Решение № 2639 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2023 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ София при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, подадена чрез юрк. Кръстева срещу решение 4157 от 21.06.2023 г. постановено по адм. дело 11033/2022 г. по описа на Административен съд София -град, с което по жалба на НИСИКА ООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221021005772-091-001/28.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в потвърдената част с Решение 1677/21.10.2022 г., издадено от зам.директор на дирекция ОДОП- София при ЦУ на НАП, с който на дружеството НИСИКА ООД е доначислен ДДС и лихви в общ размер на 67 374, 73 лева за данъчни периоди от месец 09.2020 г. до месец 05.2021 г. и за месец 09.2021 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът излага твърдения, че към датата на издаване на фактурите няма данни дружеството REBOOT VENTURES SL. да е регистрирано по ДДС в Испания, като сочи, че изводите за това се базират на данни от информационната система на VIES. Представя доказателства справка към дата 26.06.2023 г. от системата VIES. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. В съдебно заседание чрез юрк. Калоферова поддържа касационната жалба и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът - НИСИКА ООД, чрез адв. Кирилова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски по делото. Представя списък по чл. 80 ГПК (л.27) и доказателства за платен адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Пред първоинстанционния административен съд е бил предмет на оспорване РА Р- 22221021005772-091-001/28.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, с който не са приети за реално извършени вътреобщностните доставки (ВОД) към испанското дружество REBOOT VENTURES SL. VIN ESB 01590223 /Ребуут Вентчърс С.Л/ по 7 фактури с предмет доставка на зърно лимец и транспорт и по 1 брой фактура 0000000043/16.11.2020 г., с предмет на консултантска услуга през ревизираните периоди, като органите по приходите са счели, че не са налице условията по чл.7, ал.1 и по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и са начислили задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 67 374, 73 лева за данъчни периоди от месец 09.2020 г. до месец 05.2021 г. и за месец 09.2021. Приходните органи приели, че липсват доказателства, че получателят REBOOT VENTURES SL. отговаря на изискванията да е регистриран по ЗДДС в държава членка на ЕС, поради което е счетено, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 1 ЗДДС и мястото на доставката на услугата е където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност, а именно на територията на страната. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че с оглед доказателствата по делото - Удостоверение за състояние на вписване в регистъра от Държавна агенция Данъчна администрация на 26.05.2022 г., се удостоверява че REBOOT VENTURES SL е вписано в регистъра на вътреобщностните оператори на 22.12.2021 г. в Общността /VIES/, както и че качество данъчнозадължено лице на получателя на доставките по процесните фактури REBOOT VENTURES SL. е придобито още на 05.07.2020 г. при общ режим на облагане с ДДС. Сочи, че съобразно извършената от съда служебна справка в системата VIES посоченият номер в издадените фактури - В01590223 е валиден ДДС номер. Предвид изложеното е приет за неоснователен извода на органите по приходите за неизпълнение на условията по чл. 7 от ЗДДС и на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС по отношение на доставката по процесните фактури. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС дава легално определение на понятието вътреобщностна доставка - доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 от с.з. Предпоставките за реализиране на нулева ставка за извършена вътреобщностна доставка са: доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка; стоките да са транспортирани или превозени до друга държава-членка и доставката да е възмездна. Липсата на която и да е предпоставка води до неприложимост на посочената разпоредба. Спорен и пред настоящия касационен състав е въпросът дали дружеството получател е регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на данъчното събитие испанското дружество е било регистрирано за целите на ДДС в съответната държава-членка на общността. Видно от представеното Удостоверение за състояние на вписване в регистъра от Държавна агенция Данъчна администрация на 26.05.2022 г., дружеството REBOOT VENTURES SL е регистрирано по общ режим на облагане с ДДС още на 05.07.2020 г., от която дата същото притежава данъчен идентификационен номер за целите на ДДС в тази държава В01590223, идентичен с посочения в процесните фактури. Безспорно съобразно същото удостоверение се установява и, че REBOOT VENTURES SL е вписано в регистъра на вътреобщностните оператори на 22.12.2021 г. За изясняване на спорния по делото въпрос следва да се посочи, че датата на вписването в системата VIES не следва да се приеме за начало на регистрацията за целите на ДДС, така както изисква нормата на чл. 7 от ЗДДС. Факт е, че испанското дружество-получател не е било регистрирано според Регламент 1798/2003 г. на Съвета от 07.10.2003 г. към датата на възникване на данъчното събитие, но включването на задължените субекти в системата за контрол и обмен на информация между държавите членки не е конститутивен елемент относно регистрирането за целите на ДДС в страните-членки на ЕС. Легалната дефиниция за VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, като според нея тя е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки. Наименованието й е абревиатура на европейската информационна система за обмяна на информация и данни между данъчните администрации на държавите членки относно функционирането на ДДС при вътреобщностната търговия. Тя дава възможност за проверка на валидността на данъчните идентификационни номера по ДДС на участниците в търговския обмен при тази търговия. Данъчните идентификационни номера на европейските фирми са с абревиатура VIN. Валиден VIN е идентификационният номер на лице, което към датата на възникване на данъчното събитие, обективирано във фактура за ВОД, е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата-членка, издала този номер. След като са били представени от страна на настоящата ответна страна по касация доказателства, че испанската фирма получател е била индивидуализирана чрез идентификационен номер с деклариране започването на дейността си, обстоятелството, че същият не съдържа префикс ES, който се поставя след така нареченото валидиране на ДДС номера, което е в изпълнение на Регламент 1798/2003 г. на Съвета от 07.10.2003 г., не означава, че доставка, по която фирмата, която се индивидуализира по този начин и е с качеството получател, не е страна по вътреобщностно придобиване. Съобразно изложеното правилно съдът е приел, че не може да бъде споделен извода, че след като данъчното събитие е настъпило преди подаването на VIES декларацията по смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, то липсва елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и не може да се признае процесната доставка за вътреобщностна такава. Това се предпоставя от информационните, обменни и контролни функции както на самата декларация, така и от предмета на обществени отношения, които се регулират от посочения регламент, съгласно чл. 1 от него. В допълнение следва да се посочи, че в случая, приходната администрация не е установила участие в данъчна измама, доколкото са взети всички разумни мерки в рамките на възможностите на доставчика, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. От всички доказателства по делото се е установило, че доставчикът е бил добросъвестен, предприел е всички разумни мерки при извършване на сделките, за да установи дали получателят е регистрирано лице в друга държава-членка. Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на 6 000 лв. съобразно материалния интерес съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 за минимални адвокатски възнаграждения. По делото са представени доказателства, че разноските са платени. Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение