Решение № 7359 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2014 г.

Решение № 7359 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Георгиев Христов от гр. Търговище против решение № 3023/8.05.2014 г. постановено по адм. дело № 1764/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2/5.01.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на Център за спешна медицинска помощ-Търговище в представено по делото писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Ответницата - Калина Христова Христова също представя писмено становище чрез процесуалния и представител за неоснователност на жалбата. Поискани са разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Йордан Георгиев Христов срещу решение № 2/5.01.2012 г. постановено по преписка № 157/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта му, в която е установено, че по отношение на касационния жалбоподател не е извършена дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма при спазване на всички реквизити посочени в чл. 66 от ЗЗДискр., като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установената от комисията фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. В решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения резултат за липса на дискриминация. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Подробно са обсъдени всички събрани по делото доказателства и съображенията на страните. Разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. сочи, че "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Противно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението, съдът е анализирал задълбочено всички доказателства. Установения с тях висок размер на заплатата на касатора за разглеждания период, както и липсата на доказателства за тенденциозно поведение от страна на директорката на центъра спрямо него в посока на накърняване на достойнството му и създаване сред колегите на враждебна, обидна или застрашителна среда обуславят правилния краен извод на първоинстанционния съд, че действията на Христова не обективират неравно третиране, което да бъде санкционирано по реда на ЗЗдискр. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 208, т. 3 от АПК. Обжалваното решение на Административен съд София- град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза КЗД следва да бъдат присъдени и разноски по делото, представляващи възнаграждение на юрисконсулт в размер на 200 лева. С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски и на ответницата по делото Калина Христова представляващи платен адвокатски хонорар въз основа на представен по делото договор за правна защита в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 - во от АПК Върховният административен съд, пето отделение