Решение № 5860 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2016 г.

Решение № 5860 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13107/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на главния архитект на община С. срещу решение № 99/11.10.2016 г. по адм. д. № 150/2016 г. на Административен съд - Г.. Счита обжалваното решение за неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът, началник Регионален отдел "Национален строителен контрол" - Г., чрез ст. юриск. С. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Г. е отхвърлил оспорването на настоящия касатор и на "МГ АНОДИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" АД - С. срещу заповед № ДК-11-Г-2/01.08.2016 г., с която в производство по чл. 156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, при извършване на служебна проверка на постъпило уведомление от главния архитект на община С. за издадено Разрешение за строеж № 69/18.07.2016 г. за "Разширение на съществуващо складово помещение и навес", находящ се в поземлен имот 65927.502.5069 по КК на гр. С. - УПИ IХ, кв. 131 по плана на гр. С., област Г., началникът на РО"НСК" - Г. е отменил същото, като издадено в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и въз основа на съвкупната им преценка е възприел обосновани и законосъобразни изводи. Изведена е правилна констатация за наличие на стоеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Обосновани и подкрепени с доказателствата по делото са изводите на съда за несъответствие на инвестиционния проект с изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. По делото е установено, че липсват предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, а към административната преписка са приложени само стари такива от 2003 г. Без наличието на предварителен договор с експлоатационните дружества, издаването на разрешение за строеж е незаконосъобразно, съгласно чл. 66 и чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Възражението на касатора, че преустройството не представлява нов самостоятелен строеж, поради което не е необходимо ново предварително съгласуване съгласно чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ, съдът намира за неоснователно. Законовата норма на § 5, т. 38 изрично включва в легалната дефиниция за строеж извършването на преустройства със или без промяна на предназначението, както законосъобразно е приел и административният съд. По изложените съображения решението е съответно на материалния закон. Като е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалноправната норма. Спрямо първоинстанционното решение не са налице визираните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение