Решение № 16174 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2018 г.

Решение № 16174 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. И. срещу решение № 225 от 18.12.2017 г. по адм. д. № 248/2017 г. на Административен съд Я., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0813-000316/31.07.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" – Я. към ОД на МВР – Я.. Излага касационни основания за неправилост на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не установил дали всички обективни законови изисквания за законност на акта са спазени, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК. Съдът допуснал до разпит посочените свидетели, но не взел предвид показанията им. Свидетелите обяснили в кой момент жалбоподателят е управлявал автомобила, в кой момент е употребил марихуана и амфетамини и дали към момента на проверката е шофирал. Съдът не уважил доказателственото искане да се представи GPS пътен лист за полицейския автомобил, приет като доказателство по образуваното ДП № 514/2017 г. по описа на РУ Я., от който е видно, че мястото където се намира деноннощния магазин до бл. ... в ж. к. Б., където е извършена проверката, има около един час разлика, което противоречи на показанията на полицейските служители и е невъзможно пътуването между двете точки да отнеме един час време. Счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд и да се даде възможност за бъдат разпитани други трима свидетели, които да установят, че жалбоподателят бил на рожден ден и отишъл до колата си за да вземе мобилния си телефон. Допълнително представя постановление от 12.01.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 1739/2017 г. на РП Я. и ДП 514/2017 г. по описа на РУ Я.. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че съдът правилно е обсъдил свидетелските показания, като отчел отношенията с жалбоподателя и противоречията в показанията на свидетелите доведени от жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възваграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 04.01.2018 г., в законоустановения срок, при връчено съобщение за решението на 21.12.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че жалбоподателят е бил проверен за употреба на наркотици и след като пробата се е оказала положителна, му бил издаден талон за медицинско изследване, който той въпреки че е получил, не отишъл в определеното медицинско заведение, за да му бъде взета кръвна проба за извършването на такова изследване, с оглед на което законосъобразное административният орган е наложил принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. От показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели полицейски служители приел, че когато отишли до управлявания от жалбоподателя автомобил, след спирането му пред бл. ..., макар и със загасени фарове, все още е бил с работещ двигател. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите единия от които в приятелски отношения с жалбоподателя, а втория и третият - съответно брат и баща, като заинтересовани от изхода на делото, от които установил и противоречие в съществените за установяване на фактическата обстановка обстоятелства, двамата от които твърдят, че проверката за употреба на алкохол и наркотични вещества е извършена около един час, след като жалбоподателя се върнал от магазина и през този час той е пушил марихуана, която поръсил с амфетамин, а другия свидетел, че около 10-15 минути след като се върнал от магазина, синът му отишъл до колата, за да си потърси телефона и не знае кога е употребявал наркотични вещества. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че въз основа на данните в акта за установяване на административно нарушение, изложени в мотивите на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, е установено, че на 29.07.2017 г., около 1 часа в гр. Я., ЖК Б., пред блок ..., като водач на МПС, жалбоподателят е управлявал автомобил лична собственост и при изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, извършена с DRAGER DRUGTEST 5000 STК6 с № ARJМ – 0045, е било отчетено наличието на амфетамини и канабис и издаденият талон за медицинско изследва не е бил използван, поради което са налице основанията за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът е установил противоречие в показанията на свидетелите доведени от жалбоподателя, поради което обосновано не е дал вяра на поканията им, като е отчел и заинтересоваността им от изхода на делото и констатирал, че показанията на разпитаните полицейски служители напълно съответстват на писмените доказателства по делото. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото относно недпускане на доказателственото искане да се представи GPS пътен лист за полицейския автомобил, тъй като съдът е могъл да направи обосновани изводи от другите писмени доказателства и при обсъждане на показаниятана свидетелите. Обстоятелството, че последствие с постановление от 12.01.2018 г. е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 1739/2017 г. на РП Я. и ДП 514/2017 г. по описа на РУ Я., като е прието, че не са налице достатъчно данни сочещи на осъществено престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК, управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, не означава, че не са налице доказателства по настоящото дело, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение