Решение № 6041 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2014. г.

Решение № 6041 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12432/2014. г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от кооперация "Попово 93", гр. Попово срещу Решение № 1839 от 21.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4351/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 251200813 от 4.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 615 от 24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че установените публични вземания са погасени по давност поради изтичането на 5-годишен срок от годината, в която е следвало да се платят. Счита, че необосновано е прието, че процесните възнаграждения са изплатени на 31.12.2008 г., като в подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 251200813 от 4.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 615 от 24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за кооперация "Попово 93", гр. Попово са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ и КСО за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2008 г. в общ размер на 162 007.04 лв., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстаницонният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е установено, че в периода 1.01.2005 г. до 31.12.2008 г. кооперацията, в качеството си на работодател, не е внасяла дължимите данъци по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 42/49 от ЗДДФЛ. По отношение на задължителните осигурителни вноски по КСО за наетите по трудови правоотношения лица, вноските за ДЗПО - Универсален фонд, фонд ГВРС и вноските за НЗОК органите по приходите са констатирали, че са извършени частични плащания, които не покриват установените задължения. Въз основа на изисканите и представени от ревизираното лице справки е преценено, че трудовите възнаграждения за 2005 г. и 2006 г. са изплатени на 31.12.2008 г., като в счетоводството е начислен и удържан данък върху дохода за 2005 г. в размер на 15704.95 лв. и за 2006 г. - в размер на 12086.23 лв. За периода 1.01.2007 г. - 31.10.2007 г. възнагражденията на работещите по трудов договор са изплатени на 31.03.2008 г., за периода 1.11.2007 г. - 31.12.2007 г. - на 7.04.2008 г. В счетоводството на кооперацията е начислен и удържан данък за 2007 г. в размер на 11440.46 лева, който не е внесен. За 2008 г. е установено, че е начислен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 2443.78 лв., от който е внесен 1993.54 лв. В хода на съдебното производство е проведена и приета ССчЕ, заключението по която е кредитирано като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е прието за установено, че за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. трудовите възнаграждения на работниците са начислявани на последния ден от месеца, за който се отнасят и са изплатени на 31.12.2008 г.; за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. трудовите задължения са изплатени както следва: за периода 1.01.2007 г. - 30.11.2007 г. - на 31.03.2008 г., а за м. 12.2007 г. - на 7.04.2008 г.; за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. трудовите възнаграждения са начислени на последния ден от месеца, за който се отнасят и изплатени на дати, индивидуализирани в таблица 1 към заключението. За периода 1.01.2005 г. - 31.12.2006 г. задълженията по чл. 38 от ЗОДФЛ са начислени на 31.12.2008 г.; за периода 1.01.2007 г. - 30.11.2007 г. данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ е начислен на 31.03.2008 г.; за периода 1.12.2007 г. - 31.12.2007 г. данъкът по чл. 42 от ЗДДФЛ е начислен на 7.04.2008 г. Подадените декларации, обр. 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни на работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващи се лица за периода 2005 г. - 2007 г. са депозирани през 2008 г. При тази релевантна фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че кооперацията не е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 2 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 42 от ЗДДФЛ да удържа и внася данъка върху доходите на заетите при нея лица в регламентираните срокове и дължимия размер, поради което тези задължения законосъобразно са установени по основание и размер. Счел е, ревизираното лице е "осигурител" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, който съгласно чл. 7 от КСО дължи за своя сметка внасяне на задължителните осигурителни вноски за фондовете на ДОО на осигурените лица и след като това задължение не е изпълнено, то и в тази им част изводите на приходните органи са в съответствие с материалния закон. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Единственият довод в жалбата е обоснован с твърдението, че не са установени датите на плащанията на възнагражденията, а от там и началният момент, от който следва да се брои срокът по чл. 170, ал. 1 ДОПК. Същите аргументи са поддържани и пред първоинстанционния съд, който в изпълнение на указанията по Решение № 16462/10.12.2013 г. изрично е посочил на ревизираното лице, че носи доказателствената тежест да установи положителните факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Такива факти са конкретните дати, на които са изплатени възнагражденията на работниците и служителите, а при липсата на доказателства за тях съдът обосновано е възприел извода на експерта, че възнагражденията са изплатени през 2008 г. Идентични обяснения е депозирало и самото ревизираното лице пред приходните органи и след като на вещото лице не са представени разходни касови ордери, декларации образец 6 за периода 2005 - 2007 г., то решаващият състав правилно е приел неустановените факти за неосъществени. От констатацията, че възнагражденията са изплатени през 2008 г. следва, че на същите дати са възникнали и задълженията за начисляване и внасяне на установените с РА публични задължения. Давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК за тях е започнал да тече от 1.01.2009 г. и не е изтекъл към датата на образуване на ревизионното производство - 1.03.2012 г., поради което тезата на касатора не би могла да бъде споделена. Ето защо, достигайки до извод за законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение