Решение № 13286 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2014 г.

Решение № 13286 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1193/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Борострой" ЕООД, представено от адв. Стефан Стефанов, срещу решение № 620/11.12.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 418 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 041201541/4.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, с който е определено допълнително задължение за ДДС заради отречено правото му на приспадане на данъчен кредит в размер на 45 900 лева за данъчен период м. 03.2012 г. и са начислени лихви за забава в размер на 3 364.49 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост. Сочи опущения при оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Твърди, че е доказано осъществяването на доставката, по която е упражнено правото на приспадане, поради което отричането на това право от съда е в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на решението, включително в частта за разноските, както и отмяна на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на "Дирекция обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на "Борострой" ЕООД допълнителни задължения по ЗДДС заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 45 900 лева, упражнено в д. п. м. 03.2012 г. по фактура № 12/1.03.2012 г., издадена от "ЗП Желязко Желязков" ЕООД с предмет на доставката 300, т. слънчоглед - реколта 2011 г. Изводите по фактите и правото на приходната администрация и се основават на насрещна проверка на прекия доставчик и представените от него и РЛ писмени доказателствени средства, включително такива за начина на счетоводно отразяване на доставката. Стоките предмет на спорната доставка са отнесени към категорията на родово определените вещи с изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализирането им като условие за настъпване на транслативния ефект на разпоредителните сделки. Изключено е индивидуализирането чрез предаване заради липса на установявания за транспортирането на стоките, съхранението и претеглянето им при доставчика. Представените пътно-прехвърлителни разписки и кантарни бележки, както и фактури за транспорт са с дати следващи тази на фактурата и сочат на получаване на стоката от субект, на когото РЛ е доставчик - "Папас олио" АД. За неубедително е прието доказването с факта на плащането по банков път за доставката и осчетоводяването от получателя на фактурата по дебита на сметка 304. Правно основание за отричане на данъчното предимство е разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По установяванията на административния съд не съществува договор в писмена форма между "ЗП Желязко Желязков" ЕООД и "Борострой" ЕООД за продажба на слънчоглед, а такъв в дължимата по чл. 28 от ЗСТЗ форма е сключен между доставчика и предходния нему "ЗП Златко Михайлов" ЕООД с дата 1.03.2012 г., като от същата дата е и приемо-предавателен протокол между прекия и предходния доставчик. С представените 12 броя товарителници и кантарни бележки от крайния получател "Папас олио" АД не се установявал транспорт до склад на получателя. Проверените за автентичност по реда на чл. 194 от ГПК със свидетелски показания кантарни бележки доказвали извършен транспорт от база в с. Червенци, която не е притежавана от жалбоподателя, до "Папас олио" АД. Фактурите за транспорт № № 357/9.07.2012 г. и 617/20.03.2012 г., издадени съответно от "Крисмар" ЕООД и "Вал - Дим - 2006" ЕООД, както и пътно-прехвърлителните разписки и кантарни бележки са издадени след датата на процесната фактура. Към фактура № 112/1.03.2012 г. за последваща доставка от "Борострой" ЕООД към "Папас олио" АД е издадено КИ за 51.7, т. слънчоглед с ДО 41 360 лева и ДДС 8 272 лева без да е издадено КИ от доставчика на Борострой. Според първостепенния съд липсата на форма за действителност по чл. 28 от ЗСТЗ на договора между "Борострой" ЕООД и прекия му доставчик препятства възможността той да е породил действие, а без да е налице търговска сделка не съществува основание за издаване на фактура и за упражняване на право на данъчен кредит. При недоказано индивидуализиране на стоките чрез предаване не бил настъпил транслативния ефект по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От фактите на издаване на три фактури в един и същи ден с идентичен предмет - от предходния към прекия доставчик, от прекия към жалбоподателя и от последния към неговия получател, както и прехвърлянето на стоката от склад на първия търговец до крайния получател е обоснован извод за съществуването на обвързаност от комисионен договор, по който "Борострой" ЕООД е комисионер и данъчното третиране за облагане с ДДС е следвало да се осъществи по реда на чл. 127 от ЗДДС. С първоинстанционното решение на ответника са присъдени деловодни разноски в размер на 1 435.28 лева. Решението е правилно само в частта решаваща спора за съществуването на право на приспадане на данъчен кредит за доставката на зърно с тегло 51.7 тона. В съответствие с националното позитивно право, но противоречащи на съюзното право са изводите на съда за правното значение на спазването на формата за действителност на договорите имащи за предмет прехвърляне на право на собственост за възникването на данъчно събитие. Така по интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Затова и неспазването на формата по чл. 28 от ЗСТЗ не сочи на липса на доставка на стока, ако на получателя е прехвърлено правото да се разпорежда като собственик с вещта. Не се основава на доказателствата по делото квалифицирането на системата от правоотношения между доставчика /респ. и предходните нему/, "Борострой" ЕООД и "Папас олио" АД, като такива възникнали от комисионен договор. Съдът не е установил "Борострой" ЕООД да е сключило сделката за придобиване на процесното количество зърно от свое има, но за сметка на "Папас олио" АД. А дори да се възприеме конструкцията на първостепенния съд, то изпълнителната сделка на комисионера за придобиване на зърното от прекия доставчик представлява доставката по чл. 127, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, за която ДО се определя по общите правила на закона и за нея се следва право на приспадане на данъчен кредит в съответствие с разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Ако се следва докрай съждението на АСВТ, то с арг. от чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗДДС отчетната сделка на комисионера към комитента създава данъчно събитие с момент на възникване не по-късен от този на изпълнителната сделка, така че съобразено със закона е издаването на фактура от РЛ към "Папас олио" АД с дата съвпадаща с тази на фактурата за придобиване на стоките. От обстоятелството, че не са разграничени доставките по чл. 127, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не може да са направи извод за отсъстваща доставка по чл. 127, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. В случая квалифицирането на юридическия факт пораждащ правоотношението или правоотношенията е ирелевантен в контекста на цитираното вече решение на СЕС по дело С-78/12. Без съмнение нито изпълнителната, нито отчетната сделки са във формата по чл. 28 от ЗСТЗ. Това не изключва придобиването от "Папас олио" АД на правото да се разпорежда с вещта /слънчогледа/ като собственик, нито придобиването да е в резултат от съответно разпореждане със същата вещ от "Борострой" ЕООД. Обратно, причинността между придобиването от Папас и разпореждането от Борострой, е установено с кантарните бележки. Затова и правото на приспадане на данъчен кредит на Борострой следва да се признае за количеството зърно, с което се е разпоредил в полза на Папас, защото с оглед механизма на доставките то е съответно на придобитото от него от прекия му доставчик, а това е зърно с тегло 300, т. намалено с количеството по КИ № 175/12.10.2012 г. към Папас от 51.7, т. или 248.3, т. зърно. Отнесено към размера на данъчното предимство това съотношение определя като правомерно упражняването му до 37 989.90 лева. Отхвърлянето с решението на АСВТ на жалбата срещу РА относно отказания данъчен кредит на "Борострой" ЕООД за сумата 37 989.90 лева и съразмерната част от акцесорното задължение за лихви в размер 2 784.68 лева е неправилно и в тази част решението следва да бъде отменено, като се постанови и отмяна на РА за данъчното предимство и лихвите до този размер. Съдебният акт ще бъде отменен и в частта за разноските в полза на органа по приходите за разликата над 247.35 лева. На касатора се следват разноски по производството в размер на 1 800.18 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение