Решение № 4617 от 12.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител адв. Бошнаков, срещу Решение 1066 от 08.11.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 1092/2023 г. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че мотивите към оспорената наредба нямат изискуемото съдържание по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ по отношение на спорните текстове, доколкото законът не изисква обосновка на всяка отделна разпоредба. Излагат се доводи за спазване на предвидената процедура по приемане на оспорената наредба, както и за неправилност на извода на съда, че разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ не може по аналогия да се прилага за преместваемите обекти. Според касатора неправилно са изводите на съда, че оспорените разпоредби от наредбата противоречат на чл. 3, ал. 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, както и че оспореният чл. 15 от наредбата е незаконосъобразен. Възразява се още, че в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е връчен на страните по делото препис от молбата на Ди-М-Груп ООД за присъединяване към оспорването. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата, както и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответниците Сдружение с нестопанска цел Асоциация за защита на дребния и среден бизнес /СНЦ АЗДСБ/, Сдружение с нестопанска цел Сдружение за защита на малкия и средния бизнес Бургас /СНЦ СЗМСБ Бургас/ и Кадев ЕООД, редовно призовани, в съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. В приложени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Стойков, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Кадев ЕООД претендира присъждане и на разноски по делото. Ответникът Ди М - Груп ООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на СНЦ АЗДСБ, СНЦ СЗМСБ Бургас и Кадев ЕООД с искане за отмяна на чл. 9, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 15 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Бургас /НУРППОЕГОТОБ/, както и на чл.10, ал.1 в частта за срок по-малко от 20 дни,чл. 11, ал. 2, изр. първо в частта дължимия наем или и изр. второ в частта месечен наем или, чл. 11, ал. 4 в частта а в случай, че по време на заявеното мероприятие ще се осъществява търговска дейност и е с продължение над 15 /петнадесет/ дни, се провежда процедура съгласно чл. 9 и чл. 12, ал.1, изр. първо в частта след провеждане на търг или конкурс, се заплаща достигнатата месечна наемна цена, а в останалите случаи и изр. второ в частта Наемите и от НУРППОЕГОТОБ. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отменил чл. 9, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 от НУРППОЕГОТОБ в частта за срок по-малко от 20 дни; чл. 11, ал. 2 от НУРППОЕГОТОБ в частите дължимия наем или и месечен наем или; чл. 11, ал. 4 от НУРППОЕГОТОБ в частта а в случай, че по време на заявеното мероприятие ще се осъществява търговска дейност и е с продължение над 15 /петнадесет/ дни, се провежда процедура съгласно чл. 9; чл. 12, ал. 1, изр. първо и второ от НУРППОЕГОТОБ в частта след провеждане на търг или конкурс, се заплаща достигнатата месечна наемна цена, а в останалите случаи и в частта Наемите и; чл. 15 от НУРППОЕГОТОБ, както и е осъдил Община Бургас да заплати разноски по делото. За да постанови оспореното решение Административен съд Бургас е приел, че жалбата на СНЦ АЗДСБ и СНЦ СЗМСБ Бургас се явява допустима, тъй като те имат качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 от АПК и разполагат с активна процесуална легитимация по чл.186, ал.1 от АПК, във връзка с Тълкувателно решение 2 от 12.02.2010 г. по тълк. дело 4/2009 г. на Общо събрание на колегиите на ВАС, както и за тях е налице право на оспорване на процесната наредба, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени - в обществен интерес и то в сферата на отношенията, регулирани от наредбата. По отношение на жалбоподателя Кадев ЕООД, доколкото същият е представил разрешение за поставяне на временен преместваем обект, издадено от Община Бургас, съдът приема за безспорно, че същият е лице, попадащо в обхвата на чл. 186, ал. 1 от АПК. Прието е от първоинстанционния съд, че оспорената наредба макар и издадена от материално и териториално компетентен орган, е приета при неспазване на изискването по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, доколкото приложените по делото Мотиви към наредбата нямат изискуемото съдържание по отношение на спорните текстове на наредбата и същите са бланкетни. Според съда липсата на определеното от закона съдържание на мотивите, освен че представлява формално нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, препятства също така възможността съдът да извърши необходимата обоснована проверка за спазване на принципите при подготовката на подзаконовия нормативен акт, както и че това нарушение е съществено по своя характер и като такова се отразява пряко върху материалната законосъобразност на акта, тъй като не дава възможност да се извърши ефективен контрол за съответствие с относимите законови разпоредби. По отношение на законосъобразността на чл. 9, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 11, ал. 4 и чл. 12, ал. 1 /в оспорените части/ от наредбата съдът приема, че при приемане на тези текстове неправилно са смесени понятията общински такси по смисъла на чл. 72 от ЗМДТ и наемна цена по договор, сключен на основание чл. 14 от ЗОбС, както и неправилно е приложен по аналогия за преместваемите обекти чл. 8, ал. 4 от ЗОбС. Според съда смесването на двете понятия и приемането за разграничение на срока за поставяне над 15 или 20 дни води до незаконосъобразност на оспорените норми. Административният съд приема също така, че при приемане на оспорените норми също така не е взето предвид, че част от местата, на които се поставят преместваеми обекти са публична общинска собственост, съответно задоволяват потребностите на населението на общината и за тяхното отдаване под наем е въведен специален ред по чл. 14, ал. 7 от ЗМДТ след решение на общинския съвет. С оглед на това съдът е обосновал извод, че на практика с оспорените разпоредби общинският съвет е добавил нов начин за определяне на лицето, което да поставя преместваем обект, нов начин за определяне на цената, която ще се заплаща, както и промяна на вида правоотношение между лицата и общината под формата на наем, като всичко не съответства на закона, тъй като в него не е предвидено преместваемите обекти да се отдават под наем чрез търг или конкурс. Според съдебния състав оспорените разпоредби са в противоречие и с чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД, като въведените изисквания за участие в публични търгове или конкурси е форма на ограничаване и въвеждане на тежести при административното регулиране и административния контрол и надвишаващи обществено оправданите граници по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД. Относно законосъобразността на разпоредбата на чл. 15 от НУРППОЕГОТОБ съдът приема, че същата съдържа неясното и вътрешно противоречие какво е инвестиционна инициатива, какъв следва да е вида й и кой момент ще се приеме за нейното стартиране. Според съда с тази разпоредба се въвежда и ново основание за отнемане на разрешението за ползване на място, с което недопустимо урежда по нов начин правоотношения, които вече са уредени с нормативен акт от по-висока степен чл. 80 от ЗМДТ, поради което същата е незаконосъобразна и следва да се отмени. Прието е от съда също така, че установяването на подобно нормативно закрепено основание за преустановяване действието на влязъл в сила индивидуален административен акт, каквото е разрешението за поставяне, без това да е обусловено от наличието на особено значим обществен интерес, е в противоречие с правото на свободна стопанска инициатива и принципите за прозрачност и предвидимост на дейността по административно регулиране на стопанската дейност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената наредба е приета от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8 от ЗНА, както и че при приемането й са спазени формалните и процедурни изисквания. Правилен е и извода на административния съд, че приемането на оспорените текстове от наредбата не е мотивирано в нарушение на изискването по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, като изложените от съда мотиви в тази насока изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. По съществото си мотивите към процесната наредба са бланкетни и приравними на липсата им по разрешените с атакуваните текстове въпроси. Настоящата съдебна инстанция споделя и крайния извод на административния съд за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от НУРППОЕГОТОБ, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебния акт. Правилно съдът приема, че при приемане на оспорените текстове от процесната наредба неправилно са смесени понятията общински такси по смисъла на чл. 72 от ЗМДТ и наемна цена по договор, сключен по реда на ЗОбС, както и че неправилно е въведено разграничение на срока за поставяне над 15 или 20 дни. В тази връзка правилен е и извода на съда, че разпоредбата на чл. 8 от ЗОбС не може по аналогия да се прилага за онези преместваеми обекти, чието поставяне и заплащане на такса е регламентирано в ЗМДТ, както и че разпоредбите в раздел II от ЗМДТ не предполагат и отдаване под наем по реда на ЗОбС. Неправилно обаче първоинстанционният съд приема, че по отношение на преместваемите обекти приложими се явяват само разпоредбите на чл. 72, чл. 73 и чл. 79 от ЗМДТ, но не и тези на ЗОбС. Заплащането на такса по чл. 72 от ЗМДТ е обвързано само с терените, изрично посочени в ал. 1 на цитираната разпоредба, както и с разпоредбата на чл. 56а, ал. 1 от ЗУТ, която включва и само определен вид преместваеми обекти. Така посочената разпоредба от ЗМДТ обаче обосновава единствено събиране на такса от общината за ползване на посочените в нея терени, но нито замества, нито изключва процедурата за предоставяне на общински имоти за ползване, включително и за поставяне върху тях на определен вид преместваеми обекти, по реда на ЗОбС чрез публичен търг или конкурс и при заплащане на наем. В тази връзка следва да се има предвид също така, че таксата по ЗМДТ и дължимият наем по ЗОбС са вземания с различен характер, доколкото таксата се дължи за покриване на материално-технически и административни разходи на общината по предоставяне услугата - ползването на пазар например, а наемът е цената за ползването на общинския имот /в този смисъл е и определение 1142 от 23.11.2010 г. на ВКС по гр. дело 932/2010 г./. Доколкото таксата няма характер на наемна цена за имота и не изключва претенцията за заплащане на наем, то незаконосъобразно и в нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА в оспорените разпоредби от наредбата - чл. 9, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 11, ал. 4 и чл. 12, ал. 1 /в оспорените части/ , касаторът е въвел разграничие за заплащане на наем или такса въз основа на времето за поставяне на преместваемите обекти по-малко или повече от 20 дни, както и с продължителност над 15 /петнадесет/ дни/. Разграничението за заплащане на наем или такса не би могло да следва от периода на ползване на общинския имот, тъй като в приложимите в случая разпоредби на ЗМДТ, ЗОбС и ЗУТ, се вземат предвид както видът на преместваемите обекти, така и вида и предназначението на общинските терени, и не на последно място характера на вземанията. Правилен е и извода на съда за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 15 от НУРППОЕГОТОБ, доколкото в същата се съдържа неяснота относно вида на инвестиционната инициатива и в кой момент следва да се прекрати издаденото разрешение за поставяне. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително по делото се установява, че в нарушение на чл. 189, ал. 2, изр. второ от АПК административният съд не е изпратил препис от молбата на Ди М - Груп ООД за присъединяване към оспорването на касатора. Това обаче нарушение не е от категорията на съществените нарушения на съдопроизводствените правила, което да е довело до нарушаване правото на защита на касатора ответник в първоинстанционното производство. По изложените съображения обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Кадев ЕООД за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати реално изплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 12.03.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,