Решение № 2084 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15787/2011 г.

Решение № 2084 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15787/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Росен Димитров от гр. Варна срещу решение № 2207 от 6.10.2011 г. по адм. д. № 2749/2011 г. на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РНСК - североизточен район, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Атанас Грозев не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СИР-108/22.06.2011 г. на началника на РДНСК - СИР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "преустройство на балкон през кухня "в ап. 55 в бл. 132, вх. 4, ет. 4,ж. к. "Младост" II м. р., гр. Варна. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1990 г. без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим, непопадащ в изключителната хипотеза на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и недеклариран по § 184 от ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 39 от 21.03.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство-такива не се представят. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждане и установеното несъответствие с техническите правила и норми към момента на неговото изграждане и към момента на издаване на процесната заповед. Безспорно е и обстоятелството, че строежа не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,