Решение № 8640 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 863/2014 г.

Решение № 8640 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 863/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Х., чрез пълномощника му адв. Д. П., срещу решение № 6377 от 22 октомври 2013 година, постановено по адм.д. № 3778/2013 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № КД-14-22-173/06 февруари 2013 година на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (С.) - С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Кметът на район П. - Столична община, конституиран като ответник в касационното производство, чрез юрк. К. М., намира за неоснователна касационната жалба. Другият ответник - началникът на С. - С., не е взел становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана посъщество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Н. Б. Х. срещу заповед № КД-14-22-173/06 февруари 2013 година на началника на С. - С., с която е одобрено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на [населено място], като Столична община, район П. е регистрирана като собственик на поземлен имот с идентификатор 04234.7001.572 и е заличен Н. Б. Х. като собственик на същия имот. Съдът е приел, че при издаването на заповедта административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е одобрил исканото изменение без да е провел процедурата по чл. 53, ал. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Приел е обаче, че след издаването на оспорената заповед по делото е представено влязло в сила решение, с което е уреден със сила на присъдено нещо материалноправен спор между страните по отношение по посочения поземлен имот. Това обстоятелство съдът е приел като такова по чл. 142, ал. 2 от АПК, изключващо съставянето и подписването на акт за непълноти и грешки. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. Съответни на закона са изводите на административния съд относно приложимата в случая правна норма - чл. 53 от ЗКИР. Основанията за изменение на влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри са посочени в ал. 1 на цитираната разпоредба, като обосновано е прието, че промяната относно данните за собственост представлява непълнота или грешка. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР непълнотите и грешките се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Неправилни са обаче изводите на съда относно приложението на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като в случая не се касае за изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следващата алинея на същата разпоредба задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след издаване на административния акт, стига те да имат значение за законосъобразността му. Като такъв факт съдът е приел представеното по делото решение, постановено по гр. д. № 8222/2003 година по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 8 януари 2008 година, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), предявен от Т. Б. Н. - праводател на Н. Х., срещу Столична община. Изводът на административния съд, че с цитираното съдебно решение със сила на присъдено нещо се установява право на собственост на някоя от страните по делото, които са идентични със страните в настоящото производство,е незаконосъобразен. Обстоятелството, че е отхвърлен установителния иск за собственост върху микроязовир, състоящ се от водоем - водна площ,дига и преливник, предявен от Т. Н., не означава признаване със сила на присъдено нещо право на собственост на другата страна по спора върху посочения недвижим имот. Поради това цитираното съдебно решение - противно на приетото от административния съд, не представлява факт от значение за законосъобразността на оспорената заповед. Това решение не изключва задължението на административния орган да състави акт за непълноти и грешки, както и подписването му от всички заинтересувани страни така, както изисква разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. По делото не е спорно, че такъв акт не е съставян и съответно - не е бил подписан от Н. Х. Последният е заинтересувано лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, тъй като е вписан в одобрения кадастрален регистър като собственик на имот с идентификатор 04234.7001.572. Липсата на подписан от Х. акт за непълноти и грешки сочи, че за административния орган не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържание като оспорения. С оглед горното подадената от Н. Х. жалба е била основателна и като е приел обратното съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила заповед на началника на С. - С. ще следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното от Х. искане, ще следва да бъде осъден административния орган да му заплати направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер общо 15 лева, представляващи платените държавни такси за двете инстанции. Въпреки че е бил представляван от адвокат, на Н. Х. не следва да бъде присъждан адвокатски хонорар поради липсата на данни за размера му и за заплащането му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,