Решение № 11890 от 24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2020 г.

Решение № 11890 от 24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Н. Ний-Н. Йорданов" - Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат И. Русчева срещу решение № 19/13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 312/2019 г. по описа на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Решение № 1040 - 18- 70/28.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 5104 - 18-21/17.09.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Силистра. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради съществени съдопроизводствени нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна по жалбата Директорът на ТП на НОИ Силистра взема становище за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна П. Каваклиева, редовно призована, не се явява и не се представлява, не взема становище. Представителят на ВАП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, нарушения на материалноправните разпоредби на закона и необоснованост, като същото се явява правилно и законосъобразно. Ответницата Каваклиева по трудов договор с жалбоподателя е работила на длъжност "продавач-консултант" в магазин - закусвалня, находящ се в гр. Силистра, стопанисван от жалбоподателя. Работничката е осигурено лице за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. На 27.08.2019 г. в 18: 00 часа – края на работното време, при затваряне на шибър /прозорец, намиращ се между две работни помещения, е получила контузия, като падащата част на прозореца е затиснала пръстите на дясната ръка. Поразени са 2, 3, 4 и 5 пръсти с оток, кръвонасядане и продължителен функционален дефицит, опадане на ноктите на трети и четвърти пръсти с непълно възстановяване. Причинено е постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота. На същата дата работничката е била обгрижена в Спешно отделение към "МБАЛ-Силистра" – АД. През последващия период са издадени два болнични листа с диагноза "контузия на пръсти на ръката. На основание чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/ работодателят е организирал разследване, удостоверено в протокол № 3/30.08.2019 г., в който като причина за увреждането е посочено "затваряне на шибър". В хода на разследването са събрани и писмените показания на колежката на пострадалото лице - свидетел на случилото се. В срока и на основанията по чл. 3 от Наредбата жалбоподателят-осигурител е подал декларация за регистрация на трудова злополука. Длъжностното лице при ТП на НОИ - Силистра е издало разпореждане № 5104-18-21/17.09.2019 г., с което декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО със следните мотиви: "Злополуката е станала във връзка и по повод на извършваната от лицето работа в интерес на осигурителя, на обичайното работно място и в рамките на регламентираното работно време. Пострадалата е затваряла прозорец в търговския обект, при което е получила контузия на пръсти на ръката без увреждане на ноктите". Разпореждането е оспорено по административен ред и е потвърдено с Решение № 1040-18-70/28.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра. За да постанови решението си, първоинстанционният съд правилно е възприел, че оспореното решение е издадено от посочения в чл. 117, ал. 3 КСО компетентен орган – ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Решението е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Направил е извод за неоснователност на оплакването на жалбоподателя, че административният орган не е изяснил релевантните за правния спор факти. В хода на административното производство са събрани достатъчно доказателства, изясняващи фактическата обстановка. Тези доказателства са подложени на задълбочена преценка, при която са изведени обосновани изводи. Липсва и противоречие на материалния закон. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В случая е налице увреждане на здравето, възникнало внезапно, което е предизвикало временна неработоспособност. Злополуката е настъпила по време и място, когато пострадалото лице е било ангажирано във връзка и по повод работа в интерес на предприятието. Счел е, че тези факти са напълно достатъчни като законово основание злополуката да бъде приета за трудова, като сочи и практика на ВАС. Съгласно чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, само ако пострадалият умишлено е увредил здравето си. По аргумент от чл. 11, ал. 2 НК умишленото увреждане означава пострадалият да иска или да допуска настъпването на вредоносните последици от поведението си. Жалбоподателят не доказва, че пострадалият съзнателно е извършил действия, които да обективират пряк или евентуален умисъл за самоувреждане. Констатирал е, че административният орган е спазил принципите на законност и съразмерност, като е сторил необходимото да изясни обективната истина, да даде правилната квалификация на злополуката и в крайна сметка - да гарантира правата на осигуреното лице. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил правно релевантните за спора факти и направил обоснован извод за незаконосъобразност на административния акт. Не са налице касационни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са били наведени и обсъдени и от първоинстанционния съд и не са налице основания за промяна изводите на съда. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства като е формирал законосъобразни и обосновани изводи. Правилно съдът е потвърдил решение № 1040-18- 70/28.10.2019 г. на Директора на ТИ на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-18-21/17.09.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Силистра, с което настъпилата на 27.08.2019 г. злополука с ответницата П. Каваклиева е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО "Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. От така очертаните правни разпоредби е видно, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: увреждане на здравето на осигуреното лице; увреждането да е настъпило внезапно; да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия, както и наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Обосновани са изводите на съда за наличие в дадения случай на всички елементи на посочения фактически състав. Пострадалото лице и ответница в настоящото производство П. Каваклиева е претърпяла внезапно увреждане на здравето, изразяващо се в контузия, причинена при затваряне на шибър, като падащата част на прозореца е затиснала пръстите на дясната й ръка и са били поразени 2, 3, 4 и 5 пръсти с оток, кръвонасядане и продължителен функционален дефицит, опадане на ноктите на трети и четвърти пръсти с непълно възстановяване. Било е причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Безспорно е установена и временна нетрудоспособност на пострадалото лице, като на датата на увреждането ответницата е била обгрижена в Спешно отделение към "МБАЛ-Силистра"АД и през последващия период са били издадени два болнични листа с диагноза "контузия на пръсти на ръката". Констатираната от медицинските лица временна неработоспособност е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето на пострадалото лице, настъпило по време на полагане на труд по трудово правоотношение с касатора, като е налице и връзка между злополуката и трудовото правоотношение на пострадалата – увреждането на здравословното състояние на Каваклиева е настъпило именно на работното й място и при изпълнение на задълженията й по сключения трудов договор с касатора. Така и практиката на ВАС - Решение № 6739 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2017 г., VI отделение, Решение № 6752 от 08.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8778/2018 г., VI отделение и Решение № 3690 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14407/2019 г., VІ отделение. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО - ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма, актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му – чл. 55 КСО. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените, не са нарушени правата на страните в производството. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, действителната му фактическа и правна сложност, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,