Решение № 7629 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 589/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ София град, срещу Решение 26744 от 11.12.2024 г., постановено по адм. дело 9347/2024 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Н. И. С. от гр.София срещу Решение 2153-21-191 от 27.08.2024г. на Ръководител ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/62 от 13.08.2024г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Н. И. С., чрез адв. Николова, оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното съдебно решение е правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и върне(по-прецизно изпрати-срв. чл.173 ал.2 АПК)преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж в общ размер 25 години, 7 месеца и 28 дни на С. в периода 01.12.1998г. 28.07.2024г. на длъжности в системата на Министерство на отбраната, не следва да се зачете като такъв, положен при условията на първа категория труд. Настоящият касационен състав намира крайния извод на административния съдия за незаконосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон. Не е спорно, че С. не отговаря на изискването за придобиване на право на пенсия по чл.69 ал.2 КСО, тъй като за 2024г. лицата придобиват право на пенсия при навършена възраст от 54г. и два месеца за мъжете и жените. В случая С. не е навършила тази възраст, поради която няма право на пенсия на посоченото основание. От друга страна чл.69б ал.1 от КСО ясно дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия в конкретния случай за 2024г при възраст 50г и 8 месеца за жените, но изискването е да са работили при условията на първа категория труд . Последното следва да се тълкуват през призмата на чл.104 ал.1 КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Доколкото почти целият брой години осигурителен стаж на ответника по касация при работа в системата на МО са придобити по време на действието на НКТП, а положеният от нея труд на конкретно заеманите длъжности не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от Наредбата, то следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от КСО, вкл. и този на военнослужещите. Действително, съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.).