Решение № 41 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2011 г.

Решение № 41 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 10.04.2007 г. по гр. д. № 19162/2006 г. на Софийски районен съд, с което решение е разрешен трудов спор за законосъобразност на уволнение, възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ между молителя и Е. Б. М., чиито искове по чл. 344 от КТ са уважени Решението на Софийски районен съд не е било обжалвано и е влязло в сила. Твърдението по молбата за отмяна е за противоречие на атакуваното решение с реш. № 7 от 27.05.2011 г. по гр. д. № 440/2010 г. на III г. о по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и поради наличие на редица цитирани и влезли в сила решения на ВКС, включително реш. № 574/2010 г. по гр. д. № 1753/2009 г. III г. о на ВКС, реш. № 760 от 06.10.2009 г. по гр. д. № 2260/2008 г. III г. о на ВКС, реш. № 625 от 08.01.2010 г. по гр. д. 3407/2008 г. в които същите факти по основанието за прекратяване на трудовите правоотношение с множество служители на клиниката по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, са довели до друг извод и уволнението им е прието за законно упражнено. Ответницата по молбата за отмяна Е. Б. М. е заявила становище, с което оспорва допустимостта и основателността на молбата. Страните по делата са различни. Няма идентичност на съдебните спорове. Съображения са развити от адв. К. К. Претендират се разноски Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Молбата е неоснователна. Основанието по Чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще доведе до отмяна на неправилното, но влязло в сила решение, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Условието е осъществено тогава, когато съществува обективен и субективен идентитет (тъждество на страни и спорен предмет ) по двете производства. Допустимо е също така без да има идентичност в предмета, да е налице съставът, ако предметът на първото дело се включва имплицитно в този на второто. В настоящия случай изискваното от закона субективно тъждество не е налице, липсва и обективно тъждество, въпреки наличието на общи факти по всички дела. Сравняваните решения са постановени по трудови спорове, разгледани са искове на различни лица с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 от КТ. По всички дела ответник е УМБАЛСМ"Н. И. Пирогов" в качеството си на работодател, съкратил масово свои служители, но това тъждество не е достатъчно. Едни от първоинстанционните решения ответникът по делото, сега молител, е обжалвал, при което по- горните инстанции са достигнали до други правни и фактически изводи спрямо тези, изложени в атакуваното решение по гр. д. № 19162/2006 г. на Софийски районен съд. Пример за това е приложеното решение № 7 от 27.05.2011 г. на III г. о на ВКС, постановено съгласно чл. 290 от ГПК по съдебен спор с друг служител. Отмяната на влязло в сила съдебно решение не е средство, чрез което страната да преодолява пропуските на водената до приключване на делото своя защита и бездействието, свързано с упражняване правото на жалба. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. На ответната страна следва да се присъдят разноски в настоящето производство, установени в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.