Решение № 10510 от 18.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Общински приходи Столична община чрез представител по пълномощие, срещу Решение 6258/02.11.2021 г., постановено по адм. дело 4454/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалбата на Миркова 2005 ЕООД, [ЕИК], е отменен Акт за установяване на задължения по декларация ДСЦ20-ТД26-668/14/28.01.2021 г., издаден от орган по приходите в отдел ОП Средец/Триадица в Столична община, потвърден с Решение СФД21-РД28-91/29.03.2021 г. на директора на дирекция Общински приходи Столична община, с който спрямо дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. в размер на 12 425,45 лв. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на Административен съд София-град да приложи разпоредбата на чл. 169, ал. 3/а/ ДОПК, предвиждаща специален ред за погасяване на установени общински задължения по реда на тяхното възникване. Поддържа се, че възможността задълженото лице да заяви при наличието на няколко публични задължения кое от тях погасява е изключение от този принцип. Искането до съда е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Миркова 2005 ЕООД, чрез адв. Цекова, оспорва основателността й в писмен отговор и иска присъждане на деловодните разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация ДСЦ20-ТД26-668/14/28.01.2021 г., издаден от орган по приходите в отдел ОП Средец/Триадица в Столична община, потвърден с Решение СФД21-РД28-91/29.03.2021 г. на директора на дирекция Общински приходи Столична община, с който спрямо Миркова 2005 ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периодите от 01.06.2016 г. до 31.12.2019 г. в размер на 12 425,45 лв. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд спрямо дружеството е издаден АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК 1337-2020-1/24.07.2020 г., с който негова тежест са установени задължения за ДНИ и ТБО за данъчните периоди от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. в размер на 7058,52 лв. главница и 1743,16 лв. лихва. При оспорването му по административен ред същият е отменен с Решение СФД20-РД28-258/06.10.2020 г. на касатора като несъответстващ на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК и преписката е върната на административния орган за образуване, провеждане и приключване на повторно административно производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК. От Миркова 2005 ЕООД с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ от 23.12.2005 г. е заявено придобиването на земя и сграда, намиращи се в гр. София, на [улица], представляващи магазин с площ 78,95 кв. метра и идеални части от земя, придобит по наследство и реституция. Имотът е внесен като непарична вноска в капитала на ответното дружество. Открита е данъчна партида М0109753 с декларирана отчетна стойност 148 600 лв. В рамките на административното производство от Миркова 2005 ЕООД са представени платежни нареждания, касаещи периода 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. за ДНИ и ТБО, въз основа на които приходният орган приема от една страна, че не са извършвани ежегодни плащания, но от друга страна с извършените плащания в действителност са погасени задължения за предходни периоди, а доколкото не е инвокирано възражение за погасяване по давност на задълженията, същите са редовно извършени. Въз основа на преизчисления на ДНИ и ТБО за отделните данъчни периоди в обхвата на проверката и при съобразяване на данните в ПП Матеус за дължими и внесени суми за периода 01.01.2015 г. 31.12.2019 г. е установен общ размер на задължението в размер на 12 425,45 лв. Според Административен съд София-град АУЗД е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административно-производствените правила и необоснованост, тъй като съдържа противоречия в съобразителната си част съгласно анализа на събраните в административното производство доказателства. Съдът е приел, че платежните нареждания, приложени по делото, упоменати с номерата си в АУЗД, показват, че в процесните периоди действително са извършвани плащания, но органът по приходите не ги е индивидуализирал по години и не е изложил съображения кои от тях приема за редовно извършени и кои отнася към неплатените публични задължения. Ограничил се е бланкетно да посочи, че с част от тези приходи са погасявани задължения за предходни спрямо проверката периоди въпросните периоди и видове задължения не са индивидуализирани. По този начин органът необосновано фактически се е позовал на чл. 169, ал. 4 ДОПК. Съдът навежда и пропуск на администрацията да събере и обсъди доказателства за това кои от плащанията на дружеството са извършени в приход директно на Столична община и кои по сметката на отдел ОП Средец/Триадица и какви са последиците от това. Най-сетне, органът не е индивидуализирал задълженията, които възприема като погасени. Съдът заключава, че не е изпълнен фактическият състав по чл. 169, ал. 5 вр. ал. 4 ДОПК, поради което и служебното погасяване, посочено в мотивите на акта, на предходни задължения, без установяването им по вид и размер и наличието на каквито и да било доказателства за установяването им по надлежния ред и фактическото им преизчисляване с оспорения акт е необосновано. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Когато с административен акт се установяват публични задължения за данък и за такса, съдът следва да отчита факта, че макар липсата на фактически и правни основания да е порок на акта, който е основание за неговата отмяна, не винаги отмяната на акта поради липсата на мотиви изчерпва правомощията на съда. Установяването на незаконосъобразността на акта, обусловена от допуснатото нарушение на изискването за форма, е само първото правомощие на съда. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, във вр. с чл. 144, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава делото по същество. Това означава, че когато установи допуснато от органа нарушение, което не води до нищожност на акта, а само до неговата унищожаемост, съдът, след като констатира нарушението, следва сам да определи дължимостта и размера на задълженията. Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от дискреционната преценка на органа, техните елементи са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, които са публично оповестени. Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява. Затова, когато установи допуснато от органа нарушение на административно-производствените правила или на материалния закон, съдът следва да реши спора по същество, т. е. да определи задължено лице ли е жалбоподателят и ако да, какъв е размерът на задължението. Като се е позовал на пропуск на административния орган да изложи фактически и правни основания за установените задължения, първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което спорът следва да бъде доизяснен от фактическа страна, включително чрез използването на специални знания от областта на счетоводството, като се установи видът и размерът на задълженията, индивидуализирани в приложените по делото платежни нареждания, които са отнесени от администрацията за погасяване на публични задължения, възникнали преди 01.01.2016 г., след което да се и да изчислят размерите на дължимите местна такса и данък съобразно приложимите норми на чл. 169, ал. 3/а/ ДОПК. По изложените съображения решението на Административен съд София-град следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при съобразяване с дадените по реда на чл. 224 АПК указания. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение