Решение № 946 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2013 г.

Решение № 946 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Велико Търново при ЦУ на НАП (с предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП против Решение № 139/20.03.2013 г., постановено по адм. д. № 1245/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта в която е отменен ревизионен акт (РА) № 1100992/08.08.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 595/24.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му в която на "Теди-85" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 506.48 лв. по шест фактури, издадени от доставчика "Трендафилов Транс" ЕООД. В полза на "Теди-85" ЕООД е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 685.45 лева. В касационната жалба се излагат подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу ревизионния акт (РА) в отменената му част. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - "Теди-85" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваната му част на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Теди-85" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 1100992/08.08.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 595/24.11.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2010 г. е начален размерът на ползвания от "Теди-85" ЕООД данъчен кредит със стойността на данъка по издадени му КИ № 7/19.08.2010 г. - 17 900.00 лв. и КИ № 181/29.09.2010 г. - 95 439.20 лв., а за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 8 506.48 лв. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че неправилно с РА в отменената му част е отказано право на данъчен кредит по 6 бр. фактури, издадени от "Трендафилов Транс" ЕООД с предмет на доставката дизелово моторно гориво и Евро дизел. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки по фактури № № 0 .. 1668/22.09.2010 г., ф-ра № 0.. 1844/28.09.2010 г., № 0.. 1846/29.09.2010 г., № 0.. 1847/30.09.2010 г. с предмет на доставката дизелово моторно гориво и ф-ри № 0.. 1794/25.10.2010 г. и № 0.. 1797/29.10.2010 г. с предмет на доставката Евро дизел. Съдът е приел, че доставките по тези фактури, издадени от "Трендафилов Транс" ЕООД следва да бъдат признати за реално осъществени. Административен съд-Велико Търново е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за наличие на реални доставки на дизелово моторно гориво и Евро дизел в процесния данъчен период - м. 09 и м. 10.2010 г., при което е счел, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Въз основа на писмените доказателства съдът правилно е приел за доказано, че доставчика Трендафилов Транс" ЕООД ЕООД е доставил дизелово моторно гориво и Евро дизел на ревизираното лице. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между страните, обезпечеността на получателя за съхранение на полученото гориво и използването му за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставките. В касационната жалба е възпроизведено становище на органа по приходите относно обстоятелствата, свързани с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки или превоз като доставка на услуга. Придобиването на стоките от доставчика и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събраните достатъчно доказателства, установяващи че доставчикът Трендафилов Транс" ЕООД е разполагал със съответното количество дизелово моторно гориво и Евро дизел, съответстващо на доставеното количество гориво, предмет на доставките по спорните фактури, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за реални. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само паради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик или на неизрядност на документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходните доставчици. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение