Решение № 10612 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Миляков срещу Решение 215 от 01.03.2023 г. на Административен съд (АС) Бургас по адм. дело 50/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. Миляков срещу Отказ peг. 237з-468 от 20.12.2022 г. на началник Районно управление (РУ) - Айтос при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите вещества (ЗОБВВПИ). Касационният жалбоподател - О. Миляков, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че при постановяване на решението си съдът е пренебрегнал събраните по делото доказателства. На 05.10.2022 г. от Районен съд (РС) Айтос е издадена Заповед за незабавна защита 23, въз основа на подадена молба от брат му Н. Миляков. На 25.10.2022 г. РС Айтос е разгледал образуваното дело за домашно насилие, на което брат му е оттеглил молбата си. С оттегляне на молбата фактическото основание е отпаднало. С Протокол 492 от 25.10.2022 г. РС Айтос е обезсилил издадената заповед за незабавна защита. За О. Миляков са били налице условията за удовлетворяване на искането му, противно на приетото от административния орган и съда. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба началникът на Районно управление - Айтос при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че през 2022 г. в РС - Айтос е било образувано гр. дело 871/2022 г. по молба на Н. Миляков против брат му О. Миляков по реда на чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 8 и чл. 18 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Със заповед за незабавна защита от 05.10.2022 г. по горепосоченото гр. дело 871/2022 г., издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, съдът е задължил О. Миляков да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Миляков и му е забранил да приближава на по-малко от 50 метра обитаваното от лицето жилище, неговата месторабота, местата за социални контакти и отдих. С протоколно определение от 25.10.2022 г., постановено в закрито съдебно заседание и влязло в законна сила на 02.11.2022 г. PC - Айтос е прекратил производството по гр. дело 871/2022 г. по описа на същия съд, поради оттегляне на молбата за защита и е обезсилил издадената Заповед за незабавна защита 23 от 05.10.2022г. На 28.11.2022 г. О. Миляков е подал заявление до началника на РУ - Айтос с вх. 237000-4461, за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, към което е приложил изискуемите такси и документи, съгласно ЗОБВВПИ. По подаденото заявление е била извършена служебна проверка, при която младши инспектор КОС към РУ - Айтос е установил издаването на посочената по-горе заповед за незабавна защита, последващото прекратяване на образуваното дело по ЗЗДН и обезсилването на заповедта от съда. Поради това в Докладна записка УРИ 237р- 13526 от 20.12.2022 г. до началника на РУ - Айтос, е посочил, че на О. Миляков не следва да бъде издадено разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, а отказ за това, на основание чл. 83, ал. 5 и във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОББВПИ. На 20.12.2022г. началникът на РУ - Айтос е постановил, на основание чл. 83, ал. 5 и във вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОББВПИ Отказ peг. 237з-468 за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие на О. Миляков по аргументите, изложени в докладната записка. При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и не противоречи на целта на закона. Анализирал е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОББВПИ. Изложил е, че мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена по чл. 15 ЗЗДН и със заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН. За целите на ЗОБВВПИ, е ирелевантно на кое основание е наложена мярката и за какъв период е действала тя. Издаването на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН в период от три години преди датата на произнасяне по заявлението за издаване на разрешението, е само по себе си материалноправна предпоставка за отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като е без значение обстоятелството дали към датата на постановяването му заповедта е действащ акт. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Част от наведените от касатора доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към правния спор. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ за издаване на оспорената заповед. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице, поради което оспореният в първоинстанционното производство отказ е законосъобразен, до какъвто извод е достигнал и АС - Бургас. При наличие на условията по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Правилно съдът е посочил, че е без значение за законосъобразността на отказа обстоятелството, че производството по гр. дело 871/2022 г. по описа на PC - Айтос е било прекратено и е обезсилена издадената заповед за незабавна защита 23 от 05.10.2022г. Тези последващи факти не заличават действието на мярката до 25.10.2022 г. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. От ответника не се претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Води от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд