Решение № 10739 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2013 г.

Решение № 10739 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. във вр. с чл. 62, ал. 2 АПК. Образувано е по касационна жалба на "НЮ БОЯНА ФИЛМ" АД, представлявано от адв. Митков и адв. Методиева, против Решение № 439/21.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4703/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тодорка Петрова Димитрова, Виолета Петрова Кукева, Емилия Борисова Петрова, Милена Григорова Богданова-Кирилова, Бойка Бориславова Ангелова и Петър Борисов Тодоров, легитимиращи се като собственици на имот с идентификатор 68134.1945.104 като наследници на Петър Арнаудски, против заповед № КД-14-1/11.02.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в ЧАСТТА й, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в КК и КР за част от район "Витоша", Столична община, по отношение на имот с идентификатор 68134.1945.104. Фактическата грешка се изразява в несъответствие между отразеното в протокол № КД-10-17-50/20.10.2010 г. за приемане на измененията в КК и КР по реда на чл. 48, ал. 3 във връзка с чл. 45 ЗКИР, и представения от изпълнителя цифров и графичен материал по отношение на имотите, описани в протокол № КД-10-18-3/08.02.2011 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка, съответно не е приложим редът по чл. 62, ал. 2 АПК за поправката й. С процесната заповед в КР е извършена следната промяна: "Ню Бояна филм" АД е записан като собственик на имот с идентификатор 68134.1945.104 и имотът е отразен като спорен - в т. 3 от констатациите на одобрения с процесната Заповед № КД-14-1/11.02.2011 г. протокол от 08.02.2011 г. е взето решение процесният имот с идентификатор 68134.1945.104 да бъде отразен като спорен. Това решение е различно от взетото по-рано при изготвяне на КККР със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. Това не е отразено така и в графичната част на процесната заповед, доколкото по делото се съдържат скици на поземлени имоти, от които е видно, че имот с идентификатор 68134.1945.104 не е спорен. С чл. 53 и сл. ЗКИР се предвижда специална процедура за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, като съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки. Използвайки процесуалния ред, описан в чл. 62, ал. 2 АПК, а не специалния ред, изискван от ЗКИР - чл. 53 и следващите, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение. В случая се касае промяна в КР, или поправка по смисъла на чл. 53 ЗКИР, и това може да се осъществи по предвидения в специалния ЗКИР ред. Била е приложима разпоредбата на § 1, т. 9 ЗКИР, което не е взето предвид от административния орган. Това ограничава възможността на жалбоподателите да защитят правата си, защото не е отчетен евентуалният спор за материално право между тях и заинтересованата страна. Очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК се изразява в несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване в разпоредителната част на административния акт. Правилно съдът е приел, че в случая такова несъответствие не е налице, тъй като с обжалваната заповед се формира съвсем друго волеизявление. Извършената с атакувания акт поправка изключва спор за материално право, какъвто съобразно доказателствата по делото явно е налице. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав