Решение № 66 от 21.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 97/2012 г.

Решение № 66 от 21.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 97/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 168/30.11.11 г., постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по В. Н. О. Х. Д. 148/11 г., е отменена присъда № 8/17.01.11 г., постановена от РС-Севлиево по Н. О. Х. Д. 447/10 г. и подсъдимият И. Н. Ч. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал. 1 НК. Отхвърлен е предявеният от И. Т. граждански иск за имуществени вреди в размер на 1400 лв. Със споменатата присъда на първостепенния съд подсъдимият е осъден по вмененото му обвинение по чл. 206, ал. 1 НК и му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода-вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 НК, като е осъден и да заплати на конституирания като граждански ищец И. Т. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1400 лв. Срещу постановената присъда на въззивния съд е постъпила жалба от гражданския ищец с молба за отмяна на този съдебен акт, потвърждаване на първостепенния такъв и присъждане разноските пред въззивния и касационния съд. Единственото релевирано оплакване е за неспазване разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 и 3 НПК от страна на ГОС, предвид указанията, дадени по отменително решение № 283/11.06.11 г. на ВКС, 1 н. о., постановено по К. Н. Д. 1595/11 г. по описа на същия съд, с оглед осъждане на дееца за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. В съдебно заседание пред ВКС се явява пълномощник на гражданския ищец и настоява за уважаване на жалбата. Представителят на ВКП намира, че същата следва да бъде оставена без уважение. Подсъдимият, редовно призован, не се явява и не заявява становище по сезиращия висшата съдебна инстанция по наказателни дела документ. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: За да бъде разрешен въпросът за границите на произнасяне по настоящото дело, преди всичко трябва да се вземе отношение по движението на делото по инстанциите и основанията за това. Видно от материалите по първостепенното производство, в съдебно заседание на 15.11.10 г. И. Т., представляван от баща си Г. Т., е пожелал конституиране единствено като граждански ищец в хода на наказателното дело и искането му е било удовлетворено. Затова спрямо него е уважен граждански иск от страна на РС-Севлиево, предвид постановения осъдителен в наказателно-правната част съдебен акт срещу подсъдимия. По жалба на Ч. е било разгледано В. Н. О. Х. Д. 447/10 г. по описа на ОС-Габрово и е постановена оправдателна присъда, както и е отхвърлен предявеният и уважен с присъдата на първостепенния съд граждански иск. Срещу тази оправдателна присъда, в наказателно-оправдателната част е имало протест от страна на представител на въззивната прокуратура, с оглед неправилно осъждане, както и жалба на гражданския ищец в гражданско-оправдателната част. Образуваното К. Н. Д. 1595/11 г. по описа на ВКС, 1 н. о. е приключило със споменатия вече в настоящото решение отменителен съдебен акт, свързан с указания по наказателната част на присъдата, в рамките на постъпилия протест, и следващата в тази връзка гражданска част, в рамките на постъпилата жалба на гражданския ищец. В атакуваната втора оправдателна присъда на въззивния съд са приети нови фактически положения, което е право на разглеждащия повторно едно дело съдебен състав по същество и е постановен процесният съдебен акт, предмет на разглеждане в настоящото производство. Тъй като е намерено за неналично деликтно основание за гражданската претенция, последната е отхвърлена изцяло. Понастоящем при второто поред разглеждане на делото пред ВКС има само жалба на гражданския ищец, не и протест на прокурора за незаконосъобразност на оправдателната присъда на ГОС. В жалбата на гражданския ищец при това са отразени основания, относими към наказателно-оправдателната част на атакувания съдебен акт, с претенции за неизпълнение на указанията по отменителното решение на ВКС и без преглед на обстоятелството, че са приети различни фактически положения, допустими съгласно нормата на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Процесната жалба на гражданския ищец следва да бъде оставена без уважение. Първо, той е акцесорна страна и допуснатият за разглеждане предявен граждански иск формулира адхезионност на процеса по отношение на него. Второ, предвид обстоятелството, че иде реч единствено за обсъжданата акцесорна фигура, не и за частно обвинение, жалбоподателят няма право /респективно и законен интерес/ да претендира отмяна на оправдателната присъда в нейната наказателно-оправдателна част. И това е така, тъй като пределите на исканията му трябва да бъдат свързани с границите, определяни от това каква страна в процеса е той. Единствено прокурорът отстоява правата на всички страни и може да атакува съдебен акт, който не го удовлетворява, не само за себе си като държавен обвинител, но и за всяка друга страна в процеса. В този смисъл са правилата, разписани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 и 3 НПК. Като последица при това, при ново разглеждане на делото от въззивния съд, той може да постанови осъдителна присъда, ако съдебният акт е бил отменен по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или частния обвинител поради искане за осъждане. Гражданският ищец изрично е изключен от нормата на чл. 355, ал. 3 НПК. В гореизложения смисъл, дори и съображенията по процесната жалба да биха били единствено в насока на незаконосъобразно отхвърляне на гражданския иск, обстоятелството, че е постановена оправдателна присъда поради неразкриване на престъпление и съответно деликтно основание, препятства касационната инстанция да се произнася само по гражданската претенция, която е последица от наказателно-оправдателната част на присъдата. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение