Решение № 10371 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 380/2013 г.

Решение № 10371 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 380/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 2459/09.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2033/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА № 131100529/12.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 596 от 01.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП досежно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 113 736.84 лв. на Лилко Чинов Касабов, действащ като ЕТ "Лилко Касабов - Дили" за данъчни периоди от 01.07.2010 г. до 22.08.2008 г. Касаторът мотивирано поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Лилко Чинов Касабов, действащ като ЕТ "Лилко Касабов - Дили", не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен РА № 131100529/12.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 596 от 01.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП досежно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 113 736.84 лв. на Лилко Чинов Касабов, действащ като ЕТ "Лилко Касабов - Дили" за данъчни периоди от 01.07.2010 г. до 22.08.2008 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства - писмени, гласни и експертно заключение, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки с предмет доставка на гъби (гъби пачи крак, гъба тръбенка) и боровинки. В мотивите си съдът е посочил, че от констатациите на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и представените в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи се налага извода за съществуването на стоките, наличието им при доставчиците, както и за прехвърлянето на правото на собственост върху тях. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012 г., постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама. Обжалваното решение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От така очертаната нормативна регламентация се налага извода, че изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на спорната. Това от своя страна обуславя заключението, че е недопустимо органите по приходите да тълкуват разширително разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като приемат, че в нея са визирани всички случаи на неправомерно начисляване на данъка в процеса на реализация на стоката. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка и затова следва да се изследва дали процесните фактури удостоверяват реално осъществени доставки на посочената в тях стока, като се извърши подробен анализ на събраните в тази връзка доказателства. В разглеждания казус правилно административния съд е приел, че по делото са приложени протоколи за добитите количества гъби на съответните дати, подписани от управителя на дружеството доставчик, шофьора и кантарджията, кантарни бележки за претеглянето на гъбите както при натоварването, така и при приемането им, пътни листи, доказателства за техническа обезпеченост с МПС и приемо-предавателни протоколи, които кореспондират по между си и ценени в съвкупност установяват, че доставките по процесните фактури са реално извършени. От съществено значение е и обстоятелството, че по делото са приложени множество трудови договори, ведомости за заплати и справки по чл. 62 КТ, а така също граждански договори и "Сметки за изплатени суми" на лица по извънтрудови правоотношения за м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г., представени от доставчика "Кримтекс 01" ЕООД, които обосновават извод за ресурсна обезпеченост за осъществяване на доставките. В подкрепа на формирания извод за реалността на доставките е и констатираната от органа по приходите материална обезпеченост на касатора за съхранение на гъби - гъбарски склад, с големи хладилни камери и маси за преработка на продукцията. Косвено доказателство за това са и наличните данни за осъществена последваща ВОД със същия предмет, което е допълнителен аргумент за формирания извод за установеност на прехвърлянето на собствеността върху стоката, в качеството й на родово определена вещ, чрез предаването й от доставчика на получателя. Настоящият състав на касационната инстанция споделя приетото от административния съд, че само по себе си обстоятелството, че при извършените насрещни проверки на съответните физически лица, посредством които прекият доставчик "Кримтекс 01" ЕООД е придобил съответните количества от стоките, не са били открити за проверка, не е основание да се отрече претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В съответствие с предписанията на понастоящем действащия ЗДДС, административният съд е обосновал изводите въз основа на анализ на преките, а не на предходните доставки доставки. Наличието или липсата на доказателства единствено по отношение на предходните доставки е факт, който сам по себе си не може да бъде основание за отказване на данъчен кредит, като наред с това в конкретния случай според настоящата инстанция са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи съществуването на стоката (гъби и боровинки) и нейното предаване от прекия доставчик на данъчнозадълженото лице. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че касационният състав споделя тезата на първостепенния съд че поради сходство на фактическия състав при разрешаването на настоящия правен спор следва да бъдат съобразени и мотивите на СЕС, обективирани в тълкувателно приложимото Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При установеност на надлежното фактуриране на процесните доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство, върху органът по приходите лежи задължението да осъществи необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица и да установи нарушения и измами. В ревизионния акт няма конкретни констатации за такива, а същевременно се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани доказателства, нито са обсъждани обективни данни, а в допълнение - не е направена и съответната правна квалификация. За прецизност на изложението, въпреки че не рефлектира върху извода на спора, настоящият състав намира за необходимо да отбележи следното: в мотивите на обжалваното решение административният съд е споделил довода на жалбоподателя, основан на наличието на издадени РА на прекия доставчик за същите данъчни периоди, с който му е отказано право на данъчен кредит, вследствие на което се стигало до отнемане на данъчното предимство на ревизираното дружество. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11, "Строй транс" ЕЕОД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Доколкото, обаче, ревизираното лице е изпълнило изискването по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки (в случая), то изложеното по-горе не би могло да промени крайния изход на настоящия спор. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение