Решение № 813 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2008 г.

Решение № 813 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Атанасов Терзиев от гр. Разград, против решение № 54/22.07.2008 г., постановено от Административен съд гр. Разград по адм. д. № 61/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-РЗ-3/9.04.2008 г. на Началника на РДНСК-Разград, за премахване на незаконно изградена второстепенна постройка - навес, находящ се в ПИ пл. № 4902, кв. 111 по плана на гр. Разград, ул. "Жеравна" № 81. Решението се счита неправилно и необосновано, настоява се за отмяната му. Сочат се нарушения на процесуалните правила, поради отказ на съда за събиране на допълнителни доказателства, а след като предметът на акта касае строеж, осъществен при действието на отменения ЗТСУ, през 1992 г., който в по-голямата си част съответства на ЧКЗР, той не е незаконен, какъвто извод е направен само въз основа на липсата на разрешение за строеж за допълващо застрояване. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната по касация страна - Началник ДНСК - София, чрез юрк. Шалдупова, моли за отхвърлянето на касационната жалба, като неоснователна и недоказана. В хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е изпълнен без разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, което го определя като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, като с оглед разпоредбата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ, подлежи на премахване по реда на чл. 225 от ЗУТ, каквото е разпоредено от адм. орган с издадената обжалвана заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба на Атанас Терзиев, срещу решението на Административен съд - Разград. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Първоинстанционният административен съд подробно е изследвал фактическата обстановка, изложил е съображения по съществото на спора, приемайки законосъобразност на процесния административен акт, с оглед което е отхвърлил жалбата и е присъдил разноски в полза на РДНСК-Разград. Решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед неправилното конституиране на страните в производството. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК, съдът конституира страните служебно. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и от касационната инстанция. В конкретния случай органът издал акта, е Началникът на РДНСК-Разград. Чрез него е била подадена жалбата, той я е комплектовал и отправил в съда, съгласно разпореждане от 29.04.2008 г. правилно е бил конституиран като ответна страна, на негов служител е връчена и първата призовка по делото. От приетото и приложено на л. 29 по делото пълномощно е видно, че Н-кът на ДНСК-София е предоставил права по представителство на юрк. Тодорова и за това няма пречка, но когато надлежна страна в дадено производство е именно ДНСК. В случая това е довело до порочен ход на процеса, след като, без изричен акт на съда по замяна на страните, съдебното заседание от 14.05.2008 г. , е продължило с ответник ДНСК, всички призовки за отлагането на делото са връчвани на Тодорова в качеството й на процесуален представител на ДНСК, по този начин са събирани доказателствата и изслушан експерта, след което е било депозирано становище по спора от името на РДНСК, на Регионалната дирекция е била дадена възможност за допълнителни писмени бележки след представените от жалбоподателя, а съобщението за изготвеното съдебно решение е с адресат ДНСК, "чрез РДНСК". При така описаната непоследавателност в процесуалните действия на съда, решението следва да бъде обезсилено, като недопустимо - постановено при участие на ненадлеждна страна в производството. Със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г., Н-кът на ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК правомощията си да издават заповеди, с оглед чл. 222, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконни строежи, т. е. предоставил е определен обем от правата си на н-ците на РДНСК. При делегирането на права, органът, на когото те са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването, неприложима е разпоредбата на чл. 215, ал. 4, второ изречение ЗУТ. С оглед това, в конкретния случай административният съд е допуснал събирането на доказателствата и приключването на съдебното дирене при участието на ненадлежна страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Налице са основанията за обезсилване на решението, съгласно чл. 209, т. 2 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с ответник по оспорването - РДНСК гр. Разград. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК,