Решение № 13917 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2012 г.

ВАСПетчленен състав06.11.2012 г.докладчик Мария Костова

Диспозитив

Отхвърля искането на Стамен Петров Чакъров от гр. Кърджали, за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 2505/20.02.2012 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 12213/2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 1379/04.08.2011 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 560/2011 г. досежно определените с РА № 900200/14.09.2009 г. допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) и лихва за забава за 2005 и 2006 г. и вместо него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 900200/14.09.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Кърджали, потвърден с решение № 802/26.11.2009 г. на ИД Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в тази част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13917 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по молба от Стамен Петров Чакъров от гр. Кърджали, за отмяна на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК на влязлото в сила решение № 2505/20.02.2012 г., постановено от Върховния административен съд, осмо отделение, по адм. д. № 12213/2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 1379/04.08.2011 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. д. № 560/2011 г. досежно определените с РА № 900200/14.09.2009 г. допълнителен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) и лихва за забава за 2005 и 2006 г. и вместо него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 900200/14.09.2009 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Кърджали, потвърден с решение № 802/26.11.2009 г. на ИД Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в тази част. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 от АПК от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима. В молбата за отмяна се правят следните доводи: С решението, чиято отмяна се иска, в посочената част, съдът е нарушил правото му на защита в две направления: 1.ВАС е приел едно безспорно обстоятелство за спорно и то за първи път едва в окончателното съдебно решение на касационната инстанция при второто разглеждане на делото. Това е обстоятелството относно произхода на паричните средства в банковите сметки на жалбоподателя/относно изтеглената през 2006 г. сума от 15 454.24 лв./, което е установено и прието за безспорно от органите по приходите дори в констатациите на ревизионния акт, по повод на който е започнало производството-Липсва повдигнат такъв спор и по делото относно този факт при разглеждането му във всички инстанции. Молителят счита, че по този начин е лишен от всичките четири инстанции, за да реализира правото си на защита. 2.ВАС е обсъдил в окончателното си решение пороци на второто първоинстанционно решение от кръга обоснованост на фактическите изводи, които не са посочени като касационни основания в касационната жалба и за които касационната инстанция не следи служебно. По този начин ВАС е излязъл извън предмета на касационната проверка съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 220 от АПК и е нарушил правото му на защита. Като се е произнесъл по въпроси извън заявените касационните основания и извън предмета, подлежащ на служебна проверка от съда и в резултат на това е отменил решението на административния съд по причини, за които не са налице касационни основания, нито изобщо спор между страните, ВАС е нарушил процесуалните правила на АПК и ДОПК по такъв начин, че го е лишил незаконосъобразно от правото му на участие и защита по делото, което счита за безспорно основание за отмяна на решението в посочената част. Ответната страна: Директорът на Дирекция ОУИ-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по молбата за отмяна. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения: Молбата за отмяна е предявена на посоченото в нея правно основание- чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК съдебното решение подлежи на отмяна когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за проведеното съдебно заседание в касационното производство и се е представлявал по него от редовно упълномощен адвокат, съгласно представеното по делото пълномощно. Следователно същият не е бил лишен от възможност да участва в делото и е бил надлежно представляван от пълномощник. Изложените в молбата за отмяна фактически твърдения по своята същност представляват касационни основания по чл. 209 от АПК, но съдебно-административното производство е двуинстанционно, съгласно чл. 131 от АПК и постановеното в касационното производство съдебно решение е окончателно- чл. 223 от АПК. Като неотносими към предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК, изложените доводи от молителя са неоснователни такива за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, на посоченото в молбата за отмяна правно основание. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 ат АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1