Решение № 13288 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. 22798 от 17.07.2024 г. по описа на АССГ, вх. 12970 от 26.08.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Ж. Г. Р., за отмяна на влязлото в сила решение 4830 от 17.04.2024 г. по адм. д. 7023/2023 г. постановено от тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), осмо отделение, на основание чл. 239, т. 4 и т. 6 АПК. Молителят твърди,че второто решение на директора на дирекция ОДОП, с което е потвърден идентичен с първия РА (отменен с решение на директора на дирекция ОДОП) е нищожно, тъй като не е съобразено с процесуалните изисквания на правната уредба за възобновяването на производството по първото решение. В искането за отмяна на първо място е посочено основанието по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП-София, с което е потвърден РА Р-22002219001104-091-001/06.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, а с решение 294/18.02.2019 г. на директора на дирекция ОДОП-София е отменен РА Р-22220317002953-091-001/28.11.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София. На следващо място, наведени са доводи и за наличието на основание за отмяна и по чл. 239, т. 6 АПК. Молителят се позовава на решение от 13.10.2022 г. на Съда на ЕС по дело С-1/21. По подробно развитите в молбата съображения моли да бъде отменено влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт М. Мустафа, в съдебно заседание и с депозирано по делото становище развива съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е допустима, като подадена от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Подадена е и в законоустановения срок по чл. 240 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е отменено решение 3212 от 16.05.2023 г., постановено по адм. д. 4552/2020 г. по описа Административен съд София - град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р-22002219001104-091-001/06.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, в частта, с която е ангажирана отговорност на Ж. Г. Р. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за невнесени задължения на ГРУП 20М" ООД за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м.09.2014 г., в общ размер на 80 494,30 лв., в т.ч. главница в размер на 49 159,31 лв. и лихви за забава в размер на 33 334,99 лв. и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата, подадена от Ж. Г. Р., срещу Ревизионен акт Р-22002219001104-091-001/06.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП София, с която е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК за невнесени задължения на ГРУП 20М" ООД за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м.09.2014 г., в общ размер на 80 494,30 лв., в т.ч. главница в размер на 49 159,31 лв. и лихви за забава в размер на 33 334,99 лв. По твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК: Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на цитираната разпоредба е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед на белезите, които индивидуализират спорното право правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. По жалбата на Ж. Г. Р. срещу Ревизионен акт Р-22002219001104-091 - 001/06.02.2020 г., издаден от П. Петрова - орган, възложил ревизията, и Е. Миланова - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, в частта, с която е ангажирана отговорност на Ж. Г. Р. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за невнесени задължения на ГРУП 20М" ООД за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от м. 12.2012 г. до м.09.2014 г. е било образувано единствено и само адм. д. 4552/2020 г. на АССГ, 16- ти състав, по което е постановено решение 3212/16.05.2023 г. Същото е отменено в посочената част от Върховния административен съд по касационна жалба на директора на дирекция на "ОДОП" - София и вместо него е постановено решение, с което жалбата на Ж. Г. Р. е отхвърлена като неоснователна. За пълното следва да се посочи, че с решение 294/18.02.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, същият в изпълнение на законните си правомощия по чл. 155, ал. 4 от ДОПК не само е отменил предходно издадения ревизионен акт, но е постановил и връщане на административната преписка на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията с указание да бъде издадена нова заповед за извършване на ревизия за ангажиране на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК за посочените видове задължения и от друг ревизиращ екип в срока в срока по чл. 114, ал. 1 - 3 от ДОПК. Молителят не е конкретизирал кое влязло в сила решение противоречи на решението, чиято отмяна се иска, както и не са представени никакви доказателства в тази насока. Други съдебни производства по жалби срещу гореописания ревизионен акт не са развивали между директора на дирекция "ОДОП" - София и Ж. Г. Р., нито по тях са постановявани съдебни решения. С оглед на така установеното при липсата на постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, поради което искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. По твърдяното основание за отмяна чл. 239, т. 6 АПК: Съгласно чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 6 АПК е не всяко установено нарушение на Конвенцията, а наличието на решение на този съд, с което твърдяното нарушение на КЗПЧОС е установено по отношение на молителя. За да се приложи отменителното основание по чл. 239, т. 6 АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай - предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния случай Ж. Г. Р. не поддържа постановяването и не представя наличието на такова решение на ЕСПЧ като доказателство, че е постановено по негова жалба до ЕСПЧ срещу българската държава, с предмет конкретния материалноправен спор. Ето защо и при недоказаност на предпоставките от фактическия състав на хипотезата на правната норма, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК също се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Посоченото в искането за отмяна - решение по дело С-1/21 на Съда на ЕС не може да бъде подведено под хипотезата на разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, тъй като решенията на Съда на ЕС са неотносими към нея, а посочената разпоредба не може да се тълкува разширително. Решенията на Съда на ЕС, които са постановени по преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища на държавите - членки, могат да бъдат приложени с оглед съдебната практика, която създават по тълкуване и прилагане на норми от правото на ЕС, но не могат да бъдат основание за отмяна на влезли в сила решения на националния съд. Решението на СЕС относно разрешения въпрос по конкретно преюдициално запитване за осъществяване на ефективна съдебна защита е приложимо и относимо при осъществяване на инстанционен съдебен контрол във връзка със съответния спор относно законосъобразността на РА, но не и в рамките на извънредния способ по чл. 237 и сл. от АПК. На последно място, следва да се посочи, че искането за нищожност на решение 455/23.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП-София, с което е потвърден РА Р-22002219001104-091-001/06.02.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София не може да бъде разглеждано в настоящото извънредно производство. Предмет на отмяна могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове съгласно чл. 237, ал. 1 АПК и то само на основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 т. 6 АПК. Последните не могат да се тълкуват и прилагат разширително с оглед обезпечаване принципа за стабилитет на влезлия в сила съдебен акт. Предвид изхода на делото и направеното искане от гл. юрисконсулт М. Мустафа процесуален представител на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото се явява основателно, но не в претендирания размер. Ж. Г. Р. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите направените за настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, като бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото съгласно решение на Съда на ЕС по дело С - 438/22. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК и чл. 244, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия