Решение № 13814 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2018 г.

Решение № 13814 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6051/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационен протест (по същината си касационна жалба), подаден от заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура Габрово, против решение № 39/21.03.2018 г., постановено по адм. дело № 281/2017 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което обявен за нищожен отказ на заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габров, обективиран в писмо изх. № П-01/2012 г. от 7.09.2017 година. В него са развити доводи за недопустимост и неправилност на решението на Административен съд - Габрово, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по протеста – В. Колев, в писмена молба поддържа становище, че протестът е неоснователен и следва да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на протеста. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен, по следните съображения: С определение № 160/30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 281/2017 г. на Административен съд - Габрово е отменено определение, с което е даден ход по същество в съдебно заседание на 14.11.2017 г. и е оставена без разглеждане жалбата на В. Колев против писмо изх. № П-01/2012 г. от 7.09.2017 г. на Окръжна прокуратура гр. Габрово поради липса на годен за оспорване административен акт. С определение № 2164/16.02.2018 г., постановено по адм. дело № 729/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е прието, че след преглед на съдържанието на оспорения акт предмет на искането е предоставяне на акт, с който на В. Колев е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като съдът неправилно е констатирал, че липсва годен за обжалване административен акт. Прието е, че доколкото в заявлението си жалбоподателят е поискал "копие от забраната", може да се направи извод, че се иска извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията - предоставяне на копие от акта, с който е приложена принудителната административна мярка, като по същината си искането е за извършване на други административни действия по определението на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията и съдът е следвало да прецени искането на жалбоподателя обективира ли законен интерес, кой е компетентният орган да извърши административното действие и пр. релевантни обстоятелства, което не е сторил. Определение № 160 от 30.11.2017 г. по описа на Административен съд - Габрово е отменено с определение № 2164 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 729/2018 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания при решаване на спора, съдът да прецени законосъобразността на акта съобразно основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК - компетентност на органа, издал оспорения отказ, в контекста на чл. 78, ал. 1 ЗБЛД, спазване на изискванията за форма, съобразяване с административнопроизводствените правила - напр. чл. 31, ал. 1 - 3 АПК, противоречие с материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона и в зависимост от преценката за законосъобразност по чл. 172 АПК, евентуално да упражни правомощията си по чл. 173, ал. 1 - 4 АПК. Като се е позовал на тези указания, Административен съд - Габрово е разгледал жалбата на В. Колев с предмет искането за предоставяне на акт, с който на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД. С обжалваното в настоящото касационно производство решение № 39 от 21.03.2018 г. по описа на Административен съд – Габрово е обявен за нищожен отказ на заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово, обективиран в писмо изх. № П-01/2012 г. от 7.09.2017 г. на заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово. Съдът е приел, че отказът е издаден от некомпетентен орган. За да постанови това решение съдът е приел за установено, че от съдържанието на оспорения акт на заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово се установява, че предмет на искането е предоставяне на акт, с който на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 3 от ЗБЛД, като цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание. В тази връзка е изтъкнал, че съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД, компетентен да издаде заповед по чл. 75, т. 3 от ЗБЛД е министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице, като за издателя на акта е налице нормативно установено задължение да връчи заповедта на адресата, по реда на АПК, а по делото няма данни дали това задължение е изпълнено от административния орган, издател на цитираната заповед за налагане на ПАМ. Прието е, че със заявлението си жалбоподателят Колев е поискал "копие от забраната", от което е направен извод, че се иска извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията - предоставяне на копие от акта, с който е приложена принудителната административна мярка, като по същината си искането е за извършване на други административни действия по определението на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията. Предвид това съдът е направил извода, че постановявайки процесното писмо, обективиращо отговор, с който се отказва заявеното искане по подадено заявление от В. Колев, заместник - окръженият прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово е постановил нищожен административен акт, поради липса на компетентност. При тези съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че прегледът на съдържанието на оспорения акт показва, че предмет на искането е предоставяне на акт, с който на В. Колев е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", на основание чл. 75, т. 3 ЗБЛД. В цитираната от решаващия съд разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД е регламентирано правомощието на министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице да издава актове, с които се прилага принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" по чл. 75, т. 3 ЗБЛД. Според чл. 79, ал. 3 ЗБЛД, заповедите по чл. 75 ЗБЛД подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно, за издателя на акта е налице нормативно установено задължение да връчи заповедта на адресата, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото в заявлението си жалбоподателят е поискал "копие от забраната", правилно е направен извод, че се иска извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК във вр. § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията - предоставяне на копие от акта, с който е приложена принудителната административна мярка. Предвид това, първоинстанционният съд правилно е проверил дали са налице основания за издаване на акта съобразно основанията по чл. 146, т. 1 - 5 АПК - компетентност на органа, издал оспорения отказ, в контекста на чл. 78, ал. 1 ЗБЛД, спазване на изискванията за форма, съобразяване с административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона и е упражнил правомощията си по чл. 173, ал. 4 АПК. Предвид събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспореният отказ на заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово, обективиран в писмо изх. № П-01/2012 г. от 7.09.2017 г. на заместник - окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово представлява нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на издателя. Правилно съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган и е прогласил нищожността му. Следва към изложените от първоинстанционния съд съображения да бъде добавено, че предприетите действия от наблюдаващия прокурор в изпълнение на чл. 416 от НПК не създават компетентност за произнасяне във връзка с административното производство за административни услуги (§ 8 от ПЗР АПК). Заповедта по чл. 75 от ЗБЛД се издава от определени за това органи, сред които не е окръжният прокурор, а съобщаването, включително чрез предоставяне на копие, се дължи от същия орган. Поради това заместник-окръжният прокурор в нарушение на чл. 31, ал. 2 от АПК не е изпратил искането на компетентния орган, а извън кръга на правомощията си е издал оспорения отказ. Произнасянето на прокуратурата не е свързано с изпълнителната преписка, образувана по повод привеждане в изпълнение на влязъл в сила акт на наказателния съд и независимо от връзката на заповедта с присъдата на наказателния съд, се касае за самостоятелно производство, различно от това по Закона за българските лични документи за прилагане на принудителната административна мярка. При тези мотиви, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,