Решение № 4634 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2009 г.

Решение № 4634 от 9.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Въльо Досев Вълев, от гр. София, против решение № 356 от 3.04.2009 г., постановено по адм. д. № 871/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът твърди, че решението е нищожно и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Ответниците Николина Минкова Колева, Тодор Денев Денев и Христо Георгиев Маслев, чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Ответниците - кметът на Община Бургас, Евелина Костова Матеева, Марийка Андреева Кръстанова, Петя Василева Ганева, Андрей Василев Кръстанов, Анка Атанасова, Софка Димова Сиракова, Маргарита Иванова Илиева, Иван Илиев, Илийка Атанасова, Костадин Иванов Атанасов, Иванка Михалчева, Марийка Петкова Атанасова, Костадин Иванов Атанасов, Антоанета Иванова Каябашева, Стамен Георгиев Кирков, Мария Василева Йовчева, Живка Стоева Вълева, Митка Иванова Иванова, Никола Иванов Сарафов, Теодор Тодоров Куюмджиев, Богомил Димитров Вълев, Марко Николов Вълев, Линда Валнер Коен, Райна Асенова Вълева, Никола Трендафилов Пенев и Иван Стефанов не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Върховният административен съд, след като обсъди изложеното в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение № 1322/27.05.2008 г. на кмета на Община Бургас, с което е отказано извършването на корекция в кадастралния план на ЦГЧ - Бургас, изразяваща се във въвеждане на нов имот № 2409, коригиране на ПИ № 547 и заличаване на ПИ № 548. Обжалваното решение е валидно. Постановено е от законен съдебен състав, в предписаната от закона форма, подписано е и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което твърденията на касатора за противното са неоснователни. Последният не сочи каквито и да било пороци, водещи да нищожност на обжалваното решение. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязла в сила заповед 1684/20.08.2007 г. на касатора е отказано отразяване на непълнота в кадастралния план на ЦГЧ, гр. Бургас, изразяваща се във въвеждането на нов ПИ № 2409, коригиране на ПИ № 547 и заличаване на ПИ № 548, поради постъпило възражение от заинтересуваното лице Евелина Костова Матеева, както и че констативният акт не е подписан от заинтересуваните физически лица, носители на вещни права върху процесния имот. Тази заповед е обжалвана от Досев, но с влязло в сила определение на 11.12.2007 г., постановено по адм. д. № 1310/2007 г. по описа на Административен съд гр. Бургас жалбата против заповед № 1684/20.08.2007 г. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. С молба от 12.03.2008 г. касаторът отново е сезирал кмета на Община Бургас за попълване на кадастралния план - ЦГЧ, гр. Бургас с имот № 2409, коригиране на ПИ № 547 и заличаване на ПИ № 548. Към молбата били приложени заповед № 1435/10.07.1992 г. на кмета на Община Бургас и констативен акт от 2.07.2007 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, съставен на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР и чл. 53 от ЗКИР. С оглед на изложеното изводите на първоинстанционният съд, че административното производство се е развило по реда на чл. 99 и сл. от АПК са незаконосъобразни. В молбата за отстраняване на непълноти в кадастралния план липсват каквито и да било твърдения и искания, обосноваващи приложението на чл. 99 и сл. от АПК. За наличие на такова искане не сочат и приложените към молбата доказателства, които са били налични и при провеждане на административното производство по издаване на заповед № 1684/20.08.2007 г. Последната е относима за същия имот, постановена е по повод направено искане от касатора за попълване на кадастралния план и при участието на заинтересувани лица - носители на вещни права върху имота, които са възразили срещу нанасянето на имота. От изложеното следва, че административният орган се е произнесъл с решение № 1322/27.05.2008 г. при наличие на влязъл в сила административен акт, което е недопустимо, тъй като административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва, затова той не може да издаде нов акт по същия въпрос - чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден вън от техните хипотези, е нищожен. При издаване на оспореното решение административният орган не е извършил проверка за допустимост на искането, поради което административният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата нищожност. След като е бил сезиран със същото искане, без представяне на нови доказателства и без промяна на фактическите обстоятелствата, при които е била издадена заповед № 1684/20.08.2007 г., кметът на Община Бургас е следвало да прекрати производството и да не се произнася по съществото на искането. Доводите на касатора, че носителите на ограничени вещни права върху имота - етажни собственици и носители на правото на строеж не са заинтересуваните лица, са неоснователни. Разпоредбата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР определя като заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР собствениците и носителите на други вещни права на недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението. Като носители на вещно право на строеж върху имот, които се засяга от исканото изменение на кадастралната карта собствениците на обособени обекти в сградите с режим на етажна собственост са в кръга на лицата, очертан с цитираната норма, поради което неподписването на акта за непълноти и грешки от тях е пречка за одобряване на исканото изменение, респективно е основание за постановяване на отказ. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което обжалвания административен акт следва да бъде прогласен за нищожен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,