Решение № 14821 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2017 г.

Решение № 14821 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на С. Николчов от град [населено място] против решение № 492/12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 362/2017 г. на Административен съд София - област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 517 з-750/03.04.2017 година на директора на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Директорът на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССО е била заповед рег. № 517 з-750/03.04.2017 година на директора на Областна дирекция на МВР - София, с която на С. Николчов - младши оперативен дежурен в "Оперативна дежурна част" на участък "Боровец" при Районно управление /РУ/ на МВР Самоков, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: "На 11.11.2016 година около 16. 00 часа в град Костенец, в извън установеното работно време и в качеството му на участник в пътното движение, Николчов е управлявал собствения си лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС] и при извършена проверка от контролните органи при РУ - Костенец е отказал да спре на подаден сигнал със стоп палка. След 700 метра е настигнат от полицейските органи със включен светлинен и звуков сигнал на служебния им автомобил. Николчов е отказал да бъде тестван с техническо средство, както и да даде кръвта проба за наличие на алкохол или други упойващи средства в кръвта. Не се е явил в определения час в лечебното заведение за вземане на кръвна проба. Административнонаказващият орган е приел действията на Николчов като незачитане задълженията му по т. 28, б. "В" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които предвиждат следното: "Държавният служител независимо от заеманата от него длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на разпорежданията на контролните органи, относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. " Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. Решаващият съд е приел, че заповедта за дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, респ. разпоредбите на чл. 210, ал. 1 ЗМВР и чл. 206, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е наличие на съответствие на нарушението с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Поради това жалбата срещу заповедта е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Обосновано е прието, че са спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, който гласи че за тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай за извършването на нарушението е посочена датата 11.11.2016 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 20.02.2017 година, а заповедта е издадена на 03.04.2017 година. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която "дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта". Обосновано първоинстанционният съд е приел липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагането на дисциплинарното наказание. Наказаният служител е запознат лично със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и поетапно с всички събрани доказателства и становища на дисциплинарно разследващия орган. Дисциплинарно наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Касаторът е дал писмени обяснения до дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/ на 15.02.2017 година, върху което е поставена резолюция "Приех обяснението" с дата 20.02.2017 г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че ДНО следва да излага мотиви при приемането на обясненията. Такова задължение не е предвидено в процедурата, освен в случаите, когато с писмените обяснения е направено искане за събиране на допълнителни доказателства, каквото искане не е направено от Николчов. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, посочена като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание. ДНО е квалифицирал деянието на Николчов като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неспазването на правилата на ЕК е правното основание, на което е издадена оспорената пред АССО заповед. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано въз основа на тях е приел, че посочените в заповедта обстоятелства обосновават носене на дисциплинарна отговорност. Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е не е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е отразил, че е взел предвид посочените в цитираната норма обстоятелства, като е изложил подробни мотиви по тях. Фактът на нарушението е безспорен, виновното поведение се обективира в неспазването на етичните правила на т. 28, б. "В" от Етичния кодекс за поведение на служителите от МВР. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Областна дирекция на МВР София 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,