Решение № 13274 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2019 г.

Решение № 13274 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13214/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Павлов чрез адв. М. Стоянова, срещу решение № 5493 от 11.09.2019 г., постановено по адм. дело № 2716/2018 г. по описа на Административен съд София – град. С жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. При подробно изложени в същата съображения, моли ВАС да отмени решението. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В режим на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София град, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок и от надлежна страна, но по същество счита същата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд София град е сезиран по жалба на Д. Петров срещу решение № 14/112/08141/3/01/04/01 от 01.12.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на ОД София град на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма. На следващо място административния съд мотивирано е приел, че ЗУСЕСИФ не намира приложение, а в случая процедурата по връщане на вече платени суми следва да се проведе по реда на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., но въпреки установеното е прието, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като освен нормите на ЗУСЕСИФ, административният орган е посочил норми на Наредба № 9/2008 г., както и съответните факти, който са подведени под тези норми. На следващо място, административният съд е приел, че основният спорен въпрос е дали са налице възприетите от органа несъответствие или изпълнение на договора, респ. дали се поддържа икономическия размер на стопанството. Въз основа на извършен анализ на доказателствата по делото, ведно с приетите по делото експертизи съпоставяйки ги с относимите правни норми, административният съд е достигнал до извода, че не е спазено изискването на чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/2008 г., а именно поддържането на икономическия размер на стопанството, за който е получено плащането по чл. 6, ал. 2 от Наредба № 9/2008 г., а именно 10. 51 ИЕ. Установено е, че не е изпълнено и изискването на чл. 31а, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Съдът не е споделил застъпеното становище, че е ирелевантен броя на поставените дървени колове в оградата, с оглед доказване на договорения размер на инвестицията съгласно фактурата. На следващо място е прието за безспорно установено, че при извършената проверка през юли 2017 г., след извършеното второ плащане, се установява, че икономическия размер на стопанството не отговаря на изискуемия размер икономически единици. На последно място, съдът споделя и определения размер на финансовата корекция, тъй като е налице сериозно нарушение на договора. Постановеното решение е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е обоснован и при постановяването му няма допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от некомпетентен орган, тъй като ръководител на управляващия орган на ПРСР е директорът на дирекция "Развитие на селските райони" при Министерството на земеделието, храните и горите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С наредбата се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /чл. 1 от нея/. Съгласно разпоредбите на чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е одобрена на 19 февруари 2008 г. с решение № 755 на Европейската комисия. В съответствие с чл. 74, § 2 на Регламент /EО/ № 16.9.2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (отм.); ; е определена дирекция "Развитие на селските райони" да изпълнява ролята на Управляващ орган /УО/. В програмата обаче е посочено, че прилагането й ще се осъществява от УО и от РА, като УО ще бъде отговорен за прилагането на мерките по ос 4 Лидер и "Техническа помощ", а прилагането на другите мерки от програмата ще се делегира на РА. Анализът на посочените норми и записаното в одобрената ПРСР води до еднозначния извод, че компетентен да издаде оспореното решение за налагане на финансова корекция е именно изпълнителният директор на ДФЗ, който от своя страна, прилагайки разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП е делегирал това си правомощие на директорите на областните дирекции на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност, съгласно заповед № 05-РД/286/01.02.2017 година. За прецизност следва да се посочи също, че ЗПЗП е изменен и допълнен ДВ бр. 2 от 03.01.2018 г. изм. бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.19 г., като законодателят е предвидил в текста на новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че изпълнителният директор издава актове за публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане финансови корекции, при условията на глава пета, раздел III ЗУСЕСИФ. С новата ал. 6 от чл. 20а ЗПЗП /ДВ бр. 51/19, т. 1 е допуснато изпълнителният директор да може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на зам. изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на ДФЗ. По делото е налична заповед на директора на ДФЗ, с която е възложил властническите си правомощия на издателя на процесния административен акт на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, действали към момента на издаване на административиня акт, т. е. към 04.12.2017 година. Следователно съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд правилно е приел, че административният орган неправилно се е позовавал на нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. Това позоваване не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. В касационната жалба са развити основно доводи във връзка с направените фактически установявания на съда във връзка с неподдържане на икономическия размер на стопанството. Несъгласието обаче с изводите на съда представляват само твърдения на страната, за които в съдебното производство пред първата инстанция са събирани доказателства, били са обсъдени и е било установено, че ползвателят на помощта не е поддържал икономическия размер на стопанството, за който е получил плащане по чл. 6, ал. 2, а именно 10. 51 ИЕ, при извършената проверка на място е установен икономически размер на стопанството от 9. 63 ИЕ. Въз основа на което е установено, че икономическият размер на стопанството не отговаря на изискуемия размер икономически единици. Установено е и неизпълнение на изискването на чл. 31а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г., тъй като е констатирано несъответствие в инвестицията, че същата е в размер на 3 677 лева, която сума е по – малка от договорената равностойност на 2000 евро. Поради повтаряемостта на твърденията следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК. Правилно административният съд е приел, че при издаване на оспорената решение не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Административният орган е изяснил относимите към спора факти и е приложил правилно материалния закон, като доводите в тази насока следва да се приемат за неоснователни. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд София - град е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, е неоснователно, такива не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,