Решение № 1253 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2015 г.

Решение № 1253 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Baг Обзор" ООД, със седалище в гр. Варна, представлявано от пълномощник, против решение № 1978 от 24.11.2014 г., постановено по адм. д. № 547/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, в която е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1047/29.11.2013 г., издаден от главен експерт в отдел "МДТ" в Община Несебър, потвърден с решение № Н4 - 4489#3/17.01.2014 г. на началник-отдел "МДТ" в Община Несебър по отношение определените задължения за такса по почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо за периода 2011 г. - 2012 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът е достигнал до правния си извод, без да анализира в съвкупност доказателствата по делото, сочещи на липса на реално предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване досежно имота на дружеството, като твърди също, че няма конкретни доказателства за поддържане на депо за битови отпадъци на територията на общината. Иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част. Ответникът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд - Бургас е установил, че имотът - предмет на подадената от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ, попада в м."Каик ада", на територията на Южен плаж - Обзор и се намира в строителните граници на населеното място. При съвкупен анализ на представените по делото доказателства, неоспорени от страните по надлежния ред, е приел, че декларираният имот е нежилищен и същият е включен в издадените от кмета на общината заповеди за районите, в които се предоставят услугите по поддържане чистотата на обществените територии и обезвреждане на битови отпадъци в депа. Първоинстанционният съд е разгледал размера на таксата за поддържане на чистотата на населените места и за обезвреждане на битови отпадъци в депа за 2011 г. и 2012 г. за нежилищните имоти по обяснителната записка на административния орган: ТБО за поддържане чистотата на населените места за 2011 г. - 4036,57 лева; ТБО за поддържане чистотата на населените места за 2012 г. - 1170,39 лв. Съдът е заключил, че са извършвани услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване въз основа на представените доказателства - Заповед № 1918 от 28.10.2010 г. на кмета на Община Несебър и заповед № 1651 от 28.10.2011 г. на кмета на Община Несебър, което обуславя и дължимост на таксата за този компонент. Обсъдил е относимите доказателства - длъжностно разписание на дейност БКС към Кметство Обзор, в сила към 2011 г., длъжностно разписание на дейност БКС към Кметство Обзор 2012 г., допълнително споразумение към трудов договор, длъжностна характеристика на длъжността "шофьор", допълнително споразумение към трудов договор № 275/05.09.2008 г. и длъжностна характеристика за длъжността "чистач на улици", допълнително споразумение към трудов договор № 711/28.12.2009 г. и длъжностна характеристика за длъжността "събирач на смет", трудов договор № 131/31.03.2009 г. и длъжностна характеристика за длъжността "механик", справки за налични МПС и закупени материали за БКС-Обзор за 2011 г. -2012 г. Приел е, че наличието на депо за битови отпадъци (сметище) e удостоверено по делото с АЧОС № 5744/30.05.2014 г. и е формирал извод за дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа. Приел е, че от страна на Община Несебър не е предоставена услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, предвид характеристиките на имота - незастроен поземлен имот и с оглед подадените две декларации, съответно за 2011 и 2012 г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които не се ползват през годината. Неоснователни са касационните доводи, че макар в заповедите на кмета за определяне районите на предоставяните услуги да е посочена територията на Обзор - Южен плаж, следва да се разбира района на плажната ивица, а не местността "Южен плаж", известна още като "Каик ада", посочена в нотариалния акт за собственост. Мястото, където се намира процесния имот, е в обхвата на териториите, очертани от цитираните заповеди на кмета на общината, поради което изводите на съда в тази насока са правилни. За проверения период е предоставяна услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на Обзор, в чиито строителни граници попада имотът на дружеството-жалбоподател. По делото са представени надлежни и относими доказателства за реалното извършване на услугата от служители на кметство Обзор. Въз основа на представените доказателства съдът е достигнал до правнообоснован извод, че е установено реалното престиране на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на кметство Обзор. Според касатора, декларираният недвижим имот не попада в територия - обществено място по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 на Общински съвет - Несебър: улични платна, площади, пешеходни алеи, паркове, квартални градини, спирки на градския транспорт, части от тротоари и др., предназначени за обществено ползване. Твърди, че в близост до имота няма такива места и по делото се съдържат достатъчно данни, че около имота и около него няма инфраструктура, която да съответства на територии за обществено ползване, което е индиция за липсата на предоставяне на такава услуга. Възражението е неоснователно. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване само в случаите, когато услугата не се предоставя от общината. Таксата за услугата "чистота на териториите за обществено ползване" се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Възможно е точно до имота на касатора тази услуга да не е извършвана, след като е установено със съдебното решение, че не е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но почистване на териториите за обществено ползване е извършвано на територията на кметство Обзор, през които се преминава, за да се достигне до имота. Таксата се дължи за почистване на териториите за обществено ползване в населено място, а не само за териториите до имота на касатора, следователно, правилно съдът е приел, че дружеството дължи такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през процесния период. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. По отношение изводите на съда за дължимост на ТБО за компонента "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци или други съоръжения" мотивите на съда са основани на представения по делото акт за частна общинска собственост № 5744/30.05.2014 г. Този акт е неотносим към ревизирания период, той удостоверява наличие на депо към 30.05.2014 г., но не и за предходния период, за който са начислени задълженията за таксата по обезвреждане в депа на битови отпадъци. По делото не се съдържат други доказателства за наличие на депо през периода 2011 г. - 2012 г. Решението в тази част е необосновано и неправилно. По делото не е установено по категоричен начин релевантното обстоятелство, че кметство Обзор е разполагало с депо за битови отпадъци към момента на възникване на задълженията за плащане, поради което решението на съда за дължимост на тази такса е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо него, по същество, оспореният АУЗД в тази част следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение