Решение № 3546 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15313/2009 г.

Решение № 3546 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15313/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството и по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), гр. София, чрез пълномощника си, против решение № 114 от 9.10.2009 г., постановено по адм. д. № 75/2009 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отменена негова заповед № РД 18-108 от 18.12.2008 г. в частта й досежно поземлен имот с идентификатор № 23947.501.1207 и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Поддържа се становище, че правният извод на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства и неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално подадената жалба като неоснователна. Ответниците Нанка Николова Иванова, Цанка Иванова Иванова, Минчо Симеонов Шишков, Веселин Симеонов Шишков, Николета Минчев Шишкова, Златка Георгиева Иванова, Христо Цветанов Иванов, Екатерина Цветанова Крумова, Нели Иванова Димитрова, Камен Ганчев Иванов, Мариела Иванова Бояджиева, Иво Иванов Димитров, Александър Ганчев Димитров, Ирма Станиславова Бурда, чрез пълномощника си, оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответникът Ганчо Минчев Шишков, лично и чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендират се разноски. Ответниците министърът на околната среда и водите, чрез директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", не изразява становище. Ответникът "Заря" ЕООД със седалище в гр. Дряново не изразява становище чрез свой представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. В производството няма спор по установените относими факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд подробно е разгледал и обсъдил данните по преписката и представените доказателства, поради което същите не следва да се излагат повторно пред касационната инстанция. С оспореното решение е прието, че по отношение на процесния поземлен имот заповедта на изпълнителния директор на АГКК е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. В съответствие с доказателствата по делото е направен извод, че органът е съобразил само частично материализираните на място граници на имота, като е пренебрегнал нетрайните и нематериализирани части от тези граници, без да провери действащия регулационен и кадастрален план на града и без да съобрази останалите източници по закон, които са предпоставка за точното отразяване по КК и КР. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираната разпоредба и тази на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР са спазени. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР граници, а ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници и доколкото същите съответстват на действителните права на собствениците, съгласно титула им за собственост. Ако и такива граници липсват, органът следва да ползува действащия кадастрален или регулационен план, създаден по реда на ЗТСУ (отм.). В случая този ред за определяне на границите на процесния поземлен имот не е бил спазен. Касаторът незаконосъобразно е определил тези граници, като е съобразил единствено материализираната на място част от границите на имота. Видно и от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, границите на имота не са изцяло трайно материализирани, а от северната страна липсва такава материализирана граница. Това е обосновало органа на отрази нов поземлен имот с идентификатор № 23947.501.2027, находящ се между имотите на първоначалния жалбоподател и първоначалните заинтересовани лица и р. Дряновска. Но такъв нов обособен имот не е заснет и отразен в действащия ЗРП на гр. Дряново, одобрен със заповед от 1988 г., видно и от приложената скица на Община - Дряново. В тази връзка касационната инстанция споделя изцяло подробно изложените в решението на АС - Габрово правни съображения във връзка с тълкуването и прилагането на материалния закон. Налице е съществено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 2/2005 г., допуснато от административния орган при одобряване на кадастралната карта и регистър относно процесния имот, което правилно е констатирано от съда. Оспореното решение е правилно, а доводите в касационната жалба за отмяната му се явяват неоснователни. Наведените възражения от касатора за разликите в площта на поземления имот не са предмет на това производство. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за разноски от ответниците, представлявани от адвокат Савка Илиева е основателно. Видно от приложения договор за правна помощ, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв., като е отбелязано реално плащане на сумата от 100 лв. Именно в такъв размер направените пред тази инстанция разноски следва да се присъдят в тежест на касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ от АПК, Върховният административен съд,