Решение № 481 от 6.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2281/2008 г.

Решение № 481 от 6.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2281/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на И. Г. И. от с. Б., Б. област, против решение № II-20/04.02.2008 г. по гр. дело № 858/2007 г. на Бургаския окръжен съд, в отменителната му част. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му, в обжалваната част. Ответниците по касационната жалба В. Д. Г., С. Д. С., С. Д. А. и К. Д. К., всички от гр. Б., не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 94/31.08.2007 г. по гр. дело № 221/2006 год. на Районен съд- Ц., с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС и вместо него да постанови въззивния си акт, с който е уважил иска срещу ответника, а в останалата част да остави в сила първоинстанционното решение, която не е предмет на касационно обжалване, въззивният съд е приел по-различни правни изводи, за неговата основателност и доказаност. Обсъдил е наследственото правоприемство на ищците, като наследници на общите наследодатели С. П., починал през 1949 г. е оставил за наследник-своята дъщеря Х. С. К., починала през 2001 г., видно от представените удостоверения за смърт и наследници и от представения нот.акт за собственост върху процесния имот от 1944 г. Решаващият съд е приел за неоснователно и недоказано възражението на ответника за придобитото право на собственост върху имота, поради упражнена фактическа власт, прилагайки забранителната норма на чл. 29 ЗСГ, действаща за периода от 1973 г. до 1990 г. и отчитайки, че преди този период, общата наследодателка на ответника-неговата баба С., до смъртта си през 1961 г., не се е позовала на придобивна давност, въпреки че е останала да живее в имота, заедно с дъщеря си К., майката на ответника. След смъртта на С. през 1961 г. и майката на ответника, нейната наследница, останала да живее в процесния имот до смъртта си през 1999 г. не се е позовала на изключителни права, по силата на придобивната давност, по предвидените за това начини, за да демонстрира промяна на волята си да владее имота, като свой собствен. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че по отношение на процесния имот ищците се легитимират, като негови собственици, с правата на наследници на общия наследодател С, респ. на неговата единствена дъщеря Х. С., както че и този имот се владее без правно основание от ответника, в какъвто смисъл е постановил въззивното си решение, след отмяната на неправилния първоинстанционен съдебен акт и уважил иска по чл. 108 ЗС, за ревандикирането му. Касационният съд изцяло споделя правните изводи за основателност и доказаност на ревандикационния иск. Неоснователен е касационният довод за неправилност на правните изводи, обосновали неприложимост на института на придобивната давност за конкретното правоотношение. В хода на първоинстанционното производство ищците са оспорили обстоятелството, отразено в удостоверение за смърт и наследници на С. С. П., относно качеството на вписания като наследник С, втори съпруг, което оспорване е доказано с представеното удостоверение РД- 10-102/11.04.2007 г. на отдел "А" при Община Ц., от което е видно, че за лицата С. Г. П. и С. С. П. (С. А. К. мъж от първи брак) няма съставен акт за сключен граждански брак. Данните по делото, изразяващи се в показанията на свидетели не могат да обосноват правен извод за упражнените от С. П. (К.) фактически действия върху процесния имот, като към свой собствен, след смъртта на С. П., както и упражнената фактическа власт от нейната дъщеря К. до смъртта й през 1999 г., които действия са се изразявали единствено в поддръжката на имота, като поведение на добри стопани, които са живеели в него. Практиката на касационният съд е категорична в този смисъл, както и относно обстоятелството, на което се позовава касатора, относно декларирането на имота и заплащане на данъци за него, което обстоятелство също не представлява доказателства за осъществените обективни и субективни елементи от фактическия състав на придобивната давност, по смисъла на чл. 79 ЗС. По изложените съображения, касационният съд счита за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова