Решение № 14 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2011 г.

Решение № 14 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на С. В. Ф. и В. К. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 33/23.06.2010 г. по гр. д. № 1459/2008 г. на Софийски районен съд, 42 състав на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. С решението е обявено за недействително упълномощаването на С. В. Ф. съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 47233/9.10.2007 г. на нотариус Ал. Ч., рег. № 310 на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд и е обявен за недействителен на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД поради липса на съгласие договор за покупко-продажба между Х. Б. Грудков, действащ с пълномощника си С. В. Ф. като продавач и В. К. С. като купувач, сключен с нот. акт № 135,том IV, рег. № 47035, нот. Дело № 735/2007 г. на нотариус Ал. Ч. Молителите твърдят, че вследствие нарушение на правилата по връчване на съобщения и конкретно на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ГПК (отм.) са били лишени от участие в производството по гр. д. № 1459/2008 г. Молят влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Ответникът по молбата К. Х. Грудков от [населено място], лично и в качеството си на пълномощник на Б. Х. Грудков оспорва допустимостта на молбата за отмяна и нейната основателност по същество. Счита, че същата е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което е процесуално недопустима. Излага съображения, че при разглеждане на делото съдът е спазил процесуалните правила, поради което молбата е неоснователна. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна с пр. осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е тримесечен, считано от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Молителите твърдят, че са узнали за влязлото в сила решение на 12.05.2011 г. при плащане на дължимия данък сгради и смет за процесния имот. По делото няма данни, включително и такива противопоставени от ответника, относно факта на узнаване на решението, поради което следва да се приеме, че решението е узнато на тази дата. Доколкото молбата е депозирана пред Софийския районен съд на 8.06.2011 г., / видно от положения върху нея датов печат/ следва да се приеме, че тримесечния срок от узнаване на решението в случая е спазен и молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по гр. д. № 1459/2008 г. на СРС, 42 състав е образувано на 22.01.2008 г., поради което съгл. § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК/ Д. в. бр. 59/20.07.2007 г. в сила от 1.03.2008 г./ приложимия процесуален закон при неговото разглеждане от Софийския районен съд е ГПК (отм.). За първото по делото заседание, проведено на 2.12.2008 г. ответниците по иска/ молителки в настоящото производство/ са призовани на посочения в исковата молба адрес: [населено място], ж. к "Л. Т. ", [жилищен адрес]. Призовките с дата 22.06.2008 г. са върнати в цялост с отбелязване за всяка една от тях, че по сведение на В. А. И., ап. 4, лицето отдавна не живее на адреса. В проведеното на 2.12.2008 г. заседание, съдът не е дал ход на делото и е указал на процесуалния представител на ищците да представи адресна справка за ответниците. С молба от 26.02.2009 г. ищците по делото са представили удостоверение от 19.02.2009 г., издадено от СДВР, сектор "Български документи за самоличност", от което се установява, че обявения от ответниците постоянен и настоящ адрес съвпада с този на който са били призовани за първото по делото заседание. С разпореждане от 6.03.2009 г. съдът е указал на ищците в 7-модневен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по сметката на НС за призоваване чрез ДВ. В съдебно заседание от 13.03.2009 г., за която дата ответниците не са били призовавани, съдът е задължил ищците в седмодневен срок от съобщението да представят доказателства за платени по сметка на Народното събрание общо 50 лв. за призоваване на ответниците чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ. Постановил е също така да се изпрати писмо до САК с искане за определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на ответниците. В съд. заседание от 29 май 2009 г. съдът е приел, че ответниците са призовани чрез публикация в ДВ, и доколкото същите не са се явили, на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК им е назначил особен представител - адв. Н. П. от САК, която ги е представлявала до края на процеса. При тези данни молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна. Предпоставка за призоваване чрез държавен вестник по чл. 50, ал. 1 ГПК е изискването в продължение на един месец ответниците да не са могли да бъдат призовани на постоянния им адрес. В случая такова призоваване е извършено само веднъж на датата 22.06.2008 г. След като е установено, че постоянния и настоящ адрес на ответниците съвпада с адреса на който са били вече веднъж призовани, съдът веднага и без ново призоваване в продължение на един месец, е пристъпил към призоваването им с държавен вестник, съответно назначаването на особен представител. Това представлява нарушение на чл. 50 ГПК, което лишило ответниците от участието им процеса. С оглед на това хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице и влязлото в сила решение подлежи на отмяна. Разноски в полза на молителките не се присъждат, доколкото не са поискани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.