Решение № 460 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2010 г.

Решение № 460 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Областно пътно управление Добрич срещу решение № 9 от 25.02.2010 г. по адм. д. № 410/2009 г. на Административен съд Добрич, с което е обявено за нищожно писмо изх. № ИД-03-243 от 20.07.2009 г., издадено от директора на Областно пътно управление, в частта, в която е указано на "Генчев и Ко" ООД гр. Варна, в срок до 15.08.2009 г. да бъдат монтирани стоманени предпазни огради / СПО/, където е необходимо за обезопасяване на местоположението на изградени рекламни съоръжения, собственост на дружеството, разположени на път I-9 "Дуранкулак -Балчик -Варна" и е отменено писмо изх. № ИД -03-215 от 6.07.2009 г. и изх. № ИД-03-243 от 20.07.2009 г., издадени от директора на Областно пътно управление, в частта, с която е указано на "Генчев и Ко" ООД гр. Варна, в срок съответно до 15.07.2009 г. и 15.08.2009 г. да бъдат демонтирани или преместени и монтирани на друго място изградени рекламни съоръжения /РС/, собственост на дружеството, разположени на път I-9 "Дуранкулак -Балчик -Варна", II-97 "Обходен път Добрич" и II-71 "Силистра - Добрич- Оброчище", поради неспазване изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, а с второто писмо да бъдат преместени две от рекламните съоръжения на минимум 3 м в целия си габарит от ръба на пътната настилка поради неспазване на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП. Подадена е и частна жалба срещу определение № 65 от 16.03.2010 г. по адм. д. № 410 от 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на директора на ОПУ Добрич за отмяна на глоба в размер на 200 лв., наложена на основание чл. 91, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът не е взел становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за законосъобразност на постановеното решение и за основателност на подадената частна жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбите за процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка: На дружеството е изпратено уведомително писмо изх. № ИД -03-215 от 6.07.2009 г. от директора на Областно пътно управление Добрич относно предприемане на действия в изпълнение на заповед № РД-11-302/4.06.2009 г. на изпълнителния директор на НА "Пътна инфраструктура" - София за извършване на проверка за съответствието на рекламните съоръжения с изискването "да не се изграждат рекламни съоръжения 500 преди кръстовище, в него и 500 м след него", предприемане на действия за отстраняване на нарушенията за намаляване на риска от ПТП. Дружеството е уведомено, че в изпълнение на заповедта е извършена проверка от комисия, назначена със заповед № РД-08-26/26.06.2009 г. на директора на ОПУ Добрич при което е установено, че 6 рекламни съоръжения / описани в писмото/ се намират в кръстовище, не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП и нарушението следва да се отстрани като се демонтира рекламното съоръжение, съгласно предписанията в констативни протоколи с № от 16 до 20 от 6.07.2009 г., в срок до 15.07.2009 г., след който рекламните съоръжения, които не отговарят на изискването ще бъдат демонтирани. С уведомително писмо изх. № ИД-03-243 от 20.07.2009 г., на директора на Областно пътно управление Добрич дружеството е уведомено, че в изпълнение на заповед № РД-11-302/4.06.2009 г. на изпълнителния директор на НА "Пътна инфраструктура" за извършване на проверка за съответствието на рекламните съоръжения с изискването "рекламното съоръжение в целия си габарит да отстои най- малко на 3,00 м от ръба на пътната настилка", предприемане на действия за отстраняване на нарушенията и обезопасяване на местоположенията на рекламните съоръжения за намаляване на риска от ПТП е извършена проверка назначена със заповед № РД-08-26/26.06.2009 г. на директора на ОПУ Добрич при което е установено, че шест рекламни съоръжения не отговарят на изискванията /за две от съоръженията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП/ и нарушението следва да се отстрани в срок до 15.08.2009 г., като се премести рекламното съоръжение на минимум 3 м в целия си габарит от ръба на пътната настилка, съгласно предписанията на констативен протокол № 37 от 17.07.2009 г. Посочено е, че след 15.08.2009 г рекламните съоръжения, които не отговарят на изискването и не са обезопасени / където е необходимо/ ще бъдат демонтирани. С оспорените пред съда уведомителни писма, дружеството е уведомено, че с констативни протоколи е установено неизпълнение на нормативните задължения по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП, като е даден срок за доброволно отстраняване на нарушенията, като е посочено, че след изтичането му, рекламните съоръжения, които не отговарят на изискванията и не са обезопасени / където е необходимо/ ще бъдат демонтирани. Прието е, че обжалваните писма засягат пряко и негативно правата на дружеството като ползвател на рекламни съоръжения, в чиято тежест са вменени конкретни задължения във връзка с осъществяваната дейност по експлоатация на рекламните съоръжения, от писмата възникват неблагоприятни правни последици за дружеството, които го увреждат и представляват утежняващи административни актове, с които се предизвиква едностранна промяна в правната сфера на на дружеството. За да обяви частично за нищожно писмо изх. № ИД-03-243 от 20.07.2009 г. относно предпазните заграждения, съдът е приел, че директорът на ОПУ Добрич, без да има правомощие по закон е наредил обезопасяването на експлоатираните рекламни съоръжения с предпазни стоманени огради за сметка на дружеството, поради което е издал акт извън неговата материална компетентност. Неправилно е обявено за нищожно писмо изх. № ИД-03-243 от 20.07.2009 г., издадено от директора на Областно пътно управление, в частта, в която е указано на "Генчев и Ко" ООД гр. Варна, в срок до 15.08.2009 г. да бъдат монтирани стоманени предпазни огради / СПО/, където е необходимо за обезопасяване на местоположението на изградени рекламни съоръжения. Съгласно чл. 22 ЗП /ДВ бр. 69 от 2008 г./ Агенцията осъществява своята дейност чрез централна администрация и чрез специализирани звена по ал. 2, които се явяват административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, чиито властнически правомощия съобразно функциите на областните управления са конкретизирани в чл. 35, ал. 2 от правилника. Правомощията на ОПУ като специализирани териториални звена по осигуряване изпълнението на определени функции на НАПИ на територията на съответната административна област се извеждат от разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на НАПИ и нейната администрация (отм.), чл. 22 от ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата и като е приел, че оспореното писмо / в посочената част/ е издадено от некомпетентен орган, съдът е постановил незаконосъобразен акт. От друга страна в оспореното писмо изх. № ИД-03-243 от 20.07.2009 г. няма разпореждане да бъдат монтирани стоманени предпазни огради / СПО/ на конкретно определени рекламни съоръжения, посочено е само, че рекламните съоръжения, които не отговарят на изискванията и не са обезопасени / където е необходимо/ ще бъдат демонтирани. Както е приел и съда в мотивите си, в писмото от 20.07.2009 г. и в констативния протокол от 13.07.2009 г. не са посочени съоръженията които следва да бъдат обезопасени, нито вида и размера на предпазните огради, които следва да бъдат монтирани, а е определено общо задължение за обезопасяване "където е необходимо". В тази част решението на съда е недопустимо и следва да се обезсили. Прието е от съда, че обективираното във второто писмо нареждане за преместване на съоръженията, които не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП на определените за това места, без да са конкретизирани, вменява задължение без предмет противоречат на законовите норми и на издадените разрешения за специално ползване. Приел, че дружеството е длъжно да съобрази поведението си с условията в разрешенията и директорът на ОПУ Добрич не е могъл да вменява допълнителни задължения на титуляра на разрешенията, които противоречат на условията в тях. Предписанието да се преместят част от рекламните съоръжения, които да бъдат съобразени с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП би довело до промяна на предвиденото в разрешенията място за експлоатация на съоръженията. Решението в тази част е необосновано, постановено без да изискани и обсъдени издадените разрешения за за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение. Разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III ЗУТ и се издава по образец съгласно приложение № 1 от наредбата /чл. 13 от наредбата/. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата /обн. ДВ 62 от 2001 г./, разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато: т. 2 рекламното съоръжение отстои на не по- малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите, и 500 м от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища, т. 4 - рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най- малко на 3 м от ръба на пътната настилка. Разрешение за експлоатация на рекламни съоръжения се издава по образец съгласно приложение № 2 от наредбата, по искане на заинтересованото лице при изпълнение на условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение, като към искането се прилага и констативен протокол за изграденото рекламно съоръжение /чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. В случая уведомителните писма за преместване на изградените рекламни съоръжения са отправени до дружеството като собственик на изградените съоръжения, което качество не се оспорва, въпреки, че по делото са представени само разрешенията за експлоатация на рекламните съоръжения, които би следвало да възпроизвеждат условията при които са издадени разрешенията за изграждане на рекламните съоръжения. Разрешенията за за експлоатация на рекламните съоръжения е записано, че се разрешава на дружеството да експлоатира РС в определен обхват, указано е километричното разположение / напр. на път I-9 километър 53+400 - в разрешение № 1463 от 3.09.2007 г./ Не е изяснено така определеното местоположение на рекламното съоръжение описано в разрешението за експлоатация / в изпълнение на условията на разрешението за изграждане/, определя ли мястото на изграждане на съоръжението в нарушение на нормативните изисквания на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП или при така определеното с разрешението местоположение РС е могло да се изгради при спазване на тези нормативни изисквания, какво е определеното местоположение в разрешението за строеж и констативния протокол за изграденото рекламно съоръжение, който се прилага към искането за издаване на разрешение за експлоатация. Не са представени разрешенията за изграждане на рекламните съоръжения, за да се установят записаните в тях условия за изграждането им. В тези разрешения освен указаното точно километрично разположение се записва, че рекламното съоръжение с целия си габарит следва да отстои на минимум 3 метра от краен ръб асфалт и следва да се спазят изискванията, отразени в протокол за предварителен оглед на място. Тези посочени нормативни изисквания са съществували към момента на издадените на дружеството разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение / РС/ през 2007 г. и към момента на издаване на разрешенията за изграждане на рекламните съоръжения /Наредбата за специално ползване на пътищата, в която са заложени изискванията е приета през 2001 г./ В чл. 26, ал. 7 от ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата, включително да са спазени изискванията на ЗДвП, ЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, а съгласно ал. 9 разрешенията се отнемат при неспазване на условията предвидени в тях. Спазването на съществуващите нормативни изисквания за разполагане на рекламните съоръжения е задължително за лицата получили разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение, дори да не са описани изрично в разрешението. Съгласно чл. 5, ал. 1 от НСПП разрешенията за специално ползване на пътищата се издават по искане на заинтересуваните лица при условията и по реда на чл. 26 от ЗП и Наредбата, следователно и при условията на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП. Назначеното вещо лице по делото е посочило, че при измерване на място, десет от проверените съоръжения са изградени в зоната на кръстовището и не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а две от тях са изградени на по- малко от 3 м от ръба на пътната настилка и не отговарят на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 4 от наредбата, като посочените съоръжения отговарят на описаните в протоколите за проверка, констатациите по които не са оспорени от дружеството. Не е изяснено дали местоположението за разполагане на рекламното съоръжение, определено в разрешението за изграждането му и възпроизведено в разрешението за експлоатация предполага спазване на отстоянията, предвидени в разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП и при какви условия са одобрени разрешенията за строеж. Същото следва да се установи чрез представяне по делото на разрешенията за специално ползуване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения. Неотносими са доводите и представените данни в касационната жалба, че жалбоподателят не е заплатил дължимите държавни такси за 2009 г. Подадената частна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата на директора на ОПУ Добрич за отмяна на глоба в размер на 200 лв. е основателна. Глобата е наложена за неизпълнение на разпореждане за внасяне на депозит за вещо лице, което не е било необходимо, тъй като дружеството не е оспорвало фактическите констатации в констативните протоколи, съставени от длъжностни лица в това им качество и при оспорване в тежест на дружеството да докаже различни факти. Независимо от това депозита за вещото лице определен за сметка на административния орган е внесен с бюджетно платежно нареждане на 9.12.2009 г., за което са представени доказателства с молбата за отмяна на глобата. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение