Решение № 5584 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2021 г.

Решение № 5584 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 129, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- Плевен (РИОСВ), против решение № 480/25.11.2020 г., постановено по адм. дело № 271/2020 г. на Административен съд - Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – "И. Р. Г." АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, представлявано от управителя С. М., чрез адв. Т. К. - с писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-0139 от 15.04.2020 г. на директора на РИОСВ – Плевен, с която на "И. Р. Г." АД, на основание чл. 127, т. 2, б. "а" от Закона за управление на отпадъците във връзка с чл. 2, т. 35 и чл. 24, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превози на отпадъци, е наложена принудителна административна мярка за екологосъобразно третиране на отпадъци. За да постанови този резултат, съдът е приел за недоказан фактическия състав на извършен незаконен превоз по смисъла на разпоредбата на чл. 2, § 35 от Регламент /Е0/ № 1013/2006 г., както и че това е отговорност на получателя. По тази причина е приел, че наложената с отменената заповед принудителна административна мярка, с която е наредено да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци, представляващи, текстилни отпадъци, смесени с други неопасни отпадъци, обект на превоз от Република Италия до Република България, находящи се на площадка в община Червен бряг, с. Горник, се явява неправилно и наложена в нарушение на закона. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно, последователно и в съответствие с доказателствата по делото е проверил оспорения акт от фактическа страна и касационната инстанция не следва да излага фактите повторно. Правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е събрал допълнителни релевантни доказателства с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна. Установено е, че на основание чл. 78, ал. 10 от ЗУО във връзка с чл. 35, ал. 3 от същия закон на "И. Р. Г." АД, гр. Казанлък, е издаден от директора на РИОСВ – Плевен, регистрационен документ № 08-РД-360-00 от 08.10.2019 г., с който на дружеството е разрешено да извършва дейности по управление на отпадъци с код R13 по съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове от R1 до R12 с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Конкретизирани са и видът - наименованието и кодът на отпадъците – "Отпадъци от отработени текстилни влакна" 04 02 22; "Текстилни материали" 19 12 08; "Текстилни материали" 20 01 11, разрешеното количество – 3000, т., както и произходът им – юридически лица. Определена е площадката, на която следва да се извършва разрешеното третиране на конкретните отпадъци, а именно: площадка № 1 с местонахождение област Плевен, община Червен бряг, с. Горник, поземлен имот 039015 с площ от 1460 кв. м., представляваща складово помещение № 9, обозначено с акт 1446 на Община Червен бряг. В регистрационния документ са посочени конкретните методи и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията. Записано е, че разрешените, класифицирани по кодове отпадъци, са получени от различни дейности на текстилната промишленост, като представляват изрезки от предприятията за кроене на дрехи и производството на други текстилни продукти, генерирани по време на производствения процес на място- сортирани и смесени, като е подчертано, че отпадъците би следвало да са практически чисти. Отбелязано е, че дружеството принципно разполага с мощности за рециклиране и оползотворяване на същите текстилни отпадъци, за което притежава отделни регистрационни документи, относими за различни работни площадки. Очертани са основните изисквания на които площадката следва да отговаря, както и условията, при които следва да се извършва третирането на отпадъците. Съдът правилно е определил съществото на съдебния спор, а именно: дали действително и с оглед констатациите от извършената проверка е установено извършено, съответно извършващо се нарушение, на относимото законодателство, регулиращо управлението на отпадъците в рамките на общността и в частност България. Обосновано съдът е приел за недостатъчно аргументирани фактическите и правни основания на административния орган, довели до формирането на крайния му извод за административната принуда. В случая изложените, както от извършилите проверката длъжностни лица, така и от директора на РИОСВ – Плевен, фактически и правни констатации са в голямата си степен противоречиви и взаимоизключващи се, като не се подкрепят от доказателствата по административната преписка. Следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав за недоказаност на твърдението, че на площадката са се съхранявали и битови отпадъци, както и други хартиени, полиетиленови или нетекстилни отпадъци, за които следва превозът да бъде извършван чрез предвидената за тях по-формализираната процедура. По делото липсват доказателства, че "непозволените" отпадъци са в резултат на визираните превози или че са в резултат на умишлена дейност от страна на дружеството. Още повече, че отпадъците, превозвани с един и същ превоз, състоящи се от два или повече различни вида отпадъци, които обаче са отделени един от друг, не представлява смес от отпадъци. Съдът правилно е приел, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 126 от ЗУО, в който е предвидено налагането на ПАМ - нареждане за екологосъобразно третиране на отпадъци, когато са предмет на незаконен превоз - да се преустановят и предотвратят тези нарушения на ЗУО и Регламент /ЕО/ № 1013/2006 г., да се отстранят и предотвратят вредните последици от тях. Съдът се е позовал на легалната дефиниция за незаконен превоз, която се съдържа в разпоредбата на чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006. Тълкувайки систематично и логично тези норми е видно, че за да бъде приложена, съдържащата се в чл. 127, т. 1, б. "а" от ЗУО ПАМ, е необходимо административният орган да докаже безспорно, че незаконният превоз е вследствие на умишлени действия от страна на получателя. В конкретния случай не се установява безспорно наличието на никоя от предпоставките, визирани в чл. 2, параграф 35 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, като аргументите на административния орган в тази насока не са подкрепени с доказателства. По административната преписка не са приложени, посочените в заповедта актове за установяване на административни нарушения във връзка с твърдяната липса на отчетност на отпадъците и установени незаконни превози на отпадъци. Не са конкретизирани нито обемът /количеството/, нито конкретният вид на отпадъците, съдържащи се в този обем, като само общо са посочени "... неопасни отпадъци, представляващи текстилни отпадъци, смесени с други неопасни отпадъци, обект на превоз от Р Италия до Р България, на площадката в Община Червен бряг, с. Горник... ". Не са положени усилия да бъдат събрани доказателства в подкрепа на тезата на органа, че на площадката в с. Горник, вследствие на установен незаконен превоз, се съхраняват определени по вид и обем отпадъци, чиито третиране не може да се извършва от жалбоподателя. С оглед горното, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с относимите материалноправни норми, неспазване на предвидената от закона форма и при несъобразяване с целта на закона – осигуряване на превенция и защита на околната среда и нейните компоненти, съдът правилно е отменил акта, с която е наложена ПАМ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 831017/13.02.2021 г. възлизат на сумата от 1000, 00 (хиляда) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение