Решение № 8099 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 318/2010 г.

Решение № 8099 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 318/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Мездра, против решение № 20/10.11.2009 г., постановено по адм. дело № 290/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Враца, с което е отменен акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № 16/22.05.2009 г., издаден от кмета на общината. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че не се дължи такса за битови отпадъци, след като услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна с честотата, която е определена в съответната заповед на кмета, а от услугата поддържане на чистотата на териториите е извършвано само снегопочистване. Касаторът поддържа, че размерът на таксата е определен в съответствие с приетите от общината нормативни актове като промил от оценката на имота за реално предоставени услуги. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Дани трейд" ЕООД - гр. Мездра, представляван от управителя Стефан Каралийски, чрез пълномощника адв. Михаил Димитров, оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Излага съображения, че от събраните доказателства се установява извършването на услугите, за които се събира такса битови отпадъци, а фактът, че услугите не са предоставяни с честотата, определена в заповедта на кмета на общината, не е основание за недължимост на таксата. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Враца е отменен акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци /АУЗТБО/ № 16/22.05.2009 г., издаден от кмета на Община Мездра, с който е установено задължение в размер на 142,22 лв. за такса битови отпадъци за 2009 г. и лихва в размер на 0,23 лв., дължими от "Дани Трейд" ЕООД за притежавания от дружеството недвижим застроен нежилищен имот. За да постанови това решение съдът е приел, че в оспорения акт не е направено разграничение на размера на дължимата такса за всяка от трите услуги, а таксата е определена в общ размер. Съдът е възприел заключението на вещото лице, според което имотът на жалбоподателя попада в район, в който има организирано сметосъбиране и сметоизвозване, в близост до имота има разположен контейнер; от началото на годината услугата е предоставена 5 пъти, според проверените от вещото лице пътни листи. Относно услугата чистота на териториите на обществено ползване вещото лице е посочило, че включва дейности като метене, миете, снегопочистване и озеленяване, а през периода е осъществено само снегопочистване, за което са съставени 5 броя пътни листи. Съдът е приел, че жалбоподателят не е подал декларация за определяне на таксата според количеството отпадъци, поради което в случая намира приложение чл. 16б от Наредбата на общинския съвет за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги за определяне на таксата съобразно данъчната оценка на имота. Според протокол № 19/29.01.2009 г. на ОбС Мездра за 2009 г., таксите са в следните размери: за сметосъбиране и сметоизвозване - 7,40 промила, обезвреждане на битови отпадъци в депа - 2,20 промила, чистота на обществени територии - 2,60 промила. В случая сумата по оспорения акт е правилно изчислена като промил от отчетната стойност на имота, но не е доказано размерът на таксата действително да отразява направените разходи от страна на общината. Според съда административният орган не е доказал предоставянето на услугите за събиране, извозване и унищожаване в депа на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на обществените територии. Услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е осъществена 5 пъти за целия период, а според определената по заповедта на кмета честота е следвало да бъде осъществена 19 пъти за периода от 5 месеца до 19.05.2009 г. Относно поддържането на депо за битови отпадъци не са представени никакви доказателства, а от услугата поддържане чистота на обществените територии е изпълнено само снегопочистване 5 пъти. Следователно, не е осъществено предоставяне на услугите в пълен обем, поради което неправилно с оспорения акт дължимата такса е определена в пълен размер. Като допълнително основание за незаконосъобразност на акта съдът е посочил, че същият не е мотивиран, като в него липсва изложение на фактическите и правните основания за издаването му, което препятства проверката относно неговата законосъобразност. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че адресатът на оспорения пред съда административен акт "Дани Трейд" ЕООД е собственик въз основа на нот. акт № 111/2007 г. на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ХIII, пл. № 1499 в кв. 50а по плана на гр. Мездра, и на построената в него сграда - котелно, за който е подал декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Оспореният АУЗТБО е издаден въз основа на искане от страна на лицето, обективирано в заявление рег. № 26.00-318/12.05.2009 г., което е посочено като мотиви за издаване на оспорения акт. Не се спори също, че притежаваният от дружеството недвижим имот е с отчетна стойност 11657 лв. На основание чл. 9 ЗМДТ е приета Наредба на общински съвет гр. Мездра за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Със заповед № 975/27.10.2008 г. на кмета на общината са определени районите, в които се предоставят съответните услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и за чистотата на териториите за обществено ползване, както и честотата на предоставянето им. Безспорно е по делото, че имотът на дружеството попада в район, за който според тази заповед е предвидено предоставяне и на трите вида услуги, като честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е 4 пъти месечно. С решение, взето по протокол № 19/29.01.2009 г. на ОбС Мездра размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, осъществяващи стопанска дейност е определен в размер на 12,2 промила върху отчетната стойност или данъчната оценка на имота, който е разпределен, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 7,40 промила, обезвреждане на битовите отпадъци в депа - 2,20 промила, чистота на обществените територии - 2,60 промила. По делото не се спори, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя, като задълженото лице - ответник в настоящото производство, оспорва единствено честотата, с която тази услуга се предоставя. За правилното решаване на спора от съществено значение е отговорът на въпроса дали неспазването на заповедта на кмета на общината, с която е регламентирана честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, представлява основание, което води до освобождаване от задължението за заплащане на таксата за тази услуга. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос, тъй като в разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. В случая е установено, че услугата се предоставя от общината, а честотата на извършването й е обусловена от количеството изхвърлени битови отпадъци в разположените на съответната територия контейнери. В тази връзка следва да бъдат възприети като достоверни показанията на разпитания по делото свидетел, че е наложена система за предварителна проверка относно запълването на контейнерите, което е обусловено от икономически съображения. По сходни съображения, изводите на първоинстанционния съд са неправилни и относно таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ тази такса не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. По делото е установено, че услугата се предоставя от общината, включително в района, в който се намира процесния имот. Размерът на таксата не може да бъде разделен за всеки вид дейност, в които се изразява поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, като миене, метене, снегопочистване и т. н. Наред с това, таксата по принцип е дължима за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за населеното място, в което се намира недвижимият имот. Относно таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци в чл. 71, т. 3 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато няма такива. В случая е установено от заключението на съдебната експертиза, което не е оспорено от страните, че има регионално депо в гр. Враца, където се транспортират и обезвреждат отпадъците от гр. Мездра, поради което таксата за тази услуга също е дължима. Определянето на общ размер на таксата за битови отпадъци, вместо да бъде определен отделен размер на таксата за всяка услуга поотделно, както повелява разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ, в конкретния случай не представлява съществено нарушение, което да обуслови незаконосъобразност на акта. Както се посочи по-горе, в решение № 19/29.01.2009 г. на ОбС размерът на таксата е определен поотделно за всяка услуга, а според заключението на вещото лице, възприето и от първоинстанционния съд общият размер на ТБО в оспорения АУЗТБО е правилно изчислен в съответствие с отчетната стойност на недвижимия имот. При обикновеното аритметично изчисление, което може да бъде направено и от съда, също се установява, че размерът на таксата съответства на отчетната стойност на имота и регламентираните размери за всяка от услугите. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е отменил обжалвания АУЗТБО. Решението следва да бъде отменено и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. При този изход на спора не се възлагат разноски. От доказателствата по делото не се установява касаторът да е направил разноски по делото, включително пред първата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, първо отделение