Решение № 772 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2008 г.

Решение № 772 от 15.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и от ГПК Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД от С. И. С. против И. В. М., С. В. Е. и К. И. О. /наследници на първоначалния ответник В. Г. О. в качеството му на [фирма] /за обявяване за окончателен на предварителен договор от 24.07.96 г. по отношение на ап. 7 /съответстващ на ап. 5 по договора/; ап. 8 /съответстващ на ап. 6 по договора/; г. № 6 и о. № 4,находящи се в сградата на [улица], гр. В. Ответниците оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен по следните съображения: няма валидно сключен предварителен договор; претендираните от ищеца имоти /апартаменти № 7 и № 8/ не са предмет на предварителния договор; не е налице идентичност между описаните в предварителния договор имоти и имотите, посочени от ищеца в уточнителната молба от 5.03.07 г.; продавачът по предварителния договор не е собственик на претендираните имоти-същите са собственост на трети лица, установено със сила на пресъдено нещо; липсват доказателства за извършени от ищеца плащания на цената. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, от фактическа и правна страна приема следното: С нот. акт № 44/11.03.96 г. С. С. Д. и Д. С. М. са учредили на [фирма], представляван от В. Г. О. право на строеж върху недвижим имот, находящ се на [улица] в [населено място]. Правото на строеж включва следните обекти: а. № 1, № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6, гаражи, избени помещения, магазин на партера, офис и помещение за детски колички. С предварителен договор от 24.07.96 г. ЕТ "В. О." се е задължил да построи по одобрен архитектурен проект и прехвърли собствеността на С. И. С. върху следните обекти: а. № 5 и № 6, г. № 6 и о. № 4, с посочени застроени площи "96; 52 кв. м.; 28.46; не се чете" и находящи се в [населено място], [улица] срещу цена 5 093 388 неденоминирани лв. Уговорено е купувачът да внесе на продавача първоначално 30% от стойността на имота в размер на 1 528 000 неденоминирани лв, а останалата част да изплати на етапни вноски, конкретизирани по размер и падеж в протокол към договора. Продавачът се е задължил да построи и предаде за ползване имота на купувача до 30.04.1997 г. -раздел IV, т. 4.1. От назначената пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза е установено, че жилищната сграда е построена на основание издадено разрешение за строеж № 30/3.06.96 г. по одобрен на 1.11.95 г. архитектурен проект. По проекта е предвидена жилищна сграда, състояща се от партер, I-ви и II-ри жилищни етажи, III-ти терасовиден етаж /с отстъп/ и IV-ти етаж, представляващ II-ро ниво на мезонет. Построената на място сграда се състои от партерен етаж, I-ви, II-ри, III-ти- еднакви жилищни етажи, IV -ти терасовиден етаж и V-ти мансарден етаж. В отклонение от строителното разрешение, одобрения архитектурен проект и нот. акт № 44/96 г. е изпълнено разширение на III-ти жилищен етаж, изграждане на IV-ти жилищен етаж вместо мансарден и изграждане на V-ти мансарден етаж. Издаден е акт за узаконяване № 34/23.10.98 г. за IV-ти жилищен етаж. Промяната на III-ти етаж се състои в увеличената му площ и в измененията на ап. № 5 и № 6, разположени на етажа. Ап. № 5 не е мезонет; ап. № 5 и № 6 са с обща застроена площ 136.81 кв. м., а по нот. акт № 44/96 г. общата им застроена площ на ниво III-ти етаж е 107.85 кв. м./ап. № 5 -ЗП 78.01 кв. м.; ап. № 6 - ЗП 58.80 кв. м./Ап. № 5 е собственост на Р. и Д. С., ап. № 6 е собственост на Д. и Д. Г., а гараж № 6 и офис № 4 са собственост на [фирма]. А. № 7 е мезонет, разположен на IV-ти и V- ти етаж със ЗП -68.55 кв. м. на I-во ниво и СП -19.47 кв. м. на II-ро ниво. А. № 8 е на IV-ти етаж с ЗП 54.38 кв. м. С влязло в сила решение от 31.03.03 г. по гр. дело № 17/00 г. на ВРС -ХХ състав, потвърдено с решение от 29.03.04 г. по в. гр. дело № 1339/03 г. на ВОС, потвърдено с решение от 24.11.04 г. по гр. дело № 493/04 г. на ВКС, постановени при участието на ищеца по настоящото дело С. И. С. като трето лице -помагач, встъпил по чл. 174 ГПК наследниците на В. Г. О. са изключени от делбата на ап. № 7 -м. с площ 89.74 кв. м. на IV-ти и V-ти етаж и на а. № 8 с площ 54.38 кв. м. на IV-ти етаж в сградата на [улица], като за собственици на тези имоти по приращение са признати собствениците на земята, върху която е построена сградата - Д. С. М. и С. С. Д. Делбата е приключила със съдебна спогодба, одобрена от ВРС на 28.12.04 г., по силата на която а. № 7 е възложен в дял на Д. М., а а. № 8 - в дял на С. Д. С нот. акт № 152 от 15.06.05 г. С. Д. е продал на Е. А. К. по време на брака й със С. К. а. № 8. С влязло в сила решение от 9.03.09 г. по в. гр. дело № 2069/07 г. на Варненския окръжен съд е признато за установено по отношение на ищеца по настоящото дело С. И. С. и Т. Р. С., че С. К. и Е. К. са собственици на процесния а. № 8,като на основание чл. 108 ЗС са осъдени Р. И. С. и Д. Д. С. да предадат владението му на К. В мотивите на решението е прието за неоснователно направеното от С. и Т. С. възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като не са изтекли десет години, от когато са завладели имота - през 2002 г. При тази фактическа обстановка настоящият състав приема от правна страна следното: