Решение № 8307 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15014/2018 г.

Решение № 8307 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15014/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на С. Симеонов и Г. Симеонов и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Гърнев, срещу решение № 198 от 8.10.2018 г. по адм. дело № 185/2018 г. на Административният съд – гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД – 04 - 352 от 22.03.2018 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл. 195, ал. 5 във връзка с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено на жалбоподателите да премахнат неподходящия по местоположение строеж "прозирна ограда" с обща височина 2,00 м., от които плътна част от 0, 50 м. и с приблизителна дължина 19,50 м., находяща се изцяло в ПИ с идентификатор № 68789.611.152, записан в кадастралния регистър на жалбоподателите по имотната граница с ПИ идентификатор 68789.611.153 по кадастралната карта на гр. Дупница, и разположена извън УПИ XIII – 3939, кв. 10 по регулационния план на града. С решенето жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като посатновено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода на съда, че оградата е неподходящо по местонахождение, тъй като от доказателствата е установено, че тя е изцяло разположена по имотната граница и изцяло в имота на жалбоподателите. Твърди се и немотивираност на изводите на съда досежно законосъобразност на заповедта. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на кмета на община Дупница. Касаторът С. Симеонов претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Дупница с представено писмено становище твърди неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неосноватеност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата и тъй като срокът е изтичал в неработен ден – събота, то подадената в първия работен ден след това 29.10.2018 г. жалба е подадена в срок, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кюстендил е приел, че оспорената е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания за идаването й. Приел е, че не са допуснати нарушения на админситративно производствените правила, както и че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗУТ, тъй като са изслушани заинтересованите страни. Приел е, че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като спорната прозирна ограда е неподходяща по местоположение, тъй като от доказателствата и заключението на вещото лице е установено, че същата е изградена изцяло в ПИ идентификатор № 68789.611.152 по имотната граница с ПИ идентификатор № 68789.611.153, която е различна от регулационната граница между двата имота. Приел е, че оградата, която е с параметри височина 2, 00 м., като плътната част е от 0, 50 м. и с приблизителна дължина 19, 50 м. отстои на 1, 20 м. от ръба на северозападната страна и на около 0, 30 м. от ръба на североизточната страна на сграда с идентификатор № 68789.611.153. 1 (жилищен блок), което представлява нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и чл. 48, ал. 1 от ЗУТ. Поради това е приел, че оспорването е неоснователно и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. От доказателствата безспорно се установява, че като собственици на имот идентификатор № 68789.611.152 от КК на гр. Дупница са записани жалбоподателите С. Симеонов и Г. Симеонов, като спорната ограда е изградена изцяло в този имот и по имотната граница със съседния имот идентификатор № 68789.611.153. Установено е също така безспорно, че спорната прозирна ограда не е изградена по съществуващата регулационна граница, като за имота на жалбоподателите е отреден УПИ XIII – 3939, кв. 10 по регулационния план на гр. Дупница. От заключението на вещото лице се установява освен това, че регулацията не е приложена, т. е. не са уредени сметките по регулация и придаваемите се части от имота на жалбоподателите по регулационния план към съседния имот УПИ II, за образуването на техния УПИ XIII – 3939. Ограждането на имотите се прави по имотна или по регулационна граница. Поставянето на оградата по регулационна граница се прави в случаите, когато регулацията е приложена и съответно са уредени сметките по регулация, като до приключване на това ограждането е допустимо и следва да бъде направено по имотна граница. ЗУТ в чл. 48 е разписал изискванията за ограждане на урегулирани имота. Тази разпоредба обаче не въвежда забрана за ограждане на имоти по имотните или кадастралните граници, като такова е допустимо за неурегулираните имоти или както беше посочено в случаите, в които няма приложена регулация. Да се приеме като принципно задължение ограждането на имотите да се прави по регулационните граници и при липса на приложена регулация, би довело до преразпределение на собственост, тъй като без да са уравнени или заплатени части от придаваемите се части от имоти по регулация, бе се допуснало собственик да бъде лишен с ограждането от тези свои част. Поради това е неправилен извода на съда за поставяне на спорната ограда в противоречие с чл. 48 от ЗУТ, тъй като тази разпоредба при липса на приложена регулация е неприложима. Неправилен е и извода на съда за допуснато нарушение на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ при поставяне на оградата. Тази разпоредба е неотносима към разположението на оградите. Същата се отнася до законово предвидените отстояния на сградите до страничната регулационна линия, като сградите следва да отстоят на такова разстояние от регулационната граница. Т. е. не е налице и второто прието нарушение, което съдът е посочил, а и административният орган, като основание да се приеме спорната ограда за неподходяща по местонахождение. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ предвижда, че "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". В настоящия случай спорната прозирна ограда като изградена изцяло в имота на жалбоподателите по имотната граница със съседния имот при липса на приложена регулация и придадени части от имотите по този ред, не е неподходяща по местонахождение. Напротив същата е поставена в имота на жалбоподателите и на имотната граница със съседния имот, като същата би била неподходяща като навлизаше в съседния имот или препятстваше достъп до обществени площи или до съседния имот. Такива факти в случая не се установяват. Освен това посочената норма на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се намира в глава тринадесета, раздел III "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи". Целта на закона е да задължи собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях и при неизпълнение на това задължение и при определени условия да ги задължи да ремонтират или премахнат строежите. Ако оградата не съвпада с регулационната граница, при неприложена регулация, административният орган не може да се разреши спора за придаваемите се части от имотите, който не е уреден по административен ред с акт по чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Спорната ограда не е застрашена от самосрутване, не се твърди да е опасна или да препятства достъпа до други имоти, поради и което с оглед целта на разпоредбата и закона, оспорената заповед също е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод за законосъобразност на заповедта, АС – гр. Кюстендил е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед на Кмета на община Дупница. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора С. Симеонов за присъждане на разноски по делото, което като доказано следва да бъде уважено в рамките на претендираното. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,