Решение № 6056 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2654/2026 г.
ВАСВторо отделение03.06.2026 г.докладчик Светлозар Рачев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5705/29.12.2025г., постановено по адм.д. № 1068/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати общо на Н. Х. Б. с [ЕГН], Т. С. К. с [ЕГН] и Й. С. К. с [ЕГН] сумата 1000,- /хиляда/ евро, представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград против решение № 5705/29.12.2025г., постановено по адм.д. № 1068/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му, претендира разноски. Ответниците – Н. Х. Б., Т. С. К. и Й. С. К. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците С. С. З. и Д. И. Д. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отменил Виза № № АП-0104-128 от 17.05.2023 г., издадена от главния архитект на община Благоевград, за изработване на проектно решение от инженер-конструктор с указание за изпълнение на допълващо застрояване – 2 /два/ броя гаражни клетки в УПИ II-2497, кв. 145 по плана на ЦГЧ, Благоевград, имот с идентификатор 04279.614.17 по КК на Благоевград Законосъобразен е изводът на съда от първа инстанция, че оспорената пред него виза не отговаря на изискванията поставени с нормата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Според посочения законов текст визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В нарушение на законовите изисквания оспорената виза не съдържа посочване на допустимите височина, плътност и интензивност на застрояването. В обхвата й не са включени намиращите на изток от имота, предмет на визата, съседни имоти, както и наличните сгради и постройки в тях. Освен това въпреки, че кадастралната карта е влязла в сила през 2006г. – след подробния устройствен план от 1994г. /изменен през 1998г./, визата не е издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. По тези причини същата правилно е отменена. Неоснователно е касационното възражение, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като била подадена от лице без правен интерес. По делото не е спорно, че жалбоподателите в първата инстанция притежават идеална част от право на собственост върху УПИ II-2497, кв. 145 по плана на ЦГЧ, Благоевград, имот с идентификатор 04279.614.17 по КК на Благоевград. Следователно те попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал.1, във връзка с ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, поради което подадената от тях жалба е допустима. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и при липсата на възражение за прекомерност, своевременно направеното от ответниците Н. Х. Б., Т. С. К. и Й. С. К. искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в неговия претендиран и доказан размер 1000,- €, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
7- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 140, ал. 2 ЗУТ
- чл. 140, ал. 3 ЗУТ
- чл. 131, ал. 1
- чл. 208
- чл. 36