Решение № 11681 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2014 г.

Решение № 11681 от 6.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Цветелин Василев Цолов против заповед рег. № К- 837/28.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалноправни разпоредби и на целта на закона. Моли да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Цолов е държавен служител кат. Г - I степен, инспектор, на длъжност полицейски инспектор IV степен към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - София. С предложение рег. № 1029/17.01.2014 г. директорът на ОДМВР- София предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Цолов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № 1030/17.01.2014 г., установяваща, че към 17.01.2014 г. служителят има общо 28 години, 3 месеца и 27 дни осигурителен стаж, от които 23 години, 5 месеца и 17 дни са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и със заповед № К- 837/28.01.2014 г., предмет на оспорване в настоящото производство, прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на вътрешните работи) след предложение на директора на ОДМВР - София съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Производството се развива по инициатива на органа по назначаването и се основава само на писмени доказателства, които са известни на служителя. Поради това обстоятелството, че жалбоподателят е запознат само с крайния административен акт не опорочава правото му на защита, още повече, че всички възражения могат да бъдат повдигнати в хода на настоящия процес. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че към 17.01.2014 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 28 години, 3 месеца и 27 дни, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР общо 23 години, 5 месеца и 17 дни, тоест повече от две трети. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Възражението, че заповедта поставя жалбоподателя в неравностойно положение, е неоснователно. С оглед спецификата и изискванията на държавната служба в органите на Министерството на вътрешните работи, преценката за общия осигурителен стаж и продължителност на службата във ведомството, през които служителят може да допринесе за развитието на служебната дейност, е направена от законодателя (условията са регламентирани в КСО). Ето защо настъпването на основанията, установени в кодекса, не поставя в служителя в неравностойно положение, тъй като решението на органа по назначаването не ограничава правото му на труд, а само възможността служителят да продължи да изпълнява длъжност в МВР, още повече че с отпускането на пенсия на служителя са осигурени средства за живот. Съображенията, изложени в ТП 6/2007 г. по т. дело № 14/2007 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд не могат да бъдат взети предвид, тъй като се отнасят за тълкуването на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.), текст, който не е посочен като основание за издаване на процесната заповед. Ето защо доводът на жалбоподателя, че при прилагане на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) следва да се възприеме тълкуването, направено в цитирания по- горе акт, е неоснователен. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби. По този начин е спазена и целта на закона, тъй като се предоставя възможност на служител с продължителен осигурителен стаж в органите на МВР да придобие право на пенсия при облекчени условия и се създават условия за приемственост при изпълнение на държавната служба във ведомството. Поради това настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,