Решение № 8794 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6125/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 11273/01.04.2025 г. по адм. дело 5805/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22002223004355-091-001/08.02.2024 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-22221024027617-003-001/ 13.02.2024 г., издадени от ТД на НАП София, потвърден с Решение 559 от 25.04.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Ню Дженерейшън рентЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22002223004355-091-001/08.02.2024 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-22221024027617-003-001/ 13.02.2024 г., издадени от ТД на НАП София, потвърден с Решение 559 от 25.04.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-София. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. Действително, жалбоподателят е представил редовно съставени транспортни документи, както и потвърждение за получаване на стоките, като от събраните по делото писмени доказателства се установява, че транспортът е извършен от ревизираното лице посредством превозвач, от името и за сметка на ревизираното лице. Правилно съдът е приел с оглед събраните доказателства, че ранспортния документ е доказателство за транспортирането на стоката до територията на друга държава членка, като транспортът е за сметка на доставчика. Под "транспортен документ" по смисъла на чл. 45. т. 2. б. "а" и "б" от ППЗДДС в случаите на извършване на превоза чрез автомобилен транспорт обикновено се разбира международна товарителница по смисъла на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, каквито документи са представени от жалбоподателя в хода на ревизията. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Споделя се и изводът на съда, че при доставките на стоки, осъществени от дружеството-жалбоподател към тримата клиенти от Италия и Словакия, са изпълнени всички условия за наличие на ВОД, съдържащи се в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 138, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Следва да се приеме за обосновано заключението на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че неоснователни са доводите на органите по приходите по отношение на доставката към INFINITY CAR SRLS, за която е налице представена товарителница за доставената стока от DHL, с посочен в нея изпращач на стоката Крита консулт ЕООД, твърдението е че не са установени данни ревизираното дружество да е получател или изпращач на пратки, ползвайки услугите на куриерското дружество. Жалбоподателят е доказал законовите предпоставки за прилагане на нулева ставка при реализацията на стоките, а противният извод е неправилен и не следва да обложат с ДДС - 20% процесните стоки предмет на декларираните ВОД, на основание чл. 86. във връзка с чл. 6. чл. 17, ал. 2. чл. 25 и чл. 82 от ЗДДС. Правилен е изводът, че по делото не са ангажирани от ответника доказателства, от които да се установи ,че въпросните автомобили, посочени във фактурите на PSA RETAIL ITALIA S.p.A и CARMICE SRL, са напуснали територията на Италия, поради което и няма как да се твърди, че са налице придобивания по чл. 13 от ЗДДС с място в България (съгласно чл. 62, ал. 1 или 2 от ЗДДС), за които дружеството-жалбоподател да е бил задължен да самоначисли данъка по реда на чл.117 от ЗДДС. Не са налице основания за доначисляване на данък добавена стойност на основание чл.84 от ЗДДС , в общ размер 30 192.24лв. за недекларирани ВОП от CARMICE SRL и PSA RETAIL ITALIA S.p.A Предвид гореизложеното съдът правилно и законосъобразно намира, че органите по приходите незаконосъобразно са доначислили задължения по ЗДДС на Ню Дженерейшън Рент ЕООД по ЗДДС, общо в размер на 148 734,60 лв., и лихви за забава в размер 68 320,06 лв. за данъчни периоди м. 01.2019 г., м. 08.2019 г., м. 09.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 02.2020 г. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,