Решение № 13142 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 680/2009 г.

Решение № 13142 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 680/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешни работи, против решение № 162 от 13.10.2008 г., постановено по адм. дело № 4297 по описа за 2006 година на Софийски градски съд, III Ж състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Петьо Василев Дунчев от гр. Луковит, счита жалбата за неоснователна. Участващия по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Върховният административен съд трето отделение намира обжалваното решение за неправилно при следните съображения: В производството пред Софийски градски съд е била оспорена по съдебен ред заповед № з-3457/03.08.2006 г. на директора на НСП за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи и освобождаване от служба на Петьо Василев Дунчев, чл. 224, ал. т. 2 и 4, чл. 229 ал. 1 и 4 и § 5 о ЗМВР. С решението си съдът е уважил жалбата, като е приел, че оспорения административен акт е издаден от некомпетентен орган извън рамките на правомощията му по закон, заповедта противоречи на материалноправните разпоредби на приложимия в случая закон - ЗМВР (отм.), и са налице и твърдените от оспорващия процесуални нарушения. Посочено е също така, че неправилно е приложена хипотезата на § 5 и е нарушена процедурата на дисциплинарното производство. Оспореното решение е неправилно. Налице са визираните в жалбата нарушения на материалния закон, относно компетентността на органа издал обжалваната заповед № 3457/03.08.2006 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Безспорно е установено, че административното производство е започнало преди влизане в сила на ЗМВР (1.05.2006 г.) със заповед № 1з-623/25.04.2006 г., като проверката по тази заповед е приключила със справка от 5.05.2006 г., т. е. след влизане в сила на новия ЗМВР. Спорен е момента, към който трябва да бъде отнесена квалификацията на деянието и съгласно чл. 228, т. 2 от ЗМВР към датата на изготвяне на справката, компетентен е бил директора на НС "Полиция", който след като се е запознал с материалите от извършената проверка правилно е отменил заповед № 198/02.06.2006 г. и е издал обжалваната заповед от 03.08.2006 г. Съдът неправилно е интерпретирал § 5, ал. 1 ПЗР ЗМВР, като разпоредбата не означава, че правната квалификация следва да бъде съобразена с отменения ЗМВР, а следва да се приложи тази материалноправна норма, която е действаща към датата на постановяване на административния акт, ако установеното макар и по стария процесуален ред деяние, е съставомерно дисциплинарно нарушение и по новия вече влязъл в сила ЗМВР какъвто е конкретния случай. По принцип преценката за извършване и квалификация на деянието е този нормативен акт и компетентен орган, който в деня на постановяване на административния акт регулира спорното правоотношение, като административния орган не може да приложи някаква друга материалноправна норма, освен действащата към момента. Предвид това, към момента на влизане в сила на новия ЗМВР (считано от 01.05.2006 г.), директорът на НС "Полиция" е имал правомощията си по чл. 186, ал. 1 ЗМВР (в редакцията към 03.08.2006 г.), във връзка с § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМВР да издаде обжалваната заповед, още повече, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение както по отменения ЗМВР, така и по действащия закон. Като е приел, че директора на ДНСП е бил некомпетентен да издаде заповедта, предмет на обжалване, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Дисциплинарното производство срещу Дунчев, както се посочи, е започнало преди влизане в сила на ЗМВР от 01.05.2006 г. по повод заповед на гл. секретар на МВР рег. I-з623 от 25.04.2006 г. и се е провело от комисия. По тази причина не е следвало да се прилага разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР (нов). Справката приложена по делото с която се установява извършеното дисциплинарно нарушение е от 5.05.2006 г. и тя е послужила като основание за налагане на наказанието. Установено е по делото, че Дунчев на 26.12.2005 г. при отработване на ПТП с пострадали пешеходци е съставил официален документ с неверни обстоятелства - акт за установяване на административно нарушение в който не е посочил пострадали лица, не е издал протокол за ПТП, тъй като в ПТП е участвал синът на гл. с-т Петър Петров. При проверка на работата му е установено, че не се познава нормативната уредба Инструкция I-135/1991 г на МВР и Наредба № I-167 от 24.10.2002 г., отнасящата се до работата му като контрольор в следствие на което са допуснати и установените нарушения при разследването на ПТП. Вместо да изготви документите в съответствие с нормативните актове Дунчев, не само не е изпълнил задължението си, но е влязъл в контакт с другия участник в ПТП, комуто обяснявал в дома му действията си. Видно от доказателствата по делото Дунчев е дал обяснения по случая на 28.04.2006 г. и те са приети от началника на РПУ, такива е дал и с рег. № 14283 от 28.07. 2006 г. до директора на НСП. Първоинстанционния съд обаче не се е произнесъл по прилагането на материалния закон при установената фактическа обстановка по делото, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,