Решение № 7577 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2012 г.

Решение № 7577 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) гр. София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 5826 от 19.12.2011 г., постановено по адм. дело № 878/2011 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 32 състав, с което е отменена негова заповед № 01-РД/2600 от 17.08.2010 г. и преписката е върната за ново произнасяне, съобразно указанията в решението по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъден фонда да заплати разноски на жалбоподателя. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че оспореният акт не е немотивиран, както е прието, че неточно е констатирано, че средства са били изчерпани още преди подаването на заявлението от жалбоподателя и е следвало да бъде приложен чл. 29 от Наредба № 8/2008 г. Административният орган не е имал задължение да извърши оценяване и класиране по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. на министъра на земеделието и храните, след като е отказано финансиране на всички кандидати по мярката, поради недостатъчен бюджет. Няма да има одобрение на нови средства, съответно няма да има откриване на нов прием на заявления, поради което е излишно извършването на класиране. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде оставена в сила заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответникът - Пламен Георгиев Петев от с. Морава, община Свищов, чрез пълномощника си адв. Цветанова, в писмено възражение и в с. з. по същество, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обжалваното решение е правилно, тъй като съдът при спазени съдопроизводствени правила е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата и приложима правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Изводът за основателност на оспорването, диспозиран в отмяна на заповедта за отказано финансирането на заявлението за подпомагане на жалбоподателя е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните правни регламенти. Преценката на релевантните факти и правната уредба установява за оспорения акт приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна, както и аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. За същото не се обективира наличие на предпоставки за приложимост на претендираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в установения от закона срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отменена цитираната заповед на изпълнителния директора на ДФЗ, с която на основание чл. 35, ал. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (Наредба № 8, Наредбата), издадена от министъра на земеделието и храните, е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане ид. № 04/121/03546, поради недостатъчен бюджет по мярката. Съдът е постановил връщане на преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, съобразно указанията в решението по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 29, ал. 3 и по 34, ал. 1 от Наредба № 8 - да преустанови приема на заявления, съответно да извърши класиране на вече подадените, включително и това на жалбоподателя, независимо от установената липса на бюджет, с което е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила и неправилно е приложил материалния закон. Също така е приел, че оспорената заповед не е мотивирана и липсват фактически основания от значение за издаването й, като не е посочено към кой момент са се изчерпали средствата по мярката, какво е превишението на бюджета, как е установено това превишение, а са изложени бланкетни мотивите, които преписват законовата разпоредба на Наредба № 8. Установените нарушения са съществени и налагат отмяна на процесната заповед и връщане на преписката с указание за провеждане на процедурата по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Решението на АССГ е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото, имащи отношение към оспорения акт, към компетентността на органа, издател на акта, и въведените материалноправни изисквания при отказ за извършване на финансиране на проекти по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР). Установено е, че Пламен Петев е подал заявление на 14.10.2009 г. за подпомагане по мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства" за закупуване на земеделска техника, на стойност 70 881.24 лв. - един трактор и една фреза, със посочени стойности. Към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи. Направена е предварителна проверка за допустимост на кандидата, но не са извършени други проверки по одобряване на заявлението. С оспорената заповед е отказано подпомагане, като същата е обжалвана пред министъра на земеделието и е потвърдена със заповед № РД-09-116 от 27.12.2010 г. От неоспореното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че със заповеди № 01-РД/710 от 27.04.2009 г. и заповед № 01-РД-1291 от 31.08.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са определени пет периода на прием на заявления по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" за 2009 г., с определени начална и крайна дата на приема, като за пети прием е определен периода от 22.10.2009 г. до 22.12.2009 г. Следователно заявлението е подадено в рамките на срока за пети прием. Установено е също така, че преди и след датата на подаване на заявлението, ДФЗ не е разполагала с налични средства по негарантирания бюджет по мярката, поради недостиг на средства още към 31.08.2009 г. - края на трети приемен период. Към този момент са договорени или подлежат на одобрение проекти с инвестиции в размер на 476 962 716 лв., които надхвърлят гарантирания бюджет от 459 520 425.89 лева. Предвидения бюджет във финансовия план към Проекта за развитие на селските райони е предвиждал за пети прием сумата от 396 115 770.54 лева, а сумата на одобрените проекти до края на трети прием е 425 612 600.80 лв. или е налице недостиг от 29 496 830.26 лева. Към 17.08.2010 г. дефицитът е нараснал и възлиза общо на 33 918 195.07 лева. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, административният съд, правилно е приел, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон - Наредба № 8. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8, заявлението за подпомагане може да получи пълен или частичен отказ за финансиране в случай на недостатъчен бюджет по мярката. В случая, подаденото заявление за подпомагане не е за инвестиция, която попада в хипотезите на чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8 и не попада в рамките на гарантираните бюджети по мярка 121. Безспорно е, че към момента на издаване на оспорената заповед не е бил наличен бюджет от негарантирания фонд по мярка 121, който е относим към заявлението на жалбоподателя, след като заявената инвестиция не попада в хипотезите, за които има гарантиран бюджет. Административният орган обаче при издаване на заповедта, в табличен вид, в колона "Фактически основания /мотиви/" е посочил - "по силата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., заявлението за подпомагане получава отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по мярката". Посочените по този начин "фактически основания" не отразяват напълно фактическите обстоятелства от значение за издаването на оспорената заповед, с оглед преценката към кой момент са се изчерпали средствата по мярката, какво е превишението на бюджета, как е установено това превишение. В акта е възпроизведен текста от Наредба № 8 - отказ поради недостатъчен бюджет, което не е фактическото основание, защото не съдържа констатации по отношение на процесното заявление и в какво се изразявана този недостиг. В производството административният орган не е обосновал отказа в съответствие с изискванията на Наредба № 8, както и фактическите основания за постановяването, с оглед контрола за законосъобразност, с което е допуснал нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, което правилно е констатирано от решаващия съд. Освен това в конкретния случай преди постановяване на отказ по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8, административният орган е бил задължен да изпълни определени действия по отношение на подадените заявления. В съответствие с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 2008 г., съгласно който когато сумата на предложените за разглеждане заявления за подпомагане надхвърля наличния бюджет по мярката, определен в съответната заповед по чл. 29, ал. 1, и за съответния вид инвестиция няма гарантиран бюджет по чл. 25, ал. 1 или гарантираният бюджет е изчерпан, заявленията за подпомагане се класират, съгласно критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 и се одобряват в низходящ ред. В случая със заповед № 01-РД/710 от 27.04.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е определен и бюджета за пети прием, поради което е налице задължение за административния орган да извърши класиране, съгласно критериите за оценка на заявленията по реда на чл. 31, ал. 2, т. 2 и Приложение № 8 към наредбата, и съответно да постанови акт, с който да ги одобри в низходящ ред. В случая не се спори от касатора, че класиране на заявленията по петия прием по процесната мярка, не е извършвано и не са одобрявани заявленията в низходящ ред. Обявеният от административният орган "недостатъчен бюджет" не го освобождава от изпълнение на задължението по чл. 34, ал. 1, респ. ал. 2 от Наредба № 8, с оглед целите и принципите на мярката при осигуряване на бюджет, подадените редовни заявления, по които земеделските производители са направили съответни разходи, да бъдат оценени и класирани, евентуално да бъдат финансирани. Неспазването на процедурата по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8, преди постановяване на отказ, поради "недостатъчен бюджет", препятства последващата възможност на кандидата, при редовно подадено заявление, да бъде подпомогнат при преразпределение на средствата за финансиране. В тази връзка са данните по открити пет последователни приема на заявления за финансиране по мярка 121, за които е бил одобрен бюджет и които обуславят извода, че провеждането на процедурата по чл. 34, ал. 1 е нормативно задължително, преди постановяване на отказ на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8. Правилно в тази връзка административният съд е дал указания на административния орган, след връщане на преписката, да разгледа заявлението на кандидата по същество, да извърши одобряване или не, съответно класиране, съобразно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2, след което ако няма достатъчен бюджет по този прием, да бъде извършен мотивиран отказ за финансиране. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че актът е мотивиран, чрез мотивите в заповедта на министъра на земеделието постановена по повод обжалване пред него, в качеството му на горестоящ орган. Мотивите в контролния акт не могат да се счетат за такива на първоначалния административен акт и не санират нарушението по чл. 59 от АПК. Неоснователно е и възражението, че към момента на приемане на заявлението на Петев, органът все още не е имал информация за недостига на средства, поради неразглеждане на заявленията от предходните периоди на прием. Посоченото е въпрос на организация, като не освобождава органа от задължението да спази нормите на чл. 29 и чл. 34 от Наредбата. В противоречие с предходното твърдение, в касационната жалба се посочва, че именно поради наличие на информация, че е налице недостиг на средства, заявленията от пети прием не са разглеждани по същество. Именно защото не всички заявления са разгледани по същество неоснователно се твърди, че няма как да се осигурят нови средства по мярката, като съдът не бил схванал, че ново финансиране няма да има. Не става дума за отпускане на нови средства от ЕС по мярката извън вече одобрения бюджет. Става дума за разпределяне на средства след разглеждане на заявленията и по същество. Разчетите на средствата са направени на базата на сумите по заявленията и предварителните данни за допустимост, но част от проектите е възможно да не бъдат одобрени по същество, което ще доведе до преразпределение на средства. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение