защита по дело" (л. 46, предпоследен абзац). С мотивите на решението си обаче, АССГ е приел (стр. 3, абз. 2), че "...в случая се прави искане за повторно използване на информация от обществен сектор" което, с оглед задължения субект и органът, събрал и създал информацията, е преценено като неоснователно. Върховният административен съд счита така направения правен извод за незаконосъобразен. Ноторно е, че със ЗДОИ се уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация и с повторното използване на информация от обществения сектор (чл. 1). "Правото на достъп до обществена информация" е институт, легално определен в чл. 2, ал. 1 и въведен с цел да може търсещият информация, чрез получената такава, да си състави собствено мнение за дейността на задължения по закон субект. "Повторното използване на информация от обществения сектор" като правен институт, е легално определен с чл. 2а, ал. 1 от закона и регулира използването на съществуваща в обществения сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена тя в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор. Този институт, беше уреден със Закона за изменение и допълнение на ЗДОИ (ЗИДЗДОИ), обн. в ДВ бр. 49/2007 г. който закон, съгласно § 16 от неговите ДР, въвежда разпоредбите на Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета за повторното използване на информация в обществения сектор (Директива/та). Със ЗИДЗДОИ се разшири обхватът на закона и се направи разграничението на посочените два правни института. С Директивата от своя страна, се цели да се създадат благоприятни условия за използването на икономическия ресурс на създаваната и съхраняваната от организациите в обществения сектор информация, като се акцентира върху изключителното значение на правото на повторно й използване за развитието на информационната индустрия, икономическия растеж и създаването на нови работни места. Със ЗИДЗДОИ са въведени многобройни нови текстове (чл. 2, ал. 3; чл. 2а; чл. 3, ал. 3 и 4; чл. 4, ал. 4; цялата Глава IV от закона) уреждащи повторното използване на информацията от обществения сектор и са изменени други (чл. 5; чл. 7, ал. 1; измененията в Глава V от закона). Въпреки това обаче, липсва яснота по въпроса що е "повторно използване на информацията от обществения сектор", което води до различното тълкуване и прилагане на съответните норми. Изхождайки от текста на Директивата, измененията и допълненията на ЗДОИ, обнародвани в ДВ бр. 49/2007 г., както и Проекта на Становище на Комисията по европейска интеграция към 40-то Народно събрание по внесения законопроект за допълнение и изменение на ЗДОИ на народните представители Йордан Митев, Радослав Илиевски и Румен Ангелов (вж. сайта на Народното събрание), могат да се посочат следните характерни черти на двата правни института: На първо място следва да се посочи, че те са различни и нямат общо помежду си, с изключение на факта, че се търси и предоставя обществена информация. Разграничителният критерий се явяват различните цели, за които се търси тази информация. Тези цели предполагат тя да бъде различна по вид и съдържание. Така при достъп по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, най-често това е (условно казано) "организационна" или "вътрешна" информация: документи, изготвени от задължения субект, във връзка с изпълнение на негови преки или непреки служебни задължения за ръководството и контрола върху работата на ръководеното от него административно звено. При достъп по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона се търси информация, която е възможно и да не е създадена от органа, като най-често тя не е във връзка с изпълнение на организационните му задължения на ръководство и контрол. Става въпрос за информация, която е била събирана, произвеждана, възпроизвеждана и разпространявана в случаите, примерно изброени в чл. 4 от Директива 2003/98/ЕО: свързана със социалната, икономическата, географската, метеорологическата области и тези на туризма, търговията, патентното дело, образованието. Понякога това е информация, която има външен произход, т. е. създадена е от лица, които не са част от списъчния състав на организацията и се събира и произвежда във връзка със специфичната дейност на административната единица. В други случаи, тя може да се създаде и от работещи в самата организация, но характерното за нея е, че е във връзка със специфичната, "обществена" дейност на административната единица, а не с организационното ръководство, контрол и организацията на работата й. Обобщавайки може да се посочи, че в случаите на достъп по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, информацията е средството, чрез което се постига целта на търсещия - съставяне на собствено мнение за за дейността на задължения субект. В случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона, целта е придобиване на самата информация като такава, за последващо използване. Средство за постигането на тази цел е търсенето от страна на заинтересованото лице или организация и задължението за предоставянето й от организацията от обществения сектор, която я събира и/или съхранява. Изхождайки от така посоченото разграничение на двата правни института може да се каже, че от исканията на касаторката за предоставяне на информация е видно, че тя иска същата за целите на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - да си състави собствено мнение за дейността на директора на НИМ като задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от с. з., а не за нейното повторно използване. Това прави исканията на Ангелова за достъп до обществена информация обосновани и основателни, а отказът на директора на НИМ да я представи - незаконосъобразен. Ако съществуват пречки от вида на посочените в чл. 37, ал. 1 за предоставянето й, директорът следва да ги обоснове и докаже. Съществуването на пречки от типа на посочената в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, следва да бъде посочено от задължения субект, като се конкретизира основанието за класифицирането на исканата информация или съществуващите пречки по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, а не както е направено с писмото на директора на НИМ изх. № РД-44-14/18.04.2012 г. (л. 22). С последното е отговорено, че "маркировката за автентичността" на ПЗС е строго секретна информация, която не се предоставя на външни лица. На лицето следва да се отговори по силата на кой акт, така исканата информация е "строго секретна", със съответните от този факт последици. Същото се отнася и до твърдението, че "...застрахователната осигуровка на експонатите са конфиденциална застрахователна информация". При това очевидно е, че между съдържанието на т. 1 от писмо на директора на НИМ изх. № РД-44-14/18.04.2012 г. и т. 1 от отказ на директора на НИМ с изх. № РД-44-11/21.05.2012 г. съществува вътрешно противоречие. Невъзможно е, ако информацията във връзка с "маркировката за автентичността" на ПЗС е строго секретна, тя да е "поставена на видно място с анотациите на всеки съд". Приетото за "безспорно" от АССГ, че исканата информация не може да се предостави без съответната преработка, както и това, че в заповедта за изложбата в РИМ - Варна, се съдържа информация и за други музейни ценности и предоставянето на информация единствено и само за ПЗС изисква усилия, по-големи от обичайните, са ирелевантни за спора факти предвид характера на искането по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ (а не по чл. 2а, ал. 1 с. з.). Незаконосъобразна е и тезата, развита в мотивите на решението на АССГ, че информацията като събрана и създадена в музей, по силата на чл. 41б, т. 4 от закона, не се предоставя. Това твърдение е вярно само за случаите на налично искане за повторното й използване, но не и когато се иска тя на основание чл. 2, ал. 1 от закона. Доразвивайки приетата за достоверна теза на АССГ по въпроса ще се стигне до извод, че за всички посочени в чл. 41б, т. 4 от ЗДОИ организации - училища, висши училища, научни и изследователски организации, Държавния архивен фонд, библиотеки, музеи, оркестри, опери, балети, театри и други научни и културни организации законът е неприложим и искането за достъп до обществена информация - недопустимо, който извод не съответства на целта му. По изложените съображения, следва да се отмени обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да събере необходимите доказателства за правилното му решаване, съобразно дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, вкл. и по отношение срочността на жалбата на Ангелова против Решение с изх. № РД-44-11/30.05.2012 г. на директора на НИМ. Предвид отмяната на постановеното по делото решение, следва да се отмени и обжалваното от Ангелова Определение № 5391/29.11.2012 г.,