Решение № 2355 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2008 г.

Решение № 2355 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11865/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Симеон Тодоров Николов срещу решение № 373 от 22.04.2008 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 38-ми състав по адм. д. № 598/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът кмета на СО - район "Панчарево" не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна кмета на Столична община не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК (срока за обжалване е изтекъл на 31 май събота неприсъствен ден, жалбата е подадена в първия присъствен ден 2 юни 2008 г.) и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на заповед № РД-46-258 от 10.08.2007 г. на кмета на СО - район "Панчарево". С оспорения административен акт е отказано на жалбоподателя да придобие при условията на § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ земеделска земя, предоставена за ползване съставляващ имот пл. № 203, в м. "Чоланица", землището на с. Лозен, район "Панчарево", Столична община. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че не са налице комулативните предпоставки предвидени в приложимия материален закон - жалбоподателя не се легитимира като ползвател с предоставено право на ползване по силата на акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за Изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; не е установено имота да е застроен до 1 март 1991 г. и не е подадена молба за трансформиране на право на ползване в право на собственост до 31.01.1998 г. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. С оглед заявеното право пред административния орган следва да се приеме, че приложимата разпоредба в случая е § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като касатора не твърди имота да е застроен. Съобразно разпоредбата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ползвателя на земеделска земя, правото на ползване по отношение на която е учредено по начин предвиден в § 4, може да придобие право на собственост, когато земята представлява лозе, овощна градина или земеделската земя единствена е на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 Освен тези материални предпоставки, с разпоредбата на § 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ законодателя е предвидил и преклузивен срок до който ползвателя следва да заяви пред общината това свое право и този срок е до 31.01.1998 г. Административното производство по което е издадена обжалваната заповед е по заявление, подадено в Столична община, район "Панчарево" на 28.03.2007 г. - след изтичане на срока. По административната преписка няма приложени други молби, с които в предвидения срок жалбоподателя да е заявил правото си за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В случая ирелевантни са доводите относно причините, поради които той не е заявил правото си в предвидения преклузивен срок. Не се установя правото на ползване да е предоставено по ред предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл законосъобразно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е установил релевантен факт, за който носи доказателствената тежест. Удостоверяването на предоставено право на ползване става единствено с писмени доказателства, каквито не се представят от жалбоподателя. В този смисъл и твърдението му, че може да установи предоставеното му право на ползване с гласни доказателства е недопустимо с оглед субсидиарно приложимата процесуално норма на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на конфликт на интереси, тъй като компетентността на общинската администрация да се произнесе по искането му е нормативно определена. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение