Решение № 12643 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2011 г.

Решение № 12643 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8108/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси при Общински съвет - гр. Бяла против решение № 20 от 04.05.2011 г. по адм. дело № 128/2011 г. на Административен съд - Русе, с което е постановено, че не е налице конфликт на интереси по отношение на Юрий Петков Симеонов, кмет на Община Бяла при сключването на договори за почистване на мери и пасища за периода 01.05.2010 г. - 31.12.2010 г. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Русе да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Изводът на административния съд за отсъствие на конфликт на интереси по отношение на Симеонов, лице, заемащо публична длъжност - кмет на Община Бяла, при сключване на поредица от договори за почистване на общински мери през периода 01.05.2010 г. - 31.12.2010 г., е законосъобразен. При правилно тълкуване на нормите на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ първоинстанционният съд приема, че за да възникне конфликт на интереси следва да се установи, че лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3 от закона, извършва действия по служба в частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона , който дефинира понятието като всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Законосъобразно е и разбирането, че частният интерес следва да е свързан с материална или нематериална облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от закона, която включва и всяко предимство, получаване на работа или длъжност, както и всеки доход в пари или в имущество. На тази база аргументирано е и заключението на съдебния състав, че със сключването на посочените граждански договори Симеонов, лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, не реализира облага в частен интерес. Както вече се посочи легалната дефиниция на понятието "частен интерес" изисква облагата да е за лицето, заемащо публична длъжност или за свързани с него лица. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ свързани лица са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. В случая е установено, че лицето Мирослав Великов, с което Симеонов като кмет сключва посочените по-горе граждански договори, е във фактическо съжителство с дъщеря му, а другият съконтрахент Ангел Великов е брат на Мирослав Великов. Тези лица не попадат в нито една на изброените категории свързани лица - същите не са съпруг или лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, е във фактическо съжителство, не са негови роднини по права или съребрена линия в посочените от закона степени, нито роднини по сватовство (родството по сватовство възниква със сключването на брак и се прекратява с прекратяването му - чл. 76, ал. 1 и ал. 6 от Семейния кодекс). Тъй като разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ е свързана с хипотезите на възникване на конфликт на интереси и установяване на нарушения по закона, не може да се тълкува разширително. Поради това изводът на съдебния състав, че Симеонов и лицата, с които като кмет договаря, не са свързани лица по смисъла на цитирания текст, е законосъобразен. Правилно е преценено с оглед събраните доказателства, че не са налице и останалите хипотези на икономическа или политическа зависимост между жалбоподателя като кмет и Мирослав Великов като изпълнител по сключените договори (обстоятелства в тази насока не са изложени в доклада на комисията, а освен това само регистрацията на Симеонов и Великов в една листа за общински съветници през 2007 г. не е достатъчна да обоснове политическа или друга зависимост между двамата), поради което не може да се приеме, че двамата са свързани лица по смисъла на ЗПУКИ, респ., че договорите са сключени от кмета на Община Бяла в частен интерес. Липсата на частен интерес при сключването на цитираните договори налага извода, че поведението на жалбоподателя като кмет на Община Бяла не съставлява нарушение нито по чл. 2 от ЗПУКИ, нито по чл. 8 от закона, т. е. по отношение на Симеонов не е налице конфликт на интереси по смисъла на цитираните законови норми. Поради това последният не следва да носи отговорност по тези текстове и съответно не се налице основания за реализиране на свързаните с това последици по чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ . Ето защо като достига до този извод, административният съд постановява решение, което кореспондира със закона, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Доводите на касатора, свързани с нарушения при сключването, контрола и изпълнението на сключените договори биха могли да обосноват евентуална отговорност за кмета на общината на друго правно основание, но не и по реда на ЗПУКИ, поради което не следва да бъдат обсъждани в това производство. Оспореното решение на Административен съд - Русе е постановено в съответствие със събраните доказателства. При липсата на доказателства за обстоятелството, че Симеонов и лицата, с които първият в качеството на кмета на община - Бяла договаря, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, съдебният състав закономерно приема, че при сключване на разглежданите договори Симеонов не действа в частен интерес. Липсата на данни за наличие на родство или друга връзка с лицата, с които договаря, по смисъла на закона, обосновават и изводите за това, че предприетите действия от страна на кмета не са насочени към реализиране на облага, както и заключението, че по отношение на него не е налице конфликт на интереси и поведението му не съставлява нарушение по смисъла на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ, за което същият следва да понесе последиците по чл. 33, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ, като полученото за периода на сключване на разглежданите договори трудово възнаграждение бъде отнето в полза на общината. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане и преценка на всички събрани в хода делото доказателства, както и на доводите на страните, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. Съдебният акт съдържа и конкретни съображения за липсата на частен интерес за кмета на община Бяла при сключване на изследваните договори и съответно за конфликт на интереси на основанията, предвидени в ЗПУКИ. Доводите на вносителя на доклада за нарушения на Закона за обществените поръчки и подзаконовите нормативни актове, уреждащи възлагането на обществени поръчки, правилно не се обсъдени от съда, тъй като са извън предмета на провежданото производство, чиято цел е да установи наличието или липсата на конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ, със съответните последици. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Русе е законосъобразно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Община Бяла следва да заплати на ответника по касация сумата 1500.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,