Решение № 5562 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2017 г.

Решение № 5562 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В., в качеството му на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - С., чрез пълномощника му юрк. Е. Илиев и по касационна жалба, подадена от И. К. И. от с. Ц., чрез пълномощника му адв. Ст. Красимиров, срещу Решение № 469 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 557/2016 г. от Административен съд В. с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. В съдебно заседание касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Представени са писмени бележки от адв. Ст. Красимиров, ведно с договор за правна защита и съдействие и списък на направените от И. И. разноски за производството пред касационната инстанция, които претенидра. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Пред първостепенния съд И. И. е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - С. (ИАРА), с който е претендирал да бъде осъдена да му заплати обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи уговореното и заплатено на адвокат възнаграждение за процесуално представителство пред съда при оспорването на наказателно постановление (НП) № 57 от 13.09.2013 г., издадено от началник сектор "Рибарство и контрол" гр. В. - ИАРА, с което на г-н Иванов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА. В административно-исковото производство Съдът е установил, че с Решение № 367 от 18.12.2013 г., постановено по НАХД № 541/2013 г. по описа на Районен съд - М. е отменено цитираното по-горе наказателно постановление и това решение е влязло в сила на 11.01.2014 г., видно от отбелязването върху него. Установил е още, че за защитата и съдействието по делото, на 1.10.2013 г., е сключен договор за правна защита и съдействие с адвокат Ст. Красимиров, за което жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 300 лева. Писменото доказателства е приложено на л. 17 от НАХД № 541/2013 г. по описа на РС - М. При тази фактическа установеност съдът е намерил исковата молба за процесуално допустима, а предявеният иск - за основателен и изцяло доказан. Преценил е, че в случая са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ комулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата и е постановил своя акт. При този изход на правния спор е приел за основателна претенцията на ищеца за присъждане на понесените по делото пред АС - В. разноски и е присъдил същите, но в намален размер - 300 лв. - поради направеното от ответната страна възражение за прекомерност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, тоест отговорността е обективна и безвиновна. За да възникне основание за ангажиране отговорността на държавата или общините по този ред е достатъчно да се докаже наличието на посочените от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и кумулативно изискуеми, предпоставки. При липсата, на който и да е от елементите на фактическия състав на нормата, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретния случай безспорно е доказано, че издаденото, в резултат на административната дейност на административния орган, наказателно постановление е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Не се спори също, че адв. Ст. Красимиров е бил упълномощен надлежно за процесуалното представителство пред съда, до приключване на делото, за което са налице доказателства, както и за изплатено в брой възнаграждение от 300 лв. за процесуалното представителство. Следователно, изводът на съда, че претендираната от ищеца имуществена вреда е доказана по основание и размер, е законосъобразен. Отмяната на НП, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по ТД № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения, в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена последица, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. След като в резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално заплатени от И. К. И. и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, то правилно съдът е осъдил ответника да ги възстанови на ищеца от бюджета на органа, който представлява. При обсъждане на въпроса за заплащане на разноските, направени от ищеца пред първостепенния съд, последният не е допуснал сочените от касатора Иванов нарушения. Съдът дължи присъждане на разноски, направени в административното исково производство. Други разноски, които страната е направила в друго исково производство, пред други съдилища не следва, и правилно не са били обсъждани. При така изложените мотиви касационните жалби са неоснователни, а обжалваното съдебно решени е- правилно. Като такова ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски не се дължат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение