Решение № 2474 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2020 г.

Решение № 2474 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по искане на "Обединена Българска Банка" АД, чрез юрисконсулт Д. Котларов, за отмяна на Решение № 26/11.08.2020 г. по адм. д. № 257/2020 г. по описа на Административен съд - Русе. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото между същите страни, за същото искане и на същото правно основание е постановено Решение № 158 от 01.07.2019 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение по в. т. дело № 320/2019 г., което противоречи на Решение № 26/11.08.2020 г. по адм. д. № 257/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, чиято отмяна се иска, като неправилно. Твърди се, че с решението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Русе приел, по отношение на длъжника и кредиторите в производството, че включеното в Разпореждания за разпределение с № С200018-125- 0051835/24.02.2020 г. и с № С200018-125-0051839/24.02.2020 г. (с длъжник "БИЛБОБУЛ" ООД, [ЕИК]) на Публичен изпълнител М. Цветкова от ТД на НАП - Варна, офис (ИРМ) Русе за разпределение на получена сума в общ размер на 4779. 00 лева (700. 00 лева депозит и 4079. 00) лева доплащане, получени от И. Илиев, [ЕГН] за продажбата на МПС: Товарен автомобил - марка PEUGEOT, модел - ПАРТНЕР, следва да се разпределят в полза на кредитора Национална агенция за приходите, поради привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД върху получена сума от публичната продан по изпълнителното дело, водено от публичен изпълнител М. Цветкова от ТД на НАП - Варна, офис (ИРМ) Русе върху запорирана движима - МПС на длъжника, описани в постановление за налагане на обезпечителна мярка - запор, вписан в ЦРОЗ на 20.06.2018 г. и на 18.07.2018 г. Счита, че този извод е неправилен и в противоречие с постановено Решение № 158 от 01.07.2019 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение по в. т. дело № 320/2019 г., съгласно което, както и в други решения се приема, че след изменението на чл. 26 от ЗОЗ, вписването на наложените от НАП запори са загубили своето действие. С оглед изложеното счита, че неправилно Административен съд - Русе извлича от този запор несъществуващи привилегии за НАП по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. С оглед на изложеното, се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 26/11.08.2020 г. по адм. д. № 257/2020 г. по описа на Административен съд - Русе и връщане на делото на Административен съд - Русе за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането за отмяна – директора на ТД на НАП – Варна, не взема становище по делото. Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право – правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. С Решение № 26/11.08.2020 г. по адм. д. № 257/2020 г. по описа на Административен съд - Русе е отхвърлена жалбата на Обединена българска банка АД със седалище гр. София, против Решение № 71/10.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на банката срещу Разпореждания с изх. № С200018-125-0051839/24.02.2020 г. и изх. № С200018-125-0051835/24.02.2020 г., издадени от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе, за разпределение на постъпили суми в общ размер на 4 779, 00 лв. по изпълнително дело № 170334497/2017 г. С Решение № 158 от 01.07.2019 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение по в. т. дело № 320/2019 г., се отменя решение № 206/11.03.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т. д. № 1713/2018 г., в уважената му част по иска на НАП – гр. София по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, както и в частта за разноските и държавната такса, като вместо него се отхвърля иска на НАП – София по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване на неприета привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 – ТЗ – вписан по реда на ЗОЗ наложен по ДОПК запор върху останалите десет автомобила, за предявените и приети публични вземания в общ размер на 1 050 089, 35 лева, в откритото производство по несъстоятелност на "Ост трейдинг" ЕООД - гр. Варна, [ЕИК] /по т. д. № 1698/2017 г. на ВОС/. В случая е безспорно, че двете решения, отметната на едното, от които се иска, имат различен предмет, различни страни и са постановени съответно по административно и търговско дело. По административното дело № 257/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, по което е постановено Решение № 26/11.08.2020 г. на Административен съд - Русе, предмет на оспорване е било решение на решаващ орган – директор на ТД на НАП - Варна, в производство по чл. 267 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалба на Обединена българска банка срещу два административни акта - Разпореждания с изх. № С200018-125-0051839/24.02.2020 г. и изх. № С200018-125-0051835/24.02.2020 г., издадени от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе, за разпределение на постъпили суми в общ размер на 4 779, 00 лв. по изпълнително дело № 170334497/2017 г. Като страни са конституирани: оспорващия – "ОББ" АД и ответник - директор на ТД на НАП – Варна. Търговското дело, по което е постановено Решение № 158 от 01.07.2019 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение по в. т. дело № 320/2019 г., има за предмет установителен иск на НАП – София по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ – вписан по реда на ЗОЗ наложен по ДОПК запор върху десет автомобила, за предявените и приети публични вземания в общ размер на 1 050 089, 35 лева, в откритото производство по несъстоятелност на "Ост трейдинг" ЕООД - гр. Варна, [ЕИК]. Като страни са конституирани: ищец - НАП и ответник - "Ост трейдинг" ЕООД - гр. Варна и синдика. Молителят "ОББ" АД не е конституиран като старна. Безспорно решението по търговското дело, не разрешава със сила на присъдено нещо спора за законосъобразността на административните актове. Следователно противоречие между диспозитивите на съдебните решения не е налице. А трайно е застъпено становището в доктрината и практиката, че за да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва противоречието да е между диспозитивите на съдебните решения, а не между техните мотиви, тъй като мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. Ето защо твърдяното противоречие само между мотивите на двата съдебни акта, не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК, правомощията на ВАС в производството по отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК са само да отмени неправилното решение. Това е така, защото соченото основание за отмяна изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. След отмяна на неправилното решение, спора ще е разрешен със сила на присъдено нещо с другото правилно решение и не се налага връщане на делото за ново разглеждане в надлежен съд от друг състав. В случая до такъв резултат не може да се стигне, защото при отмяна на Решение № 26/11.08.2020 г. по адм. д. № 257/2020 г. по описа на Административен съд – Русе няма да остане друго влязло в сила решение, което да разрешава със сила на присъдено нещо спора за законосъобразност на административните актове. С това е наясно и самия молител, защото претендира след отмяна на решението на Административен съд – Русе да се постанови връщане на делото на същия съд за постановяване на ново решение при съобразяване с мотивите на Решение № 158 от 01.07.2019 г. на Апелативен съд - Варна, Търговско отделение по в. т. дело № 320/2019 г. А в производството по искане за отмяна не се разрешава материално правен спор. Единствено в хипотеза на отмяна по чл. 239, т. 4 АПК се прави преценка кое от двете противоречиви решения е правилно и се отменя неправилното. На последно място, извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, следва да се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение