Решение № 4034 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16353/2011 г.

Решение № 4034 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16353/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Танер Ихсан, роден в Турция, с адрес в гр. София, подадена против решение № 13707 от 25.10.2011 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 3048/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат Карагьозов и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдът с решението си засяга правата и законните му интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Касаторът твърди, че се е устроил трайно и живее 20 г. в България, регистрирал е търговско дружество с предмет на дейност - автосервиз, осигурява издръжката си, плаща данъци, осигуровки и заплата за счетоводител, владее писмено и говоримо български език. Заявява, че страхът му от преследване в Турция е основателен, защото семейството му там е с кюрдски произход и сестра му Демет Танер е била убита през 1995 г. поради политическите си убеждения. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за прилагането на чл. 8 и 9 от ЗУБ и обосновано е прието, че последващата молба по § 1, т. 6 от ДР ЗУБ не сочи нови обстоятелства от значение за личното положение на търсещия закрила. Изводът за липса на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ е съответен на доказателствата, въз основа на които е счетено, че не е налице страх от преследване, основано на националност или политически убеждения, както твърди жалбоподателят. Според участващия в процеса прокурор правилно е приложен и чл. 9 от ЗУБ във връзка с извода, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 13707 от 25.10.2011 г. е отхвърлена жалбата на Танер Ихсан, гражданин на Турция, срещу решение № 55 от 28.01.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. За да достигне до този резултат решаващият състав на трето отделение на Върховния административен съд е приел, че административното производство е образувано по последваща молба за предоставяне на статут в Република България по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. Тричленният съдебен състав е преценил, че в посочената хипотеза, административният орган съобразно изискванията на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Първоинстанционният съд е установил, че административният орган е направил верен извод, че по отношение на жалбоподателя не са налице "нови обстоятелства" от значение за личното му положение, които да не са били предмет на обсъждане, тъй като в интервютата си тъй се позовава отново на причини от семейно-битов характер. Оттук е изведено заключение, че ответникът законосъобразно е счел новата молба за предоставяне на статут за неоснователна и я е отхвърлил, с оглед наличието на двете посочени предпоставки при условията на кумулативност: чужденецът е подал последваща молба, но не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУБ. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че основният спор между страните е относно наличието на нови обстоятелства, които биха могли да обосноват основателността на последваща молба за придобиване на статут. Предвид на това в мотивите на обжалваното съдебно решение са разгледани и анализирани твърденията на жалбоподателя, че се е устроил трайно и живее 20 г. в България, регистрирал е търговско дружество с предмет на дейност - автосервиз, осигурява издръжката си, плаща данъци, осигуровки и др. и относно тях правилно е преценено, че никое от тях не е основание за предоставяне на претендирания статут по чл. 8 и по чл. 9 от ЗУБ. Петчленният съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че относно оспорващия не съществуват "нови обстоятелства", които да не са били предмет на обсъждане в предходните решения на ДАБ и в постановените съдебни решения по тях. В приложените по делото решения: № 6426 от 30.05.2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 5195 и № 2817 от 12.03.2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 12045/2007 г. се установява по безспорен начин, че обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателят - страх от преследване в Турция, тъй като семейството му там е с кюрдски произход и сестра му Демет Танер е била убита през 1995 г. поради политическите си убеждения, вече са обсъдени в мотивите на горепосочените съдебни решения. В тези влезли в сила съдебни решения са разгледани и твърденията на оспорващия за вероятния му български произход. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че релевираните пред настоящата инстанция твърдения, които са поддържани и при първоинстанционното разглеждане на делото не обосновават изискуемите от законодателя "нови обстоятелства", за да се приеме, че последващата му молба е основателна. Тричленният съдебен състав е анализирал и разгледал подробно фактическите обстоятелства, относими към прилагането на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и правилно е преценил, че липсват предпоставките, визирани в нормата на чл. 8 от ЗУБ и изводите на съда са съответни на събраните по делото доказателствата, въз основа на които е прието, че не е налице основателен страх от преследване, основан на националност или политически убеждения. Правилно е тълкуван и приложен и текстът на чл. 9 от ЗУБ, относно който е изведено обосновано заключение, че не са установени условията за предоставяне на хуманитарен статут, защото твърдението на вътрешен конфликт в Турция, създаващ опасност за живота и здравето на лицето не е доказано. Правилни са мотивите, развити в обжалваното съдебно решение, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ изисква наличие на въоръжен конфликт, в какъвто смисъл не са ангажирани доказателства в хода на процеса. Относно твърдението на касатора, че първоинстанционния съд с решението си е засегнал правата и законните му интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава - нарушение на чл. 6 от АПК е неоснователно. Посочената разпоредба погласява принципът за съразмерност, свързан с прилагане на най-благоприятното материалноправно действие на административния акт, както и с процесуалните действия по издаването му. В конкретния случай процесното решение на ответния държавен орган не съставлява прекомерна мярка, а точно тълкуване и прилагане на изискванията, регламентирани в чл. 8, чл. 9 и § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Тези изисквания са спазени от председателя на ДАБ и от тричленния съдебен състав, поради което не е осъществено нарушение на принципа за съизмеримост. Следва да се има предвид и това, че преценката по чл. 6 от АПК е за законосъобразност, а не за целесъобразност на административния акт и предоставянето на претендирания статут се преценява при спазване на императивно уредените законови условия и предпоставки. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия