Решение № 4569 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2009 г.

Решение № 4569 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на началника на Зонално жандармерийско управление - Дирекция "Жандармерия " - ГД " Охранителна полиция " - МВР, гр. София против решение № 54 от 22.06.2009 г. по адм. д. № 4189/2008 г. на Административен съд - София - град. В касационната жалба не се сочат конкретни нарушения, но от изложеното в обстоятелствената част е видно, че се поддържа неправилност поради нарушение на съществени процесуални нарушения водещи до необоснованост - касационно основание чл. 209, т. 3 предл. последно. Иска се отмяна на решението и решаване по същество на спора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът по жалба на Кирил Иванов Иванов е отменил заповед № 457/23.05.2008 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 3 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 ППЗМВР. Съдът е изложил съображения, че административната заповед не съдържа предвидените в чл. 246 от ППЗМВР реквизити - разпоредбите които са нарушени и правното основание, обусловило наложеното дисциплинарно наказание, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. То поставя пред невъзможност наказаното лице да организира защитата си и същевременно обуславя и невъзможността на съда да упражни следващия се съдебен контрол. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства, относими по спора за законосъобразност на обжалваната заповед и доводите на страните като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Те са законосъобразни и обосновани. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба дисциплинарното нарушение е неизпълнение на разпоредби на този закон и издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на преките ръководители. Не е посочено кой точно нормативен акт не е спазен и коя заповед е нарушена. Правилно АССГ приема, че това не дава възможност на ответника да разбере в какво точно го обвиняват и да организира защитата си, а съдът да упражни контрол за законосъобразност. От заповедта не става ясно в какво точно се състои небрежното изпълнение на служебната дейност - дали в това, че след като 10 минути след застъпване на пост пред Руското консулство е видял мъж да напада жена, намесил се е, но мъжа е избягал, дали е следвало да напусне поста и да тръгне да гони нападателя, тъй както е посочено в касационната жалба. Безспорно съгласно чл. 6 от ЗМВР основна задача на полицейските органи е противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защита правата и свободите на гражданите, но в конкретния случай оставането и изпълняването на задълженията си по охрана на обекта не могат да се вменят, като вина на служителя. Императивната норма на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР изрично задължава административнонаказващият орган да посочи в заповедта си за налагане на наказание кои разпоредби на специалния закон и Етичния кодекс са нарушени. Неизпълнение на това изискване, правилно е преценено от първоинстанционния съд, като съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта. Последвалата конкретизация в касационната жалба е неотносима, тъй като е нарушено правото на защита на адресата на заповедта. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,